О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
С.,12.04.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1581 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. Ж. от[населено място] срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 12.07.2010г. по гр.д.№917/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което Ц. Й. Ж. е осъден да предаде на Я. Д. Я. и Д. Д. М. владението на недвижим имот,представляващ ПИ №258 с площ от 1000кв.м.,а по скица 904кв.м.,находящ се в к.к.”Ч.”,гр.В. при твърдения за придобиване на собствеността на ищците на основание завършила в тяхна полза реституционна процедура с решение №627/08.07.1999г. на ПК-В. в качеството им на наследници по закон на Д. Я. Д.,починал на 31.08.2003г.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса за възможността да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот,който е застроен със законни сгради в противоречие с практиката на ВКС ; по въпроса за значението на изискването за прилагане на скица към решението на ПК,по който въпрос според касатора е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Я. Д. Я. и Д. Д. М. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният ревандикационен иск е основателен,въззивният съд е приел,че в полза на наследодателя на ищците Д. Я. Д. е завършена реституционна процедура като с решение №628/08.07.1999г. е възстановено правото на собственост върху имота в стари реални граници. Прието е,че решението съответствува на изискванията, установени в разпоредбата на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ, действуваща към момента на издаването му-имотът е индивидуализиран в решението по КП от 1956г.,както и по КП от 1990г.,посочени са границите му и ограниченията върху имота,с оглед на което скица за произвеждане на окончателния реституционен ефект не е необходима.
Прието е,че не са налице пречки за възстановяването на собствеността, тъй като по делото не е установено имотът,даден в замяна по реда на ЗТПС на В. А.-праводател на ответника /н.а. №110/1962г./ да е идентичен с процесния. Поради това е прието,че извършените с описания в н.а.№110/1962г. имот разпоредителни сделки не сочат на пречка за възстановяване по смисъла на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, при което доводите за наличие на застрояване в имота не са обсъдени.
Във връзка с доводите за наличие на противоречива практика по разрешения от въззивния съд въпрос за значението на изискването за прилагане на скица към решението на ПК с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са представени решения на съдилищата,които обаче не разглеждат хипотеза,идентична с процесната,доколкото спорният по настоящето дело имот се намира в строителните граници на населеното място. Следва да се има предвид също така и посоченото от ответника решение №588/29.06.2010г.,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1350/2009г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че ако решението на ПК е постановено до изменението на чл.14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ /ДВ.бр.68/30.07.1999г./ и в него е уточнен номера на имота,скица не е необходима,с което решението на въззивния съд е съобразено.
Налице са обаче предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса за възможността да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот,който е застроен със законни сгради с оглед необходимостта да бъде извършена преценка дали указанията, дадени в т.2 на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№6/2005г. намират приложение,както и за преценка на съответствието на даденото в обжалваното решение разрешение на поставения въпрос със становищата, изразени в решение №410/15.05.2000г. по гр.д.№1504/1999г. на ІV ГО на ВКС, решение №857/07.10.2008г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д.№3008/2007г. и решение №1084/12.11.2008г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№4506/2007г.,в които е прието,че по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ пречка за възстановяване на собствеността е всяко застрояване на имота,а разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ визира случаите на имоти,включени в строителните граници на населените места и изисква законност на строителството. Следва да се извърши преценка за наличие на противоречие и с разрешението,дадено в решение №289/06.03.2001г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№1530/2000г.,в което е прието,че възстановяването на земеделските земи в реални граници /стари или нови/ е недопустимо при наличие на законна постройка върху земята, независимо от нейния застроителен план,както и с разрешението,дадено в решение от 12.01.2007г. на ВКС,ІV”А” ГО по гр.д.№2210/2005г.,в което е прието, че фактът на застрояването на имота,включен в строителните граници на населеното място,представлява пречка за възстановяване на собствеността в реални граници.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 12.07.2010г. по гр.д.№917/2010г. по описа на В. окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 344.44лв. за разглеждане на касационната жалба.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: