О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 03.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1944 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. против решение № 1* от 06.07.2009г. по гр.д. № 976/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 415 от 20.02.2009г. на Пловдивски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите отрицателен установителен иск, да се установи, че ответниците П. А. С. не са собственици на магазин № 3 на партерния етаж от четириетажната с партер и мансарден етаж жилищна сграда, предвидена за изграждане в собственото на ищците дворно место, съставляващо УПИ * от кв. 27 по плана на гр. П., кв. “Х”, ул. “. № 145.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено, че ищците, като собственици на УПИ * от кв. 27 по плана на гр. П., кв. “Х” са учредили право на строеж на М. ” ООД върху конкретни обекти от бъдещата, предвидена за застрояване четириетажна сграда с партер и мансарден етаж с н.а. № 122/11.03.1997г. срещу задължението му да изгради цялата сграда. Между обектите, за които дружеството е придобило правото на строеж е и процесния магазин № 3, който с н.а. № 187/09.11.1998г. е продаден на ответниците като обект, построен в груб вид. По делото е безспорно, че строителството на сградата е стигнало до плочата над третия етаж, останалите етажи не са построени. С влязло в сила решение на 26.01.2007г. по гр.д. № 148/2006г. на Пловдивски ОС е развален договора, сключен с дружеството, но правата на ответниците са придобити преди вписване на исковата молба по чл. 87, ал.3 от ЗЗД. Касаторите са се позовали на нищожност на договора поради това, че е сключен за невъзможен предмет – реален обект на собственост в сграда, чието изграждане е започнало и са изградени стените и плочата над прехвърления обект и за погасяване на правото на строеж по давност на основание чл. 67 от ЗС поради това, че сградата не е покрита в предвидения пет годишен срок.
Въззивният съд е приел, че е прехвърлен годен обект на правото на собственост щом към момента на сделката са изградени стените и плочата над него независимо, че сградата не е покрита. Съдът не е обсъдил доводът за погасяване правото на строеж поради не реализирането му в пет годишния срок..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие със закона – 67 от ЗС, чл. 227, ал.3 от ППЗТСУ /отм/, но аналогичен с чл. 153, ал.2 от ЗУТ и чл. 181 от същия закон, допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на всички доводи и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса в кой момент се счита трансформирано правото на строеж в право на собственост и от кога започва да тече пет-годишния срок за погасяване по давност на това право. Касаторите твърдят противоречиво разрешаване на този въпрос в района на Пловдивски РС по същия казус, но за други обекти от същата сграда. Твърди се и противоречие с трайната практика на ВКС: Р № 306/18.07.1995 по гр.д. № 902/1994г. І гр.о., Р № 277/20.02.1992г. по гр.д. № 88/92г. І гр.о., Р № 1359/23.05.1972г. по гр.д. № 771/72 І гр.о. Р № 348/28.05.1991г. по гр.д. № 221/91 ІІІ гр.о., Р № 1131/27.07.1995г. по гр.д. № 743/95 ІV гр.о. и др.
Ответницата по касация не вземат становище
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат с касационната жалба правен въпрос: в кой момент се счита трансформирано правото на строеж в право на собственост и от кога започва да тече пет-годишния срок за погасяване по давност на това право е свързан с предмета на спора и обуславя крайния изход, поради което и съставлява общото основание за допускане до касация. По тези въпроси се е произнесъл ВКС в решение № 57 от 04.03.2010, постановено по гр.д. № 17/2009г. на ВКС І гр.о.постановено по чл. 290 от ГПК. В цитираните от касатора решения, постановени при отменения ГПК въпросите са разрешени по аналогичен начин.. С тези решения е прието, че когато правото на строеж е учредено за множество обекти от бъдещата сграда на един правен субект и той е поел задължението да изгради цялата сграда, това ограничено вещно право се счита реализирано когато цялата сграда, като съвкупност от отделни обекти на собственост, ведно с принадлежащите им помещения и общи части, неразделна част към тях са изградени в състояние на груб строеж по смисъла на пар.5, т.46 от ЗУТ. Само в случаите на разрешено поетапно застрояване на отделни етажи, или части от сграда предвидена за застрояване, които могат да се ползват самостоятелно в хипотезата на издадено строително разрешение по чл. 152, ал.2 от ЗУТ, не реализирането на правото на строеж за предходния етап е фактическа невъзможност за изграждане на обектите от следващия етап. С обжалваното решение, въззивният съд е приел противното разрешение.
Предвид изложеното е налице допълнителното основание за допускане до касация, предвидено в чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 06.07.2009г. по гр.д. № 976/2009г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: