O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 22.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 152 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8435/07.11.2008 година от О. К. срещу Решение Nо 169 от 09.07.2008 година по гр. в.. д. Nо 182/2008 год. на Сливенския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 195 от 27.12.2007 година по гр.д. Nо 90/2005 година на К. районен съд по отхвърления иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване собствеността на гори в землището на града, собственост на О. . С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, О. – жалбоподател ,чрез процесуалния си представител адв. С гр. С., обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК необходимостта за преодоляване на липсата на практика на ВКС по еднаквото и точно прилагане на ЗВСГЗГФ относно доказателства и доказателствени средства за установяване правото на собственост на гори, като обект на правото на собственост , изключен години наред от гражданския оборот.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- Р. д. по г. , като правоприемник на Регионално управление по г. , и Д. ловно стопанство –гр. Котел, като правоприемник на Д. дивечовъдна станция „К”, с който се възразява срещу допустимостта на касационното обжалване , на основание отменената разпоредба на чл. 218а б”а” ГПК/отм./. Оспорват се и по същество въведените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото и характера на заявения иск – установителен по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото да се възстанови собствеността на гори , настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение , окръжният съд е оставил в сила решение на районен съд по отхвърления иск на О. К., заявен на основание чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ срещу ОбСЗГ гр. Б. за признаване правото на възстановяване собствеността гори в землището на града, приемайки , че тези гори са били „балталъци” и общината не е била техен собственик..
Соченият съществен процесуално правен въпрос , с оглед на който касатора обосновава допустимостта на касационното обжалване, е формулиран като “проблемът за доказателствената сила на писмените доказателства при установяване на правото на собственост на гори ,съгласно изискванията на ЗВСГЗГФ и определяне на техния характер като „балталък”по см. отменения ЗГ.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване е допустимо , тъй като са налице поддържаното основания по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК .
Релевираният процесуален въпрос е съществен с оглед значимостта на въпросите за допустимите доказателства и доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост. Основателен е довода , че г. , като обект на правото на собственост са изключени за дълъг период от време от гражданския оборот, а необжалваемост на решенията по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ до влизане в сила на настоящия закон обуславя необходимостта от практика, обобщаваща спорните и неясни проблеми с характера на г. и възможността общините да са носители на правото на собственост на гора, поради което настоящият състав на ВКС- второ отделение намира , че са налице условията на закона за допускане на касационното обжалване на посоченото основание.
С оглед характера на иска пропорционална държавна такса не следва да се събира.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 8435/07.11.2008 година от О. К. срещу Решение Nо 169 от 09.07.2008 година по гр. в.. д. Nо 182/2008 год. на Сливенския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 195 от 27.12.2007 година по гр.д. Nо 90/2005 година на К. районен съд по отхвърления иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване собствеността на гори в землището на града, собственост на О. .
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………………………. , за която дата да се призоват страните по делото, като като ответници се призоват Общинската служба „З”- гр. К., Р. д. по г. , като правоприемник на Регионално управление по г. , и Д. ловно стопанство –гр. Котел, като правоприемник на Д. дивечовъдна станция „К”,/контролираща страна по делото/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: