Р Е Ш Е Н И Е
№ 377
София, 30.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА
гр. дело № 913 / 2008 година, образувано по описа на I отд,
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ.бр.50/2007г./ във вр. с чл. 218а б.”а”ГПК/ отм./.
„Б”А. гр. П. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 289 от 09.08.2007 год. по гр.възз.д.Nо 822/2006 год. на Благоевградския окръжен съд, с което 1./ е обезсилено Решение Nо 252 от 30. 01. 2006 год. по гр.д. Nо 123/2001 година на Петричкия районен съд по иска на В. С. С. от гр. П. за признаване за установено по отношение на „Б”А. , „Д”А. София и В. А. С. – гр. П., че е собственик по наследство от С. И. С. на земеделски имот- нива от 1 дка, заснета като имот пл. Nо 2201 в м.”П”-землището на гр. П., попадащ в парцел ****span>II от кв. 73 по плана на гр. П., цялият с площ от 16 770 кв.м. , за разликата над обема притежавани права от нея права от ? идеална част, както и по иска по чл. 431 ал.2 ГПК с който за тази разлика е отменен НА Nо 13/2000 година и е прекратил делото в тази част, и 2./ е оставено в сила Решение Nо 252 от 30. 01. 2006 год. по гр.д. Nо 123/2001 година на Петричкия районен съд по уважения на основание чл. 97 ал.1 ГПК/отм./ иск на В. С. С. от гр. П. срещу „Б”А. , гр. П., „Д”А. София и В. А. С. – гр. П., в останалата му част. Поддържа се , че обжалваното решението на въззивния съд е ИЗЦЯЛО неправилно, незаконосъобразно и необосновано, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК /отм./.
В срока по чл.218г ГПК /отм./ не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация .
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основание и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на „Б”А. Петрич ,приемайки, че наследниците на С. И. С. от гр. П. са собственици на спорният имот- НИВА от 1 дка е обезсилил частично/ за идеалните части на останалите сънаследници, неучастващи по делото като страни/ решението на въззивния съд по уважения положителен установителен иск, за разликата над ? идеална част на В. С. и е оставил в сила решението по уважения иск досежно нейната сънаследствена ? идеална част .
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Исковото производство е инициирано от В. С. С. срещу търговско дружество „ Б. трико” А. гр. П.,а в последствие и срещу „Д”А. и В. С. по реда на чл. чл.97 ал.1 ГПК/ отм./, с който иск , като един от наследниците на С. И. С. поч. 1969 год., същата е поискал да и се признае парвото на собственост на НИВА от 1 дка в м. Поляните, землището на гр. П., пл. Nо 2201 по КП от 1993 година. Претендираният земеделски имот е реституиран на наследниците на С. С. с Решение Nо 347/08.12.2000 година по ах.д. Nо 31/2000 година на Петричкия РС в съществуващи /възстановими/ стари различни граници като идентичен с част от парцел ****span>II в кв. 73 по плана на гр. П., за който имот Б. трико”А. гр. П. се е снабдил с констативен НА Nо 13/2000 година , а в последствие е разпореден на ответниците- НА Nо 107/2000 година и НА Nо 59/2003 година .
Правилно, законосъобразно и обосновано въззивният съд е приел, че В. С. , в обема на наследствените си права от ? идеална част , се легитимира като собственик на терен от 1 дка , бивша земеделска земя в м.”П”- гр. П., имот Nо 2201 , отразен по Помощния КП от 1993 година , попадащ понастоящем в парцел ****span>II –кв. 73 по плана на града.
Имотът – 1 дка нива , е бивша земеделска земя , включена в строителните граници на гр. П., отредена за жилищно строителство- но без започнало законно строителство към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ- 01.03.1993 година , поради което законосъобразно, и с оглед константната съдебна практика е прието, че не са налице нито една от двете хипотези, изключващи възстановяването на земеделската земя – няма законен строеж до 1.03.1991 година /чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ/, нито проведено мероприятие на държавата , която не позволява възстановяването на собствеността/ чл. 10б ЗСПЗЗ/.
Фактическите изводи на съда почиват на констатациите на изслушаното експертно заключение , това , че нивата е включена като земеделски имот в ТКЗС, а понастоящем теренът попада в строителните граници на града с КРП, одобрен със Заповед 790/1971 година . Този терен е включен в парцел ****span>I „отреден за жилищно строителство”, а към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, при действа РП на гр. П. от 1988 година , попада в парцел ****span>II- кв. 73 „отреден за УПК по текстил и облекло, КОЕТО мероприятие НЕ Е реализирано ,теренът е свободен и по изработения на основание чл. 13 ал.1 от ППЗСПЗЗ помощен кадастрален план, одобрен със Заповед Nо 220/ 25.03.1993 година , е отразен като имот Nо 2201 .
Неоснователно с касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно. Решаващият съд е обсъдил довода, че имотът е в патримониума на А. , установявайки , че констативният НА Nо 13/2000 година е съставен 24.02.2000 година КАТО липсват данни процесният имот да е включен като ДМА на „Б” А. Петрич към момента на преобразуване на дружеството. Правилно доводът , че дружество като приватизирано чрез масова приватизация през 1997 година/ Удостоверение на централния депозитар/ не може да отговаря по реституционни претенции , не е уважен , след като е безспорно, че към момента на приватизацията имотът не е част от патримониума на преобразуваното дружество. Правилно искът е уважен по отношение на посочените ответници, тъй като страната е обосновала правния интерес да защити правото на собственост и по отношение на тримата с оглед на последващите разпоредителни сделки. Въпросът дали ответниците „ холдинг” А. и В. С. биха могли да бъдат съдебно отстранени като добросъвестни приобретатели на имота , не е в предметната рамка на настоящия спор и съдът не дължи произнасяне по този довод.
По изложените съображения и на основания чл. 218ж ал.1 ГПК/ отм./ , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА и з ц я л о въззивно Решение Nо 289 от 09.08.2007 год. по гр.д. Nо 822/2006 год. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :