Р Е Ш Е Н И Е
N 377
София ,28.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 57 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
Ц. Г. Ц. е подала касационна жалба срещу решение № 355 от 1.11.2007 г. по гр.д. № 578 от 2007 г. на Софийския окръжен съд , с което е отменено решение от 18.04.2005 г. по гр.д. № 428 от 2005 г. на Ихтиманския районен съд и е отхвърлен ревандикационният иск , иска по чл.59 ЗЗД като не е приложена и правната последица по чл.431, ал.1 ГПК/отм./. Прави оплакване, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила – чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и на дадените указания чл.218з ГПК/отм./ както и че е материално неправилно и необосновано в частта, с която се приема, че пристройката не представлява самостоятелно жилище, поради което същата е собственост на ищеца по делото В. И. С. защото му е възложена заедно с основната жилищна сграда с решението за извършване на делбата на дворното място и сградата. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноските за всички инстанции.
Ответника В. И. С. е подал възражение срещу подадената касационна жалба и прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, като претендира присъждането на разноските за един адвокат за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба допустима , защото е подадена от надлежна страна , срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в законовия тридесет дневен срок , който е започнал да тече на 8.11.2007 г. и е изтекъл на 8.12.2007 г., а жалбата е подадена на 4.12.2007 г.с вх. № 3* същата дата.
С решение № 522 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 141 от 2006 г. на Върховния касационен съд , Четвърто А гражданско отделение е отменено предходното съдебно решение и са дадени указания по приложението на закона.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Софийския окръжен съд е уважил предявеният от В. И. С. срещу Ц. Г. Ц. ревандикационен иск за пристройката към жилищната сграда, изградена в дворно място с площ от 1 309 кв.м. съставляващо УПИ ХІV-534 от кв.53 по плана на гр.”Д” защото е намерил, че ищеца е собственик , който е придобил имота по пътя на наследство и делба- решение от 17.01.2002 г. по гр.д. № 38 от 1997 г. на Ихтиманския районен съд, а ответницата осъществява фактическа власт върху спорната вещ без правно основание , поради което е отменил издаденият в нейна полза нотариален акт за собственост по завещание и присъединено давностно владение № 24, т.02, рег. № 1* н.д. № 184 от 14.04.2004 г. на Нотариус С. В. .
При постановяване на решение е съобразил следните факти: На 29.10.1971 г. е починал И. И. С. и оставил наследници – ищецът по делото В. И. С. и праводателя на касаторката Г. И. С. В наследственото имущество е било дворно място и сграда, като част от нея е обект на иска. Това наследствено имущество е било предмет на делбено дело № 38 от 1997 г. на Ихтиманския районен съд и с решение е възложено на В. И. С. С цитираното решение В. С. е получил цялата жилищна сграда, за която е била поискана делбата. Счел е че пристроените помещения не са представлявали отделен жилищен обект – самостоятелна вещ поради което не са могли да бъдат придобити по давност. Помещенията в пристройката са присъединени към главната вещ и не е формирано самостоятелно жилище. За пристроеното не е имал самостоятелен проект, макар , че в полза на двамата братя е било учредено право на надстрояване или пристрояване , съгласно одобрен архитектурен проект , който е предвиждал изграждането на двуетажна двуфамилна жилищна сграда , а не преустройство в две жилища на съществуващата едноетажна жилищна сграда. Посочил е, че съгласно чл.62 ЗТСУ/ред. 1973 г./ не е било допустимо придобиването на реални части от сграда без одобрен архитектурен проект . Счел е ,че предмет на делбеното дело е била цялата сграда , която е възложена по чл.288, ал.2 ГПК/отм./ на В. С. , който е уравнил дяловете на останалите съделители в пари, като е заплатил и дела на Г. С. – праводател на касаторката. Не е било спорно, че касаторката се намира в имота и с оглед на изложеното е счел, че това владение е без правно основание. На основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е уважил искането за отмяна на нотариалния акт, с който се легитимира касаторката. Присъдил е обезщетение за ползване на имота в исковия период в размер на 457,92 лева.
Настоящия състав намира решението за правилно, макар да не е съгласен с всички изложени аргументи в подкрепа на крайния резултат по спора.
Не се установиха твърдените в касационната жалба пороци на решението както следва : Предявен е иск по чл.108 ЗС , а приложението на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е правната последица от установяването на правото на собственост в полза на ищеца.
Спора се е развил по въпроса за собствеността на пристройката като са поставени въпросите: учредено ли е право на пристрояване върху дворното място и В. С. и Г. С. станали ли са собственици на пристройката като суперфициари и тя съществува ли самостоятелно като жилищен обект.
По делото е представена декларация , изготвена на 2.04.1975 г. с нотариална заверка на подписите на И. И. С. , Й. И. К. , П. И. С. , Л. И. С. и И. И. С. , с която посочените лица са се съгласили Г. И. С. и В. И. С. да направят пристройка и надстройка на съществуващата жилищна сграда в парцел **** 826 от кв.37 по регулационният план на гр. Д. баня –“на техни имена и със собствени средства”. От представеното у-ние за наследници № от 1999 г. се вижда, че не всички наследници на праводателя И. И. С. – починал на 29.10.1971 г. са дали съгласие за строителство в съсобствения парцел. Представена е преписката до Общински съвет на гр. “Д”, ведно с архитектурните проекти за надстрояване и пристрояване , които не са одобрени. От представените доказателства, в конкретност декларацията се вижда , че документите не отговарят на изискванията на чл.56, ал.3 ЗТСУ , тъй като не е подадено заявление до съответните общински власти , което да е подписано от двете страни поради което не е учредено и право на строеж . Следователно придобиването на право на собственост върху жилище срещу суперфиция от някои от съсобствениците- наследници не се доказва.
Изслушаните технически експертизи са категорични ,че надстройка не е била извършена , а е осъществено пристрояване на две стаи, две избени помещения и самостоятелен вход. Едноличната техническа експертиза, включваща в.л. Георги П. Ц. и тройната техническа експертиза са категорични, че старата жилищна сграда е била с площ от 80,6 кв.м., пристроеното е с площ от 35,5 кв.м. като в сградата са обособени към настоящия момент две жилища – стара част с площ от 74,46 кв.м. и пристройка с площ от 47, 57 кв.м. Това обособяване е станало фактически без одобрени строителни книжа. Отделен е въпроса ,че законността на пристройката, съгласно чл. 148, чл. 241 и чл. 225 ППЗТСУ /отм./, касае само административно-техническия статут на обекта, но не е определящ за възникналия спор относно собствеността.
Вторият съществен въпрос относно собствеността е възложена ли е пристройката с решението от 17.01.2002 г. по гр.д. № 38 от 1997 г. на Ихтиманския районен съд на В. И. С. и той легитимира ли се като собственик по силата на това решение.
С исковата молба е поискана делба на дворно място и сграда от съсобственика П. И. С. , като сградата е индивидуализирана със съседи от четири страни парцели и улица. Не е споменато , че са касае до сграда близнак или до сграда , в която са ситуирани две жилища. В първата фаза положително становище по допускане на делбата е взел и Г. С. , посочвайки, че е поискана делба на съсобствен имот. Решението за допускане на делбата съответства на заявените с исковата молба имоти . Едва във втората фаза Г. С. е заявил, че в имота съществуват две жилища като иска пристройката да не се оценява. В първото по делото заседание адв. К, пълномощник на двамата братя В е посочил, че пристройката има самостоятелен статут , последващо обаче е направил искане за възлагане в общ дял от двамата на делбения имот. С решението по извършване на делбата имота, включително сградата е бил възложен на В. С. Тълкуване по чл.194 ГПК /отм./ не е било поискано.
Това решение по силата на чл.220, ал.1 ГПК/отм./ обвързва със сила на пресъдено нещо и праводателя на касаторката. Следователно към неговата смърт в наследството не е съществувал недвижим имот , който да бъде завещан и съгласно чл.19, ал.1 ЗН това завещание е недействително. Правилно съдилищата са уважили иска по чл.108 ЗС, приложили са правната последица по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ и са присъдили обезщетение. Касаторката дължи на ответника разноските за един адвокат – сумата 200 лв., документирана с договор за правна защита и съдействие с. А , № 0* от 10.04.2009 г.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 355 от 1.11.2007 г. по гр.д. № 578 от 2007 г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц. с ЕГН ********** да заплати на В. И. С. с ЕГН ********** от гр. С. разноски по делото в размер на 200/двеста/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: