О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 376
София, 02.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 635/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К” А. със седалище и адрес на управление гр. К., ул.”П” № 7*ърция, подадена от процесуалния му представител а. Л. П. срещу решение № 317 от 24.04.2008 г. по гр.д. № 243/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 195 от 24.01.2007 г. по гр.д. № 1822/2005 г. на Пазарджишкия районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на “В” Е. гр. Б. на основание чл.330 ал.2 ТЗ във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ във вр. с чл.318, ал.1 и чл.301 ТЗ и чл.294 ТЗ във вр. с чл.4, ал.1 т.2 КМЧП сумата 120 832.02 лв., представляваща стойността на доставени на касатора стоки по 27 фактури, както и обезщетение в размер на 16 129.39 лв.
С касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради неподведомственост на спора на гражданския съд с твърдението, че е налице хипотезата на чл.4, ал.1 КМЧП- основното му място на дейност е извън пределите на България, местоизпълнението е също на територията на Р Гърция. Като второ основание за недопустимост се сочи нарушаването на правилата на родовата подсъдност, обосновано с факта, че цената на предявените искове определя като компетентен като първа инстанция Пазарджишкия окръжен съд и поради това не той, а Пловдивския апелативен съд се явява въззивна инстанция по възникналия с ищеца спор.
В изложението по чл.284, ал.1 ГПК като съществен процесуалноправен въпрос се повдига въпросът за правото му на участие при разглеждане на делото, от което право бил лишен поради допуснатото от въззивния съд нарушение на чл.51, ал.1 и 2 ГПК (отм.), като сочи практика на ВС и на ВКС по приложението на цитираната разпоредба.
Ответникът по касация “В” Е. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Производството по делото пред Пазарджишкия районен съд по иск на “В” Е. , който според исковата молба е в трайни търговски отношения с касатора, на който доставял с нает от него автомобилен транспорт иглолистен материал франко склада му в гр. К. в Р Гърция. Незаплатената цена на доставения му по 27 фактури материал е предмет на предявения от ищеца главен иск с цена 129 997.43 лв., обективно кумулативно съединен с иск по чл.86 ЗЗД за сумата 29 247 лв..
Касаторът е призован чрез съдебна поръчка от първоинстанционния съд, като са посочени четири дати на насрочените от него съдебни заседания.
Висящността на производството е пренесена пред Пазарджишкия окръжен съд по въззивна жалба на касатора с посочен в нея адрес на управление в гр. К., РГърция, но изпратена като пощенска пратка от гр. Б..
За насроченото от въззивния съд единствено съдебно заседание, на което е даден ход по съществото на делото, призовката до ответника, изпратена на посочения в пощенския плик адрес в гр. Б. е върната в цялост с отбелязване, че на адреса няма такава фирма, въз основа на които данни съдът приел, че въззивникът, сега касатор е призован при условията на чл.51, ал.1 и 2 ГПК (отм.).
Разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос за условията, при които се прилага разпоредбата на чл. 51, ал.1 и 2 ГПК (отм.) е съществен, доколкото от правилното му разрешаване зависи упражняването на гарантираното от закона право на страната на участие в делото. Последователно в практиката си ВКС е застъпвал становището, че за да се приложи чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) следва страната да е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е била призована. Основателно се поддържа от касатора, че при отсъствието на данни за посочването като съдебен на адреса в гр. Б., от който е била изпратена въззивната жалба, респ.за призоваването му от този адрес, въззивният съд в противоречие с константната практика на ВКС е приел, че същият е призован при условията на чл.51, ал.1 и 2 ГПК (отм.). В този смисъл съдът се е произнесъл както в противоречие със закона, така и в противоречие с трайната практика на ВКС, поради което е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 739.23 лв. в едноседмичен срок от съобщението до него.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 317 от 24.04.2008 г. по гр.д. № 243/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
УКАЗВА на касатора “К”А. чрез пълномощника му а. Л. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 2 739.23 лв., което да се връчи на адрес бул.”В” № 81, ет.3, ап.12, тел. 953-27-85, като му се съобщи, че при неизпълнение на дадените указания производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието или след изтичане на срока за изпълнение делото да се докладва на Председателя на ВКС, ТК, ІІ- ро отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: