Р Е Ш Е Н И Е
N 378
София ,07.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 214 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
Н. Й. М. е подала касационна жалба срещу решение № 290 от 8.11.2007 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Смолянския окръжен съд , с което е отменено решение № 239 от 10.06.2005 г. по гр.д. № 34 от 2005 г. на Златоградския районен съд и е отхвърлен отрицателният установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК вр.с чл.336 , ал.1 ГПК за имот пл. № 6* като част от УПИ ХVІ-624-625 от кв.96 по плана на гр. Н., с площ за имота от 325 кв.м. ведно с изградената сграда от 35 кв.м. Правят оплаквания, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила – чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и чл.218з, ал.1, пр.2 ГПК/отм./ както и че е материално неправилно и необосновано. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноските за всички инстанции.
Ответниците Л. В. М. и З. Л. М. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба допустима , защото е подадена от надлежна страна , срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в законовия тридесет дневен срок , който е започнал да тече на 16.11.2007 г. и е изтекъл на 16.12.2007 г., а жалбата е подадена на 13.12.2007 г.с вх. № 5* същата дата.
С решение № 364 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 234 от 2006 г. на Върховния касационен съд , Първо гражданско отделение е отменено предходното съдебно решение, с което иска е бил отхвърлен и са дадени указания по приложението на закона.
Решението е валидно, допустимо и частично правилно.
Смолянския окръжен съд е отменил решение № 239 от 10.06.2005 г. по гр.д. № 34 от 2005 г. на Златоградския районен съд , с което предявеният от Н. Й. М. срещу Л. В. М. и З. Л. М. отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ , вр. с чл.336, ал.1 ГПК/отм./ , който е бил обективно съединен с положителен установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ на основание наследство и давност за жилищна сграда с площ от 35 кв.м., ведно с дворното място върху което е изградена, с площ от 325 кв.м. , представляващо имот пл. № 6* който е включен в УПИ ХVІ-624,625 от кв.96 по плана на гр. Н. са уважени и ги е отхвърлил.
Правният интерес за предявяване на отрицателният установителен иск за собственост се обуславя от възможността , предвидена в текста на чл.336, ал.1 ГПК/отм./ действителния собственик на имота срещу който е насочено изпълнение за парично задължение да установи с отрицателен установителен иск , предявен срещу страните в изпълнителното производство, че длъжника не е собственик. В конкретния случай иска е предявен за да се установи , че З. М. не е собственик на имота, срещу който племенника му Л. М. е насочил изпълнение за свое парично вземане , за което е образувано изп.д. № 20 от 2003 г. по описа на С. изпълнителната служба, гр. З..
Смолянския окръжен съд при новото разглеждане на делото е отхвърлил иска защото е намерил, че имота не е бил придобит изцяло от ищцата на оригинерно основание , а е останал съсобствен между наследниците на Л. С. М. при квоти по ? идеална част за тримата низходящи и за Н. М. , тяхна майка и съпруга на наследодателя . Този извод е обоснован и съответен на представеният доказателствен материал. Самата ищца в исковата молба е посочила, че имота е сънаследствен и до 1990 г. е ползван съвместно от всички съсобственици. След тази година в къщата живее само тя, но от 1998 г. в сградата , в която е имало “харем” /обор/ с разрешението на останалите съсобственици е извършено преустройство и е обособена фурна със санитарен възел , която се експлоатира от предприятието на ответника З, който е едноличен търговец . Данни за това , че касаторката е променила анимуса си и от служене с общата вещ е преминала към своене на имота за себе си липсват извън това, че тя е живяла в една от стаите в сградата . Напротив както се спомена по –горе, по делото е установено , че през 1998 г. е дадено разрешение за строеж № 4 от 7.09.1998 г. на името на едноличния търговец ЕТ”З”, който е извършил преустройство в сградата и я е пригодил за своите производствени нужди като е запазил една стая за живеене на майка си ищца и касатор . Свидетелят В. М. – баща на ответника Л също заявява, че къщата е съсобствена и че наследниците имат съзнанието , че тя макар да се ползва от двама от с собствениците – майката и брата З. М. продължава да се притежава в съсобственост. Решението е частично правилно и следва да се остави в сила, като в диспозитива на същото се отрази ,че Н. М. не е собственик на имота по давност , а само на 1/4 идеална част , за която част е основателен както положителния така и отрицателния установителен иск. Производството е по втора касационна жалба и ВКС дължи произнасяне по същество.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 290 от 8.11.2007 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Смолянския окръжен съд за ? идеална част от имота и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ вр. с чл.336, ал.1ГПК/отм./,по отношение на Н. Й. М. и Л. В. М. , че З. Л. М. не е собственик на ? идеални части от имот пл. № 6* като част от УПИ ХVІ-624-625 от кв.96 по плана на гр. Н., с площ за имота от 325 кв.м. ведно с изградената сграда от 35 кв.м. както и ПРИЗНАВА по отношение на З. Л. М. и Л. В. М., че НАДЕЖДА Й. МАРАНГОЗОВНА е собственик по наследство и давност на ? идеална част от имот пл. № 6* като част от УПИ ХVІ-624-625 от кв.96 по плана на гр. Н., с площ за имота от 325 кв.м. ведно с изградената сграда от 35 кв.м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: