О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 11.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 388 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. И. /Б. М. Ю. против решение № 197 от 06.11.2018 г. по гр.д.№ 200/2018 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е обезсилено решение № 49/29.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 341/2017 г. на РС-Момчилград в частта, с която е отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от касатора против С. И. С., Т. Ш. С. и Н. Ш. К. да се признае за установено, че ответниците не са собственици на неурегулиран поземлен имот с площ 600 кв.м., находящ се в [населено място], махала М. З., [община], обл. К., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м. при описани граници и производството е прекратено поради недопустимост на иска.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – Закон за амнистия и връщане на отнети имущество /ЗАВОИ/ и Наредбата за приложението на чл. 5, ал.2 от този закон,
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1.Кога изтичат преклузивните срокове за възстановяване на собствеността по административен ред на имотите, подлежащи на реституция по чл. 8, ал.1 и по пар. 2, ал.1 ЗАВОИ; 2. Приложим ли е преклузивния срок по чл. 8, ал.1 ЗАВОИ и по отношение на лицата, попадащи в хипотезата на чл. 7 ЗАВОИ, в която няма изрично установен срок. Законосъобразно и допустимо ли е разширителното тълкуване на разпоредбата на чл. 8, ал.1 ЗАВОИ, като се съобрази, че лицата по чл. 7 не са осъждани. 3. приложимо ли е ТР № 6/2005 г. т.5 в хипотезата по чл. 7 ЗАВОИ, когато лицата не са осъждани. 4. Допустим ли е иск за възстановяване собствеността по ЗАВОИ след изтичане на 6-месечния срок, предвиден в Наредбата по чл. 5, ал.2 от ЗАВОИ без произнасяне по искането за реституция на административния орган; 5 Налице ли е правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, ако чрез него ищецът ще отрече със сила на присъдено нещо правата на ответника и това има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. Възстановяването на българското гражданско предпоставка ли е за възстановяване на собствеността. По тези въпроси се твърди противоречие с ТР № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, т.5 и Р № 90 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 846/2010 г. ІІІ гр.о.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът твърди, че наследодателите му М. Ю. А. и А. Б. М. след като са се изселили в Турция и са получили турско гражданство, им е отнето българското гражданство с Указ на ДС на НРБ № ………/28.06.1977 г. поради това, че българският закон тогава не е допускал двойно гражданство. Те не са осъждани. Конфискувано е имуществото им със същия указ. За имота е съставен акт за държавна собственост № …. /400/ от 24.12.1977 г. Върху акта на ръка е отбелязано, че имота е продаден на Ш. С. С., чийто наследници са ответниците. Самият акт за продажба обаче, както и преписката за това не са намерени в Областна администрация К.. Ответниците са признати за собственици по давност с н.а. № ….,т…../08.12.2008 г. след представяне на удостоверение, че имота не е държавна собственост. На 22.07.2016 г. ищецът е заявил искане за възстановяване на собствеността на отнетия от наследодателите му недвижим имот. Назначената комисия за това е изследвала дали имота е в патримониума на държавата и дали подлежи на реституция по ЗАВОИ и с решение от 17.10.2016 г. е изпратила преписката на кмета, като не е направила предложение пред него за връщане или отказ на имота. С писмо от 28.03.2017 г., областният управител е отказал връщане на имота, защото не е направено конкретно предложение от кмета, съгласно чл. 5, ал.2 ЗАВОИ.
РС е отхвърли иска като недопустим защото административната процедура за възстановяване на собствеността не е приключила, а заявлението на ищеца пред кмета е след изтичане на срока по чл. 8 ЗАВОИ.
Въззивният съд е приел, че иска би бил допустим ако са налице предпоставките на т.1 от ТР № 8/2012 г. и са налице материално правните и процесуалните предпоставки за реституция по ЗАВОИ по административен ред. Съдът е приел, че за заявяване реституцията по административен ред следва заявлението да е подадено пред кмета в двугодишния срок по чл. 8, ал.2 ЗАВОИ, който е приложим и в хипотезата на чл. 7 ЗАВОИ. Тъй като срокът е изтекъл според съда на 22.11.1997 г., а заявлението е подадено пред кмета през 2016 г., когато срока вече е изтекъл, искът е преценен като недопустим. Съдът се е позовал и на т.5 от ТР № 6/2005 г. , в което е посочено, че реституцията е по административен ред.
Предвид изложените мотиви от въззивната инстанция, относими към спора са втория, третия и петия въпрос. Следва да се допусне касационно обжалване по тях в обобщен вид, като се сведат до два въпроса както следва: 1.Приложим ли е преклузивния срок по чл. 8, ал.1 ЗАВОИ и по отношение на лицата, попадащи в хипотезата на чл. 7 ЗАВОИ, в която няма изрично установен срок и приложимо ли е ТР № 6/2005 г. т.5 в хипотезата по чл. 7 ЗАВОИ, когато лицата не са осъждани; 2. Налице ли е правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, ако чрез него ищецът ще отрече със сила на присъдено нещо правата на ответника и това има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца.
По първия от тези два въпроса се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ар.1 т.3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 7 ЗАВОИ и разграничението на тази хипотеза с хипотезата, уредена в чл. 8 от същия закон няма съдебна практика от общите съдилища, а постановените решения в административните производство касаят отказите на областния управител за връщане на имотите. Тази практика не съставлява съдебна практика по ГПК, т.е. такава, която се отнася за исковото производство, но би могла да служа като аргументация в подкрепа на определена теза. С ТР № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, т.5 е прието, че възстановяването на собствеността по ЗАВОИ се осъществява по административен ред в сроковете, предвидени в чл. 8, ал.1 ЗАВОИ и тези по пар.2, ал.1 ПЗР на ЗОСОИ, а след тяхното изтичане без произнасяне, по искането за реституция е допустим и исковия път на защита. Нормата на чл. 8 ЗАВОИ обаче се отнася за лицата, на които имущество е отнето след осъждане. В нормата на чл. 7 е уредена хипотезата на отнето имущество по Закона за българското гражданство, които не са осъждани. С отговора на въпроса ще се изясни това отделни хипотези ли са и има ли връзка между тях.
По втория въпрос от посочените два следва да се допусне касационно обжалване, тъй като крайният извод на съда за недопустимост на предявения иск противоречи с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС в частта, с която е прието, че е налице правен интерес от отрицателен установителен иск, когато чрез него ще се отрекат правата на ответника, наличието на които е пречка за реституирането права на ищеца. В зависимост от отговора на първия въпрос, ако се приеме, че искането по чл. 7 ЗАВОИ е самостоятелна хипотеза, реализирането на което не е свързано със срок, това ТР би било приложимо.
По останалите въпроси не се допуска касационно обжалване, тъй като отговорът им или е свързан с въпросите, по които се допуска касационно обжалване или са неотносими към изхода от спора.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 197 от 06.11.2018 г. по гр.д.№ 200/2018 г. на Окръжен съд-Кърджали по касационна жалба, подадена от Б. И. /Б. М. Ю..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: