4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№378
София, 06.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..………………. и с участието на прокурора …….…..………….……………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 719 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 8880 от 11.ХІ.2017 г. на непълнолетната А. С. А. от [населено място], действаща лично и със съгласието на своята майка А. Д. Ш., както и от последната – в лично качество, подадена против определение № 450 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 26.ІХ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 518/2017 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – е била върната тяхна съвместна частна касационна жалба (с вх. № 8181/20.Х.2017 г.) срещу постановеното по същото дело определение № 407/5.Х.2017 г.
Общото оплакване на двете частни жалбоподателки е за допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на процесуални правила, изразяващо с в „даване на превес и обсъждане единствено на имуществените права на ползвателката на имота А. Д. Ш. и свързаните с тях и предприети от това лице действия”, но „при цялостно игнориране на оплакванията на непълнолетната А. А. в качеството й на собственик и владелец на спорния имот”. С оглед това се претендира отменяване на атакуваното определение, като в тази връзка се инвокира довод, че: „животът е една поредица от родители и деца и когато последните стават родители, децата са единствената ценност на обществото и техните права и интереси следва да бъдат защитавани от всички, вкл. и от съда”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по тази частна жалба Й. Х. М. /в качеството си на купувач от публична продан по изп. дело № 529/2010 г. по описа на ЧСИ П. И., с рег. № 821/ писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив по основателността на съдържащото се в нея единствено оплакване за неправилност на атакуваното определение, претендирайки за потвърждаването му – доколкото се атакува от непълнолетната А. Ст. А.. Докато в останалата й част, досежно подаването й в лично качество и от страна на майката Ш., същата частна жалба била процесуално недопустима и затова подлежала на оставяне без разглеждане. В тази връзка М. инвокира довод, че спрямо последната атакуваното определение на Пловдивския апелативен съд е влязло в сила.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата съвместна частна жалба на непълнолетната А. С. А. и майка й А. Д. Ш. – двете от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима единствено по отношение на непълнолетната жалбоподателка, действаща лично и със съгласието на своята майка. В останалата й, част, като подадена от пълнолетната А. Д. Ш. в лично качество, същата частна жалба се явява процесуално недопустима и затова ще следва да бъде оставена без разглеждане.
1. Разгледана по същество частната жалба на непълнолетната А. Ст. А., действаща лично и със съгласието на своята майка, срещу горепосоченото прекратително определение е неоснователна.
За да остави без разглеждане предходната частна жалба на непълнолетната А., Пловдивският апелативен съд е могъл да констатира следните обстоятелства:
~ Против Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.ХІІ.2016 г. по изп. дело № 529/2010 г. по описа на ЧСИ с рег. № 821 П. И. е била подадена – чрез последния – до ОС-Пловдив съвместна жалба с вх. № 46419/27.ХІІ.2016 г. от непълнолетната А., действаща лично и със съгласието на своята майка, но също и от последната – в нейно лично качество;
~ При администрирането на тази жалба по реда на чл. 436, ал. 4 ГПК от страна на същия частен съдебен изпълнител, тя е била оставена без движение: вкл. и за пописването й от непълнолетната /а не само от майка й, тъй като последната междувременно е престанала да бъде неин законен представител/;
~ Предвид неизпълнението в дадения срок на това указание на ЧСИ, той – на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК /във вр. чл. 436, ал. 4 in fine ГПК/ е разпоредил връщането й;
~ Разпореждането надлежно е било връчено на непълнолетната А. на датата 24.ІІ.2017 г., но в пределите на преклузивния едноседмичен срок същото не е било обжалвано и затова е влязло в сила: обстоятелство удостоверено в нарочно писмо на ЧСИ с изх. № 11093/10.ІІІ.2017 г. в изпълнение на изрично изискана от окръжния съд в Пловдив справка;
~ С оглед надлежното връщане на жалбата на А. /с влязлото в сила разпореждане на съответния ЧСИ по чл. 262 ГПК/, в производството по чл. 436 ГПК окръжният съд се е произнесъл само по жалбата на майката Ш., оставяйки я без разглеждане;
~ Прието е било, че като ответница по частната жалба на майката Ш. срещу това прекратително определение, нейната непълнолетна дъщеря няма правен интерес да го атакува пред Апелативен съд Пловдив и затова последният на свой ред е оставил нейната частна жалба лез разглеждане;
В тази му част – досежно непълнолетната А. – атакуваното пред ВКС определение на Пловдивския апелативен съд е правилно /обосновано и законосъобразно/, поради което ще следва да бъде потвърдено. Не се навеждат от страна на тази частна жалбоподателка конкретни оплаквания за каквито и да било негови пороци – освен неясно формулираните житейски съображения за отношенията между поколенията и евентуална конкуренция между правата на ползвателя и собственика на недвижимия имот, предмет на първоначално атакуваното възлагателно постановление на ЧСИ с рег. № 821, които обаче са по съществото на общата жалба до ОС-Пловдив, останала неразгледана.
2. По отношение частта от настоящата частна жалба подадена от пълнолетната А. Д. Ш.:
Атакуваното в настоящето частно производство определение на Пловдивския апелативен съд е влязъл в сила съдебен акт по отношение на действалата и в свое лично качество майка на непълнолетната. Предвид изчерпване на инстанционния ред за атакуването ме пред по-горен съд /в случая ВКС/ в тази й част – по отношение пълнолетната Ш. – съвместната частна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане. Това, че определението на Пловдивския апелативен съд не може да се обжалва от пълнолетната А. Д. Ш. е било изрично посочено във финалната част от диспозитива на този съдебен акт.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 450 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 26.ІХ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 518/2017 г., В ЧАСТТА, с която е била оставена без разглеждане частната жалба на непълнолетната А. С. А., действаща лично и със съгласието на своята майка А. Д. Ш. – двете от [населено място], против определение № 604/13.ІІІ.2017 г. (поправено с определение № 740/28.ІІІ.2017 г.), постановено по гр. дело № 52/2017 г. по по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба (с вх. № 8880/10.ХІ.2017 г.) на пълнолетната А. Д. Ш.
Определението не подлежи на обжалване, освен в последната си част, с която е оставена без разглеждане същата частна жалба на пълнолетната А. Д. Ш. от [населено място] с/у определение № 450/26.ІХ.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, постановено по ч. гр. дело № 518/2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение постановено по ч. т. д. № 719 по описа за 2018 г.