Р Е Ш Е Н И Е
№ 376
гр.София, 01.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов
2. Красимира Медарова
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1012 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Л. срещу решение № 157 от 11.05.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 109/2015 г.
В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено при нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и в противоречие с изискванията на чл. 303 НПК, тъй като осъждането на подсъдимия за извършеното престъпление почива на недопустимо предположение. Счита се, че допуснатите съществени процесуални нарушения са предопределили и неправилното приложение на закона. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда от 1.12.2014 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 3447/2014 г. подсъдимият К. Ликан е признат за виновен в това, на 24.04.2002 г. в гр.С., без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично вещество – хероин с нето тегло 50, 869 гр. с активен компонент диацетилморфин 7,18%, на стойност 2 543,45 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Съдът е отнел наркотичното вещество, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото.
С решение № 157 от 11.05.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 109/2015 г. присъдата е потвърдена.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Твърди се, че осъждането на подсъдимия почива на предположение, тъй като по делото липсват доказателства той да е държал инкриминирания предмет на престъпление – високорисково наркотично вещество. В тази връзка се излагат съображения, че откритото пакетче при извършения обиск не е било надлежно опаковано и запечатано, поради което съдът не е имал възможност да провери идентичността между иззетото вещество и подложеното на експертно изследване, а предвид отсъствието на преводач по време на извършения обиск, съставеният протокол е бил негоден източник на доказателствена информация относно релевантните по делото факти.
Посочените аргументи по сходен начин са били представени пред въззивния съд в подкрепа на възражението, че по делото не е установено по несъмнен начин подсъдимият да е извършил престъплението. В изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК Софийският апелативен съд достатъчно пълно и законосъобразно е отговорил, че макар по време на обиска на подсъдимия К. Ликан, румънски гражданин, да не е бил осигурен преводач, какъвто той е поискал, съставеният протокол в присъствието на поемните лица е бил надлежно преведен на езика, който лицето владее и надлежно инкорпориран към материалите по делото; че достоверността на фактите, описани в протокола за обиск са били проверени от първоинстанционния съд и чрез показанията на поемните лица, а те еднопосочно са възпроизвели намирането по време на обиска на пакетче с вещество (укрито в ръкава на дрехата), което е било иззето, тествано и надлежно запечатано; че показанията на свидетелите в тази насока напълно кореспондират на описанието на веществените обекти, предоставени за изготвяне на експертиза. При така изложените мотиви, Софийският апелативен съд законосъобразно е отхвърлил доводите на жалбоподателя за недопустимост на веществените доказателства, респ. и на резултата от специализираното им изследване. Следователно липсват съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на вътрешното убеждение на съда по фактите от предмета на доказване по делото, в частност относно предмета на престъплението – високорисковото наркотично вещество, което е държал подсъдимият.
Доколкото Върховният касационен съд се произнася единствено по правото и в пределите на възприетите фактически положения от съда по същество, когато не е допуснато съществено процесуално нарушение, при установените факти по делото материалният закон е приложен правилно. Съответно, неоснователно е искането на защитника за оправдаване. Софийският апелативен съд е извел всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, отчитайки и изискванията на чл. 2, ал. 2 НК, а правната квалификация на деянието е напълно законосъобразна.
Наложеното наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е било индивидуализирано след подробен анализ и съпоставка на всички значими по този въпрос обстоятелства. В размер на шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за минималната продължителност от три години, наказанието държи сметка както за тежестта на престъплението и личността на подсъдимия, така и на необходимостта от постигане на целите, посочени в чл. 36 НК.
Предвид отсъствието на касационно основание, въззивно решение, обжалвано от защитника, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157 от 11.05.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 109/2015 г.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: