О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №377
гр.София, 21.05.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 784 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1705/ 15.11.2017 г. по гр.д. № 2017/ 2017 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 3104/ 27.07.2017 г. по гр.д. № 15 802/ 2016 г. на Варненски районен съд, по исковете на Д. Е. К. срещу Р. П. Р. и Женя Ж. Р. е признал за недействителни сключените без представителна власт от името и за сметка на Д. Е. К. договор за дарение по н.а. № 14/ 28.12.2010 г., том III, рег. № 8212 по н.д. № 446/ 2010 г. и договор за покупко-продажба по н.а. № 15, том III, рег. № 8213 по н.д. № 447/ 2010 г. на нотариус В. П. с район на действие Варненски районен съд.
Решението обжалват съпрузите Р. и Женя Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) и да бъде отменено при основанието по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК.
Ответникът по касация Д. Е. К. възразява, че е изключено всяко основание за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с недопустим предмет. Съображенията са следните:
При предявяване на исковете цената им не е посочена, доколкото чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. т. 2, пр. 1 ГПК я определя според данъчната оценка на дарените, съответно – продадените части от правото на собственост върху 10-те имота, предмет на всеки договор.
В молба от 06.02.2017 г. и след снабдяване с удостоверения за данъчна оценка ищецът Д. Е. К., а сега – ответник по касация, е посочил тяхната цена, както следва: 1.71 лв. – по договора за дарение и 2 240.09 лв. – по договора за покупко-продажба.
Ответниците Р. и Женя Р., а сега – касатори, не поставят въпрос, че цената на исковете е различна. Такъв въпрос (служебно) първостепенният съд не е решавал. Проведеното от него първо заседание по разглеждане на делото е преклудирало всяка възможност този въпрос да се повдига отново (чл. 70, ал. 1 ГПК).
Следователно настоящият състав е длъжен да приеме, че касационните жалби са срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на исковете, съответно за 1.71 лв. и 2 240.09 лв. Предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключва възможността то да се обжалва пред Върховния касационен съд.
Ответникът по касация е представил списък на разноските и доказателства за платено адвокатско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция. Не е направил искане да бъде поставено в тежест на касаторите. Диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК) и това, че въпросът за разноските се решава с всеки акт, който приключва делото в съответната инстанция (чл. 81 ГПК), не допуска настоящият състав да ангажира гражданската им отговорност в репарация на разхода.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Р. П. Р. и на Женя Ж. Р. срещу решение № 1705/ 15.11.2017 г. по гр.д. № 2017/ 2017 г. на Варненски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.