Решение №376 от 9.7.2009 по гр. дело №1061/1061 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                    РЕШЕНИЕ
 
N  376
 
София, 09.07.2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
 
 
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева дело N 1061/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК отм. във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 119 от 19.07.2006 г. Балчишки районен съд е осъдил М. Г. Г. и Е. Г. да предадат на Д. С. З. и М. С. Д. владението на недвижим имот – масивна вилна сграда построена в държавно вилно място УПИ * в кв. 10 по плана гр. Б..
С решение от 28.09.2007 г. по гр. д. № 350/2007 г. Добрички окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното.
Недоволни от решението са останали ответниците по иска М. Г. и Е. Г. и в срока по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК го обжалват с доводи за необоснованост и незаконосъоразност.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че ищците Д баща й С. З. са закупили през 1990 г. вилна сграда построена в УПИ-250 в кв. 10 по плана на гр. Б. от Г. Г. и Д. Г. , родители на ответниците по иска, по установения в ЗСГ ред.
Продавачите са се легитимира като собственици на сградата с договор за отстъпено им от Държавата право на строеж в описания урегулиран имот през 1986 г., който е бил държавен. След смъртта на С. З. през 1991 г. неговият дял е наследен от наследниците му, които са ищците по делото и негови низходящи. През 1993 г. Дияна З. е дарила на брат си ? ид. ч. от имота.
С гласни доказателства е установено, че те са ползвали имота през летния сезон съобразно характера на сградата – вила. През м. март или май 2005 г. ищецът е отишъл на вилата със свидетеля К не е могъл да влезе в нея, тъй като е била сменена бравата. Свидетелят В. също установява, че е ходил с ищеца в имота и са установили, че в него са се настанили друг хора и не са могли да влязат в къщата.
С писмени доказателства е установено, че ответниците, като наследници на праводателите на ищците, на 22.11. 2004 г. са сключили договор с община Б. на основание ПМС № 235/1996 г. за закупуване терена на УПИ * с площ от 490 кв. м. Тъй като купувачите не са били носители на правото на собственост на сградата, те не са били носители на правото на изкупуване на терена, поради което договорът е нищожен като противоречащ на закона.
През пролетта на 2005 г. са установили владение върху имота със скрити самоуправни действия като са сменили ключовете и бравите. През 2005 г. са се снабдили и с констативен нот. акт за собственост и на постройката в имота.
След анализ на така установените факти съдът е приел за установено, че ищците са владяли имота на правно основание. Владението им е било отнето през месец май на 2005 г. и искът за възстановяването му е предявен в шестмесечния срок.
Законосъобразен е извода на съда, че искът е основателен.
Установени са елементите от фактическия състав на чл. 76 ЗС. Ищците са били владелци на имота. Владението е установено на правно основание, който факт не е елемент от фактическия състав на иска за защита на владение, но е доказателство за началния момент на установяване му. Фактическата власт върху имота им е била отнета от ответниците. Отнемането се е изразило в смяна на бравите и ключовете, което е възпрепятствало достъпът на ищците до имота. Искът е предявен в преклузивния шестмесечен срок.
Неоснователно е твърдението, че касаторите са установили владение върху имота още през м. 11.2004 г., когато са закупили терена от община Б.. Сключването на договор за закупуване на имота няма за непосредствена последица установяване на фактическа власт върху него, тъй като последното е резултат на фактически действия. Касаторите не са ангажирали доказателства за да установят момента, в който са установили фактическа власт върху имота. Събрани са доказателства само за момента, в който ищците са установили, че владението им е отнето по скрит начин. Съобразно тези факти съдът е направил обоснован извод, за предявяване на иска в преклузивния срок.
При проверка на решението не се установи да е налице въведеното основание за касирането му, поради което касационната жалба ще бъде оставена без уважение, а въззивното решение в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
 
Р Е Ш И :
 
 
Оставя в сила решение от 28.09.2007 г. по гр. д. № 350/2007 г. Добрички окръжен съд
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top