Решение №376 от 19.12.2008 по нак. дело №344/344 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№  376
 
гр. София, 19 декември 2008 г.
 
В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември…две хиляди и осма година
в състав:
 
                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА
                                                                        ЧЛЕНОВЕ:    ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА
 
при секретаря Кр. Павлова………………..…………………………в присъствието на
прокурора Пл. Пачев…..………………………………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………….…….наказателно дело № 344 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдената Е. Н. Н. за възобновяване на ВНОХД № 3903/2005 г. на Софийски градски съд, 2 в. състав, отмяна на постановеното въззивно решение от 12.12.2007 г., както и потвърдената с него присъда от 26.05.2005 г. по НОХД № 5905/2004 г. на Софийски районен съд, НК – 2 състав.
С тази присъда подсъдимата Е. Н. Н. е била призната за виновна в това, че на 17.03.2004 г., в гр. С., ж. к. “Фондови жилища, до бл. 209 Б, в съучастие с И. Н. К. и неустановено по делото лице, като помагач, е улеснила отнемането на чужди движими вещи на стойност 809, 93 лв., собственост на А. В. , поради което и на основание чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 4 и чл. 54 от НК е била осъдена на 3 година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е било отложено за срок от 5 години.
Със същата присъда подсъдимият И е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като е бил осъден на 3 години и 5 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
В искането и допълнението към него, поддържани в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 3, т. 2 и 3 от НПК. Акцентирайки върху незаконност на съставите, разгледали делото на първа и въззивна инстанция, противоречие между диспозитив на присъда и мотиви, осъдителни заключения, основани върху недопустими доказателствени средства, както и неизпълнени задължения на въззивния съд , вкл. относно съдържанието на мотивите съгласно чл. 339 ал. 2 от НПК, защитникът на осъдената претендира отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция или алтернативно на въззивната.
Прокурорът от ВКП намира релевираните възражения и направени искания за неоснователни.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
 
Искането за възобновяване е било депозирано на 12.06.2008 г. и се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 12.12.2007 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, а при разглеждането му по същество ВКС намери и че е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
В искането и допълнителното изложение към него, депозирано по реда и срока, регламентиран в чл. 426, вр. чл. 351 ал. 3 от НПК, са посочени конкретни съображения за допуснати от двете инстанции съществени нарушения на процесуалните правила с абсолютен характер – незаконност на състава на първата, а и на въззивната инстанция, които се потвърждават при проверката и служат като достатъчно основание за отмяна на двата съдебни акта и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния Софийски районен съд.
От материалите е видно, че първоинстанционното разглеждане на делото е започнало на 13.10.2004 г. в състав председател Г. Ц. и съдебни заседатели – В. М. и Б. Б. След разпит на явилите се свидетели делото е било отложено за 18.11.2004 г. Цялостното съдържание на съдебния протокол от това с. з., в което са материализирани показанията на главния свидетел на обвинението – св. А, личи, че е оформено с печатни букви на машина. Това важи и за титулната част относно вписването на председателя на състава и съдебния заседател Б. Б. Единствената разлика е ръкописното изписване на името на втория съдебен заседател В. М. С молба от 19.11.2004 г. (л. 54 от НОХД) защитникът на подсъдимата – адв. Т, е поискала незаверено копие от съдебния протокол и такова й е било предоставено. В подкрепа на тезата, че ръкописния текст е бил добавен, но не по предвидения в НПК ред, копие от същия протокол е приложено към допълнението на искането за възобновяване и в него липсва името на втория съдебен заседател. Присъдата е била постановена на 26.05.2005 г. в състав Г. Ц. и съдебни заседатели В. М. и Б. Б.
Известно е, че съобразно правилата, инкорпорирани в чл. 310, вр. чл. 101 и чл. 103 от отменения НПК, възпроизведени в чл. 311, вр. чл. 129 и чл. 131 от действащия НПК, съдебният протокол се ползва с присъщата му доказателствена стойност, легитимираща и участниците в съдебния състав, само когато са спазени изискванията относно условията и реда за неговото съставяне. Сред тях е и това, предвидено в чл. 102 от НПК отм. (респ. чл. 130 от НПК) всички поправки, изменения и допълнения да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали, освен ако не са били налице предпоставките за провеждане на производство по реда на чл. 311 от НПК (отм.), респ. по чл. 312 от действащия НПК. Стриктното спазване на тези правила има значение за формиране на изводи в редица посоки, като с оглед застъпените възражения акцентът е върху преценката дали съставът е бил законен от гледна точка на съблюдаване на принципа за неговата неизменност по смисъла на чл. 257 от НПК (отм.), идентичен на чл. 258 от НПК.
В случая е очевидно, че ръкописното добавяне на името на втория съдебен заседател в протокола от 18.11.2004 г. не е удостоверено с подписа на председателя на състава и съответния секретар, като е неизвестно кога това е станало и кой всъщност е автора на въпросното вписване. Ефектът от това е двупосочен – негодност на протокола да удостовери по надлежен начин участниците в изискуемия се според закона съдебен състав и практическа невъзможност да се установи идентичност с този, който е постановил присъдата, респ. че е спазено правилото за неговата неизменност.
Този извод не се компрометира от факта, че в крайна сметка същия защитник на подсъдимата – адв. Т, е участвала в с. з. на 18.11.2004 г. и не е направила възражения относно състава, както и това, че аргументи за незаконен състав не са били релевирани пред въззивната инстанция. В изпълнение на задълженията си за цялостна проверка на присъдата, вкл. относно спазване на процесуалните правила, касаещи неизменност на състава, въззивният съд има самостоятелни правомощия, изводими от разпоредбата на чл. 314 от НПК, които не са били упражнени.
Незаконността на състава, постановил първоинстанционната присъда, което нарушение не е било констатирано от въззивната инстанция, поначало е достатъчно основание за цялостна отмяна на въззивното решение и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Не може обаче да бъде подминато без коментар това, че и самият въззивен съд е допуснал процесуални нарушения, съотносими към основанието по чл. 348 ал. 3, т. 3 от НПК.
От материалите по делото е видно, че с въззивната жалба , както и в хода на и производството пред СГС, защитата на подсъдимата Н. е правила искания за събиране на допълнителни доказателства, които са били предмет на обсъждане от различни съдебни състави. В крайна сметка, в с. з. на 17.10.2007 г., ход на делото е бил даден в поредния нов състав с председател – В. Ч. и членове – И. К. и М. Л. , като тогава, по искане на защитата, е била назначена графологична експертиза. Изслушването на експерта и приобщаването на заключението е било проведено в следващото с. з. на 12.11.2007 г., но в различен състав с участието на Л. М. на мястото на М. Л. В този състав е постановено и въззивното решение.
При това положение се оказва, че във въззивната фаза на процеса един състав се е произнесъл в открито с. з. по конкретни доказателствени искания (различни от застъпените н жалбата и обсъждани от няколко състава, вкл. в разпоредително и открито с. з.), а друг фактически ги е събрал и е решил делото по същество. Без значение е това, че защитата не е преповторила своите искания, след като към този момент е било налице материализирано изявление на друг съдебен състав по тези въпроси. Принципът за неизменност на състава важи не само за първата инстанция, но и за въззивната, което е изводимо както от общата разпоредба на чл. 317, вр. чл. 258 ал. 1 от НПК, така и специалната по чл. 327 ал. 1 от НПК, касаеща настоящия случай. След като въззивният състав, разгледал делото по същество е различен от този, който се е произнесъл по доказателствата, то е налице такава комбинация от нарушения, които оправдават извода за незаконност и на този състав.
С оглед естеството на констатираните нарушения, попадащи в обхвата на чл. 348 ал. 3, т. 3 от НПК и имащи абсолютен характер, което не позволява по-нататъшно обсъждане на останалите възражения в искането, ВКС намира, че единственият начин за тяхното поправяне е въззивното решение и първоинстанционната присъда да бъдат изцяло отменени и делото върнато за ново разглеждане на Софийския районен съд от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание. По аргумент от чл. 426, вр. чл. 347 ал. 2 от НПК присъдата подлежи на отмяна и по отношение на осъдения К. , който не е подавал искане за възобновяване, а от данните по делото е видно, че е атакувал същата пред СГС, но производството е било прекратено поради оттегляне на жалбата. Това разрешение е в негов интерес предвид обвинението за съучастие и характера на допуснатото нарушение от първата инстанция.
С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 348 ал. 3, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
 
Р Е Ш И:
 
ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването изцяло присъда на Софийски районен съд, НК – 2 състав от 26.05.2005 г., постановена по НОХД № 5905/2004 г., както и въззивно решение на Софийски градски съд, 2 състав от 12.12.2007 г. по ВНОХД № 3903/2005 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски районен съд от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
 
 
2.
 

Scroll to Top