Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 11.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.06.2018 годинав състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 48 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Д. срещу въззивно решение № 5673 от 01.08.2017 г. по възз. гр. д. № 8813/2015 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта му по допускане на делба на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], между К. Н. Д. и В. Н. С..
Първоинстанционното решение в частта, с която е допускане делба на недвижим имот – гараж, находящ се в [населено място], не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна В. Н. С. в писмен отговор оспорва наличието на основания за касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280, ал.2 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 28.10.2017 г.).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.69 от ЗН и се намира в първата фаза на делбата. Налице е съсобственост между страните, която е възникнала на основание наследство и прехвърлителни сделки. Установява се въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 29.10.2003 г., че процесният апартамент е придобит по време на брака на М. Н. Д. и Н. Т. Д. – наследодатели на страните, в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на Н. Т. Д. на 21.05.2006 г. съпружеската имуществена общност е прекратена и неговите идеални части от правото на собственост са придобити по наследство при равни дялове от преживялата му съпруга М. Н. Д. и дъщерите му – страни в настоящото производство, К. Н. Д. и В. Н. С..
С договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт от 15.10.2012 г., М. Н. Д. е прехвърлила на дъщеря си В. Н. С. своите 4 /6 идеални части върху процесния апартамент. Възражението по чл. 76 ЗН на ответницата К. Н. Д. за недействителност на договора за издръжка и гледане в частта му, с която са прехвърлени идеални части върху апартамента, придобитите от прехвърлителката по наследство от нейния съпруг, е намерено за неоснователно. Въззивният съд е приел, че относителната недействителност по чл.76 ЗН не се прилага по отношение на разпоредителни сделки с наследствено и с лично имущество, извършени между сънаследници.
В заключение въззивният съд приема за установено, че първоинстанционният съд правилно е определил квотите между съсобствениците.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателката излага следните правни въпроси (дословно):
1. Следва ли да се абсолютизира преклузията по чл.342 ГПК, както е направил въззивният съд?
Въпросът не е обуславящ. Въззивният съд не се е позовал на преклузия, а е разгледал по същество наведения с въззивната жалба довод за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на нормата на чл.76 ЗН (възражението на жалбоподателката за относителна недействителност).
2. Предявяването на претенциите и възраженията в отделен процес означава ли заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията?
3. Следва ли да се спре делбеното производство (в хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК) при положението, че след приключване на първото по делото заседание, ответницата по делбата е предявила отделен иск за обявяване недействителност на алеаторния договор, но е пропуснала да направи възраженията по чл.342 и чл.343 ГПК, които са предмет на по-късно заведеното дело, т.е. могат ли непредявените в делбеното производство възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, по който въпрос сочи противоречие с решения на ВКС по чл.290 ГПК – Решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр. дело № 5605 /2013 год. на ВКС, първо г.о. и Решение № 120 от 13.06.2014 г. по гр. дело № 6714 /2013 год. на ВКС, първо г.о., както и с Определение № 159 от 08.07.2016 год. по ч. гр. дело № 2644 /2016 год. на ВКС, второ г.о.
4. Следва ли споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения да се решават само в делбеното производство, но и вън от него?
5. Решението на съда по преюдициалния спор, а именно обявяването на недействителността на алеаторния договор срещу издръжка и гледане може ли да се счете за факт, настъпил след предявяване на иска и който е от значение за спорното право в делбеното производство при решаване обема на правата на съделителите в общността?
Жалбоподателката твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и са решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл.280,ал.1,т.2 и т. 3 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр.86 от 28.10.2017 г.), с оглед Определение № 21 от 17.01.2011 г. по ч. гр. дело № 485/2010 год. на ВКС, първо г.о,, Определение по ч. т. дело № 582/2009 г. на ВКС, второ т.о, Определение № 444 от 10.10.2011 г. по ч. гр. дело № 367/2011 год. на ВКС, второ г.о.,
Формулираните от жалбоподателката процесуалноправни въпроси са свързани с довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение – че е постановил решение по същество, вместо да спре производството по делото до приключване на правен спор за нищожността на сключения между праводателката М. Н. Д. и В. Н. С. договор за прехвърляне на 4 /6 ид.ч. от процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане на основание чл.26 ЗЗД. Въпросите се свеждат до един – за наличието на предпоставките за спиране на делбеното дело на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК поради наличие на преюдициален спор (който е визиран и във въпросите).
Този въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд и не е следвало да ги обуслови, тъй като е разрешен с влязло в сила определение № 48 /20.01.2017 г. по ч.гр.д. № 5166 /2016 г. на ВКС, IV г.о., което е задължително за въззивния съд. (Частното гражданско дело на ВКС е приложено към настоящото.) С това определение на ВКС е отменено постановеното от въззивния съд (с определение от 10.03.2016 г.) спиране на въззивното производство на посоченото основание и определението на Софийския апелативен съд, с което определението на СГС е потвърдено и ВКС е постановил делото да бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Изведените правни въпроси се отнасят до законосъобразността на определението на ВКС, което е влязло в сила. Тази законосъобразност не може да бъде преценявана в настоящото производство.
Други правни въпроси не са изведени и други доводи за неправилност (освен за нарушение на чл.229,ал.1,т.4 ГПК) не са направени.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение е основателно за сумата 900 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие (л. 49).
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 5673 от 01.08.2017 г. по възз. гр. д. № 8813/2015 г. на Софийски градски съд.
Осъжда К. Н. Д. да заплати на В. Н. С. сумата 900 (деветстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2