О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
[населено място], 29.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4247 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 35 от 29.04.2015г. по гр.д. № 41/2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 321 от 17.11.2014г. по гр.д. № 372/2013г. на Бургаски окръжен съд за признаване за установено по отношение на П. Г. Г., Е. Г. Т., Е. В. Р., Х. Г. Р. и Р. П. Т., че [фирма], ЕИК[ЕИК], не е собственик на недвижимите имоти, построени в ПИ с идентификатор 00833.6.430, находящ се в [населено място], целия с площ 7 506 кв.м., в степен на завършеност „груб строеж”, в „представителна сграда с апартаменти за сезонно обитаване и КОО-Р. апартманс”. Със същото решение е отменено решение № 1302 от 15.12.2014г., постановено по делото на Бургаски окръжен съд, за поправка на очевидна фактическа грешка в частта му, в която е записано „в степен на завършеност груб строеж, като вместо него се чете: „на етап незавършен груб строеж”. В останалата част решението по чл. 247 ГПК е потвърдено.
Касационната жалба е подадена от [фирма] чрез пълномощника адв.Н.. Претендира се допускане на касационно обжалване по пет правни въпроса, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците са представили писмен отговор чрез пълномощника си адв. Д.. В него излагат обосновано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост. Ищците като собственици на поземления имот са учредили на ответното дружество право на строеж за изграждане на жилищна сграда. Уговорен е срок за извършване на строителството 24 месеца от издаване на строителното разрешение. Спорът е съсредоточен върху това в каква степен на завършеност е изградена сградата предвид наведеното твърдение за погасяване на правото на строеж по давност. Установено е, че разрешението за строеж е издадено на 18.05.2007г. на името на ищците; конструкцията на сграда е приета с актове, съставени през 2008г. С протокол от 30.09.2009г. страните са уговорили, че завършването на строежа ще се извърши в срок до 01.07.2010г. като са взели предвид невъзможността да се извършват строителни работи в периода от 15 май до 01 октомври въз основа на заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 15 от Закона за устройство на Ч. крайбрежие. Относно изграждането на сградата в груб строеж са издадени противоречиви удостоверения от [община] – в удостоверение от 05.12.2012г. се констатира, че изграждането в груб строеж не е приключено; в удостоверение от 01.03.2013г. се сочи, че сградата е завършена в груб строеж; в писмо от 21.03.2013г. до съда е посочено също, че грубият строеж е изпълнен. За проверка на тези противоречиви данни съдът е назначил техническа експертиза. Според вещото лице сградата още не е завършена в груб строеж. Приета е и тройна техническа експертиза, която изяснява, че сградата е на етап незавършен груб строеж, защото не са изпълнени напълно ограждащите зидове и покривът. Исковата молба е заведена на 20.02.2013г. и не се спори, че след завеждане на делото ответникът е напуснал обекта.
В. съд е сезиран от дружеството, ответник по иска, с жалба срещу основното решение и срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Във втората жалба се поддържа, че извършената поправка създава противоречие между мотиви и диспозитив.
При постановяване на решението си въззивният съд на първо място е разгледал наведените доводи за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск поради липса на интерес. Позовал се е на разрешенията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че за ищците съществува интерес от водене на иска, тъй като с отричане правата на ответника, ще бъде възстановена възможността им да упражняват правото на собственост в пълен обем, без да търпят ограниченията на правото на строеж. В същия смисъл по делото е постановено определение на Бургаски апелативен съд, с което е отменено извършено от първата инстанция прекратяване на делото.
За да разреши спора по същество, съдът е изходил от указанията в Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК, според които правото на строеж се счита реализирано с изграждането на сградата в груб строеж. Обсъждайки писмените доказателства и заключенията на експертизите съдът е достигнал до извод, че към момента на завеждане на иска /20.02.2013г./ правото на строеж не е осъществено, тъй като сградата не е завършена в груб строеж. Този извод /за незавършеност на грубия строеж/ следва от първото удостоверение, издадено от [община] и от тройната експертиза. Взел е предвид също така, че след съставените през 2008г. актове образец 14 други актове относно строителството не са съставяни, както и че понастоящем ответникът е напуснал имота. Съдът не е посочил конкретно от кога е започнала да тече и кога е изтекла погасителната давност, но е споделил мотивите на първата инстанция, че и при отчитане на забраната да се строи през курортния сезон, правото на строеж е погасено.
По поддържаните от въззивника /сега касатор/ възражения, касаещи приемането на заключението на тройната техническа експертиза съдът е изложил нарочни съображения. Изтъкнал е, че вещите лица са проверили строителните книжа и са извършили оглед на място.
По отношение на решението за поправка на очевидна фактическа грешка съдът е счел, че установената от доказателствата степен на завършеност на сградата „незавършен груб строеж” не е обективирана в диспозитива на акта; напротив, в поправения диспозитив е посочена степен на завършеност „груб строеж”. Това е наложило отмяна на решението по чл. 247 ГПК в частта му посочваща степента на завършеност на обекта, като вместо: „в степен на завършеност груб строеж”, да се чете: „ в на етап незавършен груб строеж”.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият поставен въпрос е за правния интерес на ищците, като собственици на земята, от предявяване на отрицателен установителен иск, при положение, че суперфициарят междувременно е прехвърлил на трети лица част от самостоятелните обекти в сградата. Тезата на касатора е, че ищецът би имал интерес от иск за установяване, че правото на строеж е погасено, но не и че носителят на правото на строеж не е собственик на построените обекти. Изтъква се, че поради извършени продажби на отделни обекти са налице много лица по чл. 216, ал.2 ГПК. Въпросът не може да обуслови достъп до касационен контрол. На първо място, такива факти за извършени от ответника разпоредителни сделки не са били навеждани до момента като част от защитата му и не са обсъждани от съда. Отделно, начинът на уреждане на правата на трети лица, които биха били засегнати от уважаването на иска, е извън обсега на настоящия процес. Съдът е мотивирал становището си за наличие на правен интерес като се е позовал включително на задължителна съдебна практика.
Вторият правен въпрос е свързан с допустимостта на решението на въззивния съд, с което се отменя решението за поправка на очевидна фактическа грешка, без срещу него да е подадена въззивна жалба, както и с оглед на това, че новото решение влошава положението на жалбоподателя. В случая срещу решението по чл. 247, ал.4 ГПК на Бургаски окръжен съд е подадена жалба от настоящия касатор и наведените в нея твърдения са наличие на противоречие между мотивите, че сградата е в състояние на незавършен груб строеж и постановения вследствие на поправката диспозитив, че е сградата е изградена в груб строеж. Следователно решението на въззивния съд, касаещо първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка, е постановено при надлежно сезиране на съда и с него съдът е поправил именно изтъкнатото в жалбата противоречие. Поради това не стои въпроса за влошаване положението на жалбоподателя, доколкото с решението за поправка на явна фактическа грешка съдът отстранява несъответствие между формираната и изразената воля, а не променя изхода на спора.
Третият въпрос е: допустимо ли е съдът да приеме, че материалната доказателствена сила на официален документ е оборена, без да е направено такова искане от насрещната страна. К. има предвид представения официален документ – удостоверение по чл. 181 ЗУТ за завършен груб строеж, и назначената от съда експертиза по същия въпрос, която в крайна сметка дава противоположно заключение. Следва да се посочи, че съдът не е предприел сам действия по оборване материалната доказателствена сила на документа, а изрично е посочил, че допуска експертизата за проверка на противоречивите официални писмени документи. Следователно поставеният въпрос не почива на обстоятелствата по делото и не може да обуслови достъп до касационен контрол.
Следващият въпрос е свързан със забраната за строителство в летния период в курортните райони и доколко тя представлява обективна причина, през времетраенето на която не тече срока по чл. 67 ЗС. Въпросът е определящ за изхода на спора, тъй като при евентуално спиране течението на петгодишния давностен срок в периодите, за които е в сила забрана за извършване на строителство в имоти по черноморското крайбрежие, то същият не би бил изтекъл към момента на предявяване на иска. Следва да се посочи, че довод в тази насока е изрично наведен от ответника в отговора на исковата молба и наличието на тази забрана е призното в подписания между страните протокол от 30.09.2009г. Съдът, без да конкретизира откога тече и кога изтича давностният срок, е приел, че независимо от продължаването на срока с оглед на забраната, правото на строеж не е реализирано, тъй като и към момента на съдебното решение сградата не е завършена в груб строеж. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК на ВКС давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяване на правото на строеж породи действие и ако строителството се забави по обективни причини, които не са свързани с недобросъвестно поведение на собственика на земята и с неизпълнение на задълженията на суперфициаря, като например съдебни спорове с трети лица по повод на издадените разрешения на строеж, през времетраенето им срокът по чл. 67 ЗС няма да тече. Доколкото липсва съдебна практика по въпроса дали забраната за извършване на строителство по време на курортния сезон в черноморските курортни селища представлява такава обективна причина, обуславяща спиране на давностния срок по чл. 67 ЗС, то е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
На последно място е поставен въпросът дали може ли да бъде прието заключение на техническа експертиза по въпроса: „Кога е завършена сградата в груб строеж”, ако вещите лица не са се запознали със архитектурния проект и не са аргументирали в коя част не е изпълнен този проект. Въпросът е свързан с поддържаната от касатора теза, че вещите лица не са направили огледа в присъствието на негов представител и не са проверили строителните документи, които се намират у него. Тази теза не съответства напълно на обстоятелствата по делото. Видно е от обясненията на вещите лица в с.з. на 24.09.2014г., че при изготвяне на заключението те са се запознали със строителната документация, предоставена им от ищците. Изяснено е също така, че по време на огледа представител на дружеството – ответник по иска не е присъствал, но вещите лица погрешно са считали, че такъв има в лицето на един от ищците. Независимо от това недоразумение, изяснено пред първоинстанционния съд, но убягнало от вниманието на въззивния такъв, съдът е приел заключението и оспорване от страна на ответника не е заявено, при което съдът го е кредитирал. Ето защо, този въпрос не е обуславящ за решаващите изводи на съда и по него не следва да се допуска касационно обжалване, още повече, че не са изтъкнати съображения за значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 29.04.2015г. по гр.д. № 41/2015г. на Бургаски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 321 от 17.11.2014г. по гр.д. № 372/2013г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение в частта му, с която е отменено решение № 1302 от 15.12.2014г., постановено по делото на Бургаски окръжен съд, за поправка на очевидна фактическа грешка.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: