– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 379
гр. С. 12.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 05.06.2019 (пети юни две хиляди и деветнадесети) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1854 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 546, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 56 050/19.04.2019 година, подадена от М. И. Т., срещу определение № 9026/10.04.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 2889/2019 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното определение № 39 533/13.02.2019 година на Софийския районен съд, 86-ти състав, постановено по гр. д. № 71 573/3028 година, с което е върната подадената от Т. молба с вх. № 2 030 630/08.11.2018 година и е прекратено образуваното въз основа на нея производство.
В частната си касационна жалба М. И. Т. излага твърдения, че определението на Софийски градски съд е постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е обжалваното определение и потвърденото с него определение на Софийски градски съд да бъдат отменени като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
М. И. Т. е била уведомена за обжалваното определение на 15.04.2019 година, а подадената от нея частна касационна жалба е с вх. № 56 050/19.04.2019 година. Поради това частната касационна жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Първоинстанционният Софийски районен съд е приел, че М. И. Т. е поискала да бъдат установени фактите на смъртта на Д. И. Ч. и Ц. П. Б. като твърди, че няма родствени връзки с тях, но те са от кръга на наследниците на И. Ц. Ч., който е нейн прадядо по майчина линия. В тази връзка за Т., която не била роднина на Д. И. Ч. и Ц. П. Б. липсвал правен интерес от подадената молба, като същата не била от кръга на лицата, които можели да предявят искането по чл. 542 от ГПК, нито пък молбата й отговаряла на изискванията на чл. 542 от ГПК.
В частната си въззивна жалба М. И. Т. е изтъквала, че неправилно Софийския районен съд е приел, че не е налице родствена връзка с Д. И. Ч. и Ц. П. Б., за които липсват съставени актове за смърт, а тези актове били необходими за попълване на кръга на наследниците на общия наследодател и прадядо И. Ц. Ч.. За да се ползва от своите права на наследник върху наследството на общия наследодател тя трябвало да се снабди с удостоверение за наследници, а такова можело да бъде издадено едва след установяване на кръга на наследниците.
Съставът на Софийски градски съд е посочил, че производството по чл. 542, ал. 1 от ГПК имало за цел установяване на правно значими факти, за които законодателят постановява, че следва задължително да бъдат удостоверени с документ, но документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или загубен без да има възможност да бъде възстановен. Молбата се разглеждала по реда на глава петнадесета от ГПК и производството било охранително. Предмет на установяване бил самия факт, че документът не е съставен и не може да бъде съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или загубен, което било основание да се разпореди съставянето му. Съгласно чл. 543 от ГПК в молбата си молителят следвало да посочи с каква цел иска да бъде установен съответния факт, причините, поради които документът не е съставен или поради които е невъзможно неговото съставяне и доказателства за подлежащия на установяване факт. При наличието на спор относно съществуването на факта, който следвало да бъде установен с документ, лицето, което имало интерес да го установи разполагало с правния институт на обявяване на смърт по реда на чл. 549-чл. 552 от ГПК, който представлявал специално производство. В производството по чл. 542 от ГПК не можело да се установява наследствено правоотношение, нито да се издава удостоверение за наследници. В случая Т. не можела да постигне целения от нея правен резултат чрез провеждането на производството по чл. 542 и следващите от ГПК, тъй като по този начин би се заобиколил специалния усложнен ред на производството по чл. 549 и следващите от ГПК.
С оглед на горното правния въпрос, който е повдигнат от М. И. Т. е въпроса за правния интерес от предявеното искане. С молба вх. № 5 198 040/03.02.2018 година същото е конкретизирано в смисъл, че се иска съдът да установи фактът на смъртта на Д. И. Ч. и Ц. П. Б., като се разпореди на Община Трън да бъде попълнен кръга на наследниците на общия наследодател И. Ц. Ч. и да издаде удостоверение за наследници на общия наследодател. С оглед на това въпросът за правния интерес от предявеното искане е разрешен от състава на Софийски градски съд в противоречие с установената практика. Правен интерес е налице винаги, когато от установяването на факта, зависи упражняването на законни права на молителя. Както е посочено в определение № 633/17.11.2011 година, постановено по ч. гр. д. № 485/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Фактите, отнасящи се до гражданското състояние на едно лице, следва да се установят с акт за гражданско състояние. Такива факти са раждането, брака, смъртта на едно физическо лице. Те се вписват в регистрите за гражданско състояние и се удостоверяват с актовете, посочени в ЗГР. Тези факти са от правно значение за наследяването. Самото то не се вписва в регистрите за гражданско състояние. Удостоверението за наследниците няма характера на документ, с който се установява правно значим факт. С него се удостоверява възникнало по реда на ЗН. Родството на едно лице, подлежи на отразяване в регистъра на населението. Съдебното производство по чл. 542, ал. 2 от ГПК е създадено за улеснение на гражданите, но отново само за случаите, в които има унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, а не на изгубен или унищожен регистър на населението. Предмет на установяване е самият факт на унищожаване или изгубване на регистъра за гражданско състояние, което е условие да се разпореди съставянето му. Издаването на удостоверение за наследници е административна услуга, която общината предлага на гражданите, съгласно чл. 15 от НАО. Отказът за извършване на административна услуга е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и може да се обжалва по административен ред по чл. 145 и следващите от АПК. При положение, че за факт от правно значение, имащ отношение към наследственото правоотношение, не е съставен документ и това не може да бъде сторено или съставеният е унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, този именно факт ще следва да се установи по правилата на чл. 542 от ГПК. След установяване на всички значими факти за кръга от лицата, призовани да наследят наследодателя, общината ще следва да издаде удостоверението за наследниците му. Отказът й да направи това, ще подлежи на обжалване по административен ред. В случая Т. освен, че е поискала да се разпореди на Община Трън да бъде попълнен кръга на наследниците на общия наследодател И. Ц. Ч. и да издаде удостоверение за наследници на общия наследодател, които искания ще са недопустими е поискала и установяването на факти с правно значение, които имат отношение към наследственото правоотношение от И. Ц. Ч., като е обосновала и правния си интерес от установяването на тези факти. Затова подадената от нея молба е допустима и подлежи на разглеждане. Кой е процесуалният ред, по който следва да се разгледа молбата е въпрос, който трябва да бъде разрешен от съответния съд, като с оглед на това бъдат дадени и съответни указания за отстраняване на нередовности на молбата, ако такива са налице с оглед на приложимия процесуален ред.
С оглед на това обжалваното определение на Софийски градски съд и потвърденото с него определение на Софийския районен съд трябва да бъдат отменени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9026/10.04.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 2889/2019 година.
ОТМЕНЯВА определение № 9026/10.04.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 2889/2019 година и потвърденото с него определение № 39 533/13.02.2019 година на Софийския районен съд, 86-ти състав, постановено по гр. д. № 71 573/3028 година, като ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.