Р Е Ш Е Н И Е
№377
гр. София,14 октомври 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 359/2008 година.
Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия М. К. Г., срещу решение №279/29.05.2008година на Апелативен съд-София, постановено по ВНОХД№403/2008г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда на СГС, НО, 9-ти състав от 11.02.2008 година, по НОХД №4114/2006 година.
В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания, сочещи на явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, индивидуализирано при игнориране степента на обществена опасност на деянието и фактическите данни за личността на автора на престъпното посегателство, обосноваващи приложението на разпоредбата на чл.55НК, и се предявява искане за неговото намаляване.
В съдебно заседание на 30.09.2008 година, Г. не се явява пред ВКС, като наказателното дело се разглежда при условията на чл.269, ал.3, т.2 НПК. Защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба и изложените в същата съображения, пледирайки за ревизия на обжалвания съдебен акт, при съблюдаване изискванията на чл.354, ал.2, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК.
Частният обвинител А. Ц. , редовно уведомен не участвува лично в настоящото производство.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 11.02.2008година, постановена по НОХД № 4114/2006г., Софийски градски съд, е признал М. К. Г., за виновен в това че на 21.08.2001година, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ /велосипед, марка „Бианчи”,модел „ХС-Леопард”/, на стойност 168.00 лева, от владението на А. Ц. , с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което ангажирал неговата наказателна отговорност за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б”Б”, и му наложил наказание-лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
Визираната първоинстанционна присъда е била предмет на въззивна проверка, финализирала със съдебно решение №279/29.05.2008година на Апелативен съд-София, с което същата е потвърдена изцяло.
Касационната жалба на подсъдимия Г е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно контролираните съдебни инстанции, на базата на възприетата фактология и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, съобразно тежестта на престъпното посегателство, личната опасност на извършителя, и с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, са диференцирали наказателната отговорност на подсъдимото лице, при условията на чл.54НК .
При индивидуализиране на наказателната санкция на М. Г. – ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, първостепенният съд и въззивният съдебен състав, са отчели конкретиката на индивидуализиращите инкриминираното деяние, обективни престъпносъставомерни признаци – време, място, механизъм на реализираните неправомерни действия, интензитет на упражнената принуда и настъпилия вредоносен резултат, обективиран в стойностните параметри на предмета на престъплението, със съответните им субективни измерения. Предпоставящи определянето на това наказание, са и доказателствено обезпечените данни за личността на дееца, с оглед облика и спецификата на престъпното посегателство, в което като акт на поведение, се проявяват неговите обществени, психологически и индивидуални качества, и предвид изискванията на чл.36НК-възрастта на подсъдимия; неговото здравословно състояние; социалния му статус; лошите характеристични справки; предходните осъждания за престъпления против собствеността на гражданите/кражби и грабежи/, извън релевантните за правната квалификация; и формите на процесуално поведение на същия в хода на наказателното разследване.
При задълбочената преценка на относимата към наказателната отговорност фактология, правилно първостепенният съд и въззивната инстанция са интерпретирали изтеклия период от време от извършване на инкриминираното престъпно деяние до неговото санкциониране. Съобразявайки константната практика на Европейския съд по правата на човека и Върховния касационен съд, те обосновано са приели, че подсъдимото лице следва да бъдат премирано с определяне на по-леко наказание, което да компенсира продължителността на наказателния процес и произтичащите от това негативи по отношение гарантираното му от чл.6, т.1ЕКПЧ, право на разглеждане на обвинението в „разумен срок”.
Очертаните констатации, коментирани в контекста на релевираните оплаквания мотивират касационната инстанция да заключи, че лимитираната наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок, равняващ се на минимума на предвиденото в особената материалноправна норма на чл.199, ал.1НК, е съответна на обществената опасност на престъплението, съобразена с изградените трайни престъпни навици и формирано антисоциално поведение на неговия автор, и корелира на целите на индивидуалната и генерална превенция. Същата не индицира на явна несправедливост, по смисъла на чл.348, ал.1,т.3, вр. ал.5, т.1 НПК.
Логическа последица от формулираните изводи, е и позицията на настоящия състав по отношение претендираното правоприлагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК. ВКС се солидаризира със становището на въззивната съдебна инстанция за отсъствие на материалноправните предпоставки, визирани в чл.55НК, изискващи кумулативна даденост на многобройни смекчаващи, наказателната отговорност обстоятелства или такива от изключителен характер, при които и най-лекото предвидено в закона наказание, да се оказва несъразмерно тежко. В тази насока заявените доводи в касационото производство по наказателното дело, представляват буквално словесно съдържание и на депозираната пред САС, въззивна жалба. Същите са били обект на обсъждане и оценка от въззивния съдебен състав, анализирани са по изискуемия се от закона начин, което обуславя липса на необходимост от повторно възпроизвеждане на предложената аргументация.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че в пределите на възложената му компетентност, и предвид предоставените му правомощия в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия М, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Апелативен съд – София.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №279/29.05.2008година, постановено по ВНОХД№ 403/2008г., по описа на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.