Р Е Ш Е Н И Е
№379
гр. София,14 октомври 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №387/2008 година
Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Ю. С. Т., срещу въззивна осъдителна присъда №53/09.06.2008година на Смолянски окръжен съд, постановена по ВНОХД№55/2008година, по описа на съда, с която е отменен съдебния акт на първостепенния съд от 28.03.2008година по НОХД №38/2006година.
В касационната жалба на подсъдимото лице се визират допуснати съществени процесуални нарушения, обективирани в ангажиране на наказателната отговорност на Ю. Т. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.т.2, 3 и 5, вр.чл.20, ал.3 и 4НК, при сериозни недостатъци в текстовото съдържание на повдигнатото обвинение, и в дерогиране императивните предписания на чл.287 НПК при правоприлагане института на съучастие, с форми на проявление-подбудителство и помагачество. Релевират се бланкетни възражения и за пороци в доказателствената дейност на контролираната съдебна инстанция, изразяващи се в приобщаване на негодни доказателствени средства /протоколи за оглед и фотоалбум/, и проявен избирателен и тенденциозен подход в анализа на доказателствената съвкупност, обосновали неправилно формирано вътрешно убеждение по правнозначимите факти и несъблюдаване на материалния закон. Поставя се акцент на субективната престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение по чл.195, ал.1, т.5 и чл.20, ал.3 и 4НК, с аргументи за недоказаност на виновно осъществено посегателство спрямо чуждо имущество и констатирани предположения досежно знанието на съпричастните към неправомерната дейност лица, че отнемат дървен материал, без съгласието на собственика Б. И. Предлага се отмяна на въззивната осъдителна присъда и оправдаване на подсъдимия Т за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.т.2, 3 и 5, вр.чл.20 ал.3 и 4 НК.
Алтернативно се предявява и лишено от конкретика оплакване за явна несправедливост на наложената наказателна санкция, без съпровождащи го искания за ревизия на съдебния акт в санкционната му част.
В съдебно заседание на 30.09.2008година пред касационната инстанция, подсъдимият Т упълномощените от нето защитници мотивират становище в насока поддържане на жалбата и необходимост от упражняване на регламентираните в чл.354, ал.1, т.2, вр.чл.24, ал.1, т.1НПК, правомощия, като очертаната позиция е детайлизирана в представени по делото писмени бележки .
Представителят на ВКП дава заключение, че обжалваната присъда на въззивната инстанция, следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки заявеното от страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №25 от 28.03.2008година на Мадански районен съд, постановена по НОХД №38/2006г., Ю. С. Т. е признат за невиновен в това, за времето от 31.05.2005година до 31.08.2005година, в землището на с. М., при условията на предварителен сговор, в съучастие с А. М. като извършител, чрез използуване на МПС и техническо средство, да е отнел чужди движими вещи /дървен материал/, на обща стойност около 350 лева, от владението на Б. И. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като предметът на престъпното деяние е без постоянен надзор, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото и предявено обвинение по чл.195 ал.1, т.т.2, 4, и 5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20, ал.2НК.
С атакуваната въззивна присъда №53/09.06.2008 година, Окръжен съд-Смолян, в производство, образувано по протест на представителя на обвинителната власт, е отменил първоинстанционния съдебен акт по НОХД№38/2006година и ангажирал наказателната отговорност на подсъдимото лице за инкриминираното престъпление по чл.195 ал.1, т.т.2, 4, и 5, вр.чл.194 ал.1, като приел че подсъдимият е действувал при очертаните в чл.20, ал.3 и 4 НК, форми на съучастие, и при съобразяване с правилата на чл.54 НК, му наложил наказание-ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
Касационната жалба на подсъдимия Ю, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Процесуалната дейност на осъществяващия функцията по ръководство на досъдебното производство, прокурор и контролираната съдебна инстанция, материализирани в акта на обвинителната власт и обжалваната въззивна присъда, не обективират визираните в касационните жалби, съществени нарушения на процесуалните правила.
Конституционно установеното и гарантирано право на защита на подсъдимото лице не е накърнено при повдигане на обвинението срещу Ю. Т. , чрез внесения за разглеждане в съответния компетентен съд, обвинителен акт на Районна прокуратура-Мадан, и с последващите процесуални действия на въззивния съд .
Лансираната от защитата теза за “неяснота и непълнота” на фактическото и юридическо обвинение в прокурорския акт досежно времевите характеристики на неправомерното посегателство;качествените, количествени и стойностни параметри на инкриминираните вещи; и упражняващия фактическа власт върху тях, субект, е необоснована.
Обвинителният акт на Районна прокуратура, град М. отговаря на изискванията на чл.246 от процесуалния закон, съобразен е с правните предписания на чл.55НПК, и изготвен в съответствие с основните положения, визирани в ТР №2/2002 година на ВКС. В същия обвинителната власт е формулирала точно и ясно позицията си относно инкриминираното престъпление, с индивидуализиращите ги обективни признаци /време, място, изпълнително деяние, механизъм на осъществяване, съпричастност и каузален принос на Ю. Т. , вредоносни последици/, и субективните им измерения в съзнанието на подсъдимото лице; посочила е доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и приложимия наказателен закон. Във визираните очертания представителят на институцията излага подробни фактически съображения за времевите предели на извършеното престъпно посегателство/периода от 31.05.2005 година до 31.08.2005 година/; местонахождението, вида, количеството и оценката на инкриминирания предмет, с посочване на владеещия го собственик /един кубически метър дървен материал от орехово и черешово дърво, на стойност 350 лева, находящ се в местността–Брега-Градината, в землището на с. М. и стопанисван от Б. И. Коментираните констатации не индицират на несъвършенства в повдигнатото обвинение, препятствувало възможността на подсъдимия Т да разбере вмененото му във вина престъпление и не обуславят изводи за ограничени процесуални права.
Подобно заключение не предпоставят и релевираните доводи за дерогирана от въззивния съд императивност на нормата на чл.287НПК, проявила се в правоприлагане института на съучастие, с форми подбудителство и помагачество /чл.20, ал.3 и 4НК/ в постановената осъдителна присъда, при повдигнато срещу Ю. Т. обвинение за „съвместна престъпна дейност след предварителен сговор в качеството на съизвършител”, и поставила подсъдимото лице в положение на „процесуална изненада”.
С прокурорския акт се претендира ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия, за извършено престъпно посегателство по чл.195 ал.1, т.т.2, 4, и 5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20, ал.2НК, при описана конкретика от факти, сочеща на осъществени от А. М. отнемане и разпореждане с чужди движими вещи/1 куб.м. дървен материал, на стойност 350лева/, инициирани и реализирани с активното съдействие на Ю. Т. В рамките на инкриминираното престъпно съучастие е очертано неправомерното поведение на подсъдимото лице, изразяващо се в проявена некоректност спрямо кметския наместник К. при направените постъпления за издаване на изискуемия се писмен документ за сеч на черешови и орехови дървета, чрез въвеждането му в заблуждение за получено устно разрешение от стопанисващия ги Б. И. ; и в последващи симулирани разговори със собственика, инсценирани пред свидетеля М, извършил технически отрязването на инкриминираното имущество.
При постановяване на въззивната присъда, Окръжен съд-Смолян съблюдавайки фактическите положения, лимитирани от прокурора и въз основа на безспорно установените и доказателствено обезпечени фактически данни, приел недоказаност на инкриминираното съучастие по чл.20, ал.2НК, и осъдил Ю. Т. за престъпление по чл.195 ал.1, т.т.2, 4, и 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и 4НК, при идентични по своите характеристики действия на подсъдимото лице. Последното не обосновава съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а сочи на допустима от закона ревизия в правните изводи на прокурора, която не аргументира изземване правомомощията на представителя на обвинителната власт, предпоставящо незаконосъобразност в процесуалната дейност на въззивния съд.
Изменение на обвинението е налице, когато на обвиняемия, респективно подсъдимия, не са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинителната теза и които имат значение за определяне фактическия състав на престъплението и правната му квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита. Този институт е приложим при събрани в хода на осъщественото следствие пред първостепенния съд, доказателства, сочещи на съществена промяна във фактологията на деянието в обвинителния акт и създаващи основание за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се защитавал, или в случаите на правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, при кумулативна неизвестност на правнозначимите фактически данни за органите на досъдебното производство, каквито хипотези не се констатират в конкретния казус.
Въззивната инстанция се е съобразила с обективираната в обвинителния акт, воля на прокурора, поради което и очертаните различия в оценката за правната квалификация на инкриминираните поведенчески прояви на Ю. Т. , не следва да бъдат интерпретирани на плоскостта на релевираните в касационната жалба “допуснати съществени процесуални нарушения”, довели до ограничаване на негови законни права и интереси.
При упражнения инстанционен контрол ВКС не констатира основателност и на декларираните оплаквания за пороци при осъществения от контролираната съдебна инстанция, доказателствен анализ. Същите индицират на избирателен подход при обсъждане на доказателствената маса и на приобщаване на негодни доказателства чрез протокола за оглед, без да се предлагат фактически и юридически съображения, подкрепящи релевираните твърдения.
Интерпретацията на доказателствената съвкупност обуславя необоснованост на така заявената позиция. Инкорпорираните гласни доказателствени източници, са обсъдени задълбочено, и същите са обезпечили логически издържани и юридически мотивирани изводи за реализирана неправомерна престъпна дейност, с насоченост-обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите /кражба/, при категорично и безусловно установена съпричастност на Ю. Т.
Обясненията на подсъдимия Т, са преценени с оглед характера им, на доказателствено средство и способ за защита, и коментирани при съблюдаване депозираното от А. и А. М. , Б. И. , Р. К. , М. К. , Д. И. и Ф. К. , и съществуващата корелация в съдържанието на визираните свидетелски показания. Компетентна е оценката на въззивния съд и по отношение назначената и изслушана агротехническа експертиза и писмения доказателствен материал /протокол за оглед на местопроизшествието от 28.11.2005година, с приложен към него фотоалбум, изготвен и оформен в съответствие с изискванията на чл.155 и чл.156 от процесуалния закон/.
Предложените аргументи обуславят заключение, че в хода на проведеното съдебно производство и при реализираната доказателствена дейност, въззивната инстанция, не е допуснала нарушение на процесуалните правила, при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Изведените от нея констатации, са в съответствие с принципите на чл. 13 и чл. 14 НПК, и изискванията на чл.107 НПК, базират се на обективен анализ на годните доказателствени източници, което мотивира ВКС да приеме липса на касационни основания по чл.348 ал.1, т.2 НПК, обосноваващи отмяна на атакуваната въззивна присъда, и оправдаване на подсъдимия Т, поради доказателствена необезпеченост на обвинението.
В пределите на касационната проверка, инициирана от жалбоподателя Т. , настоящата инстанция установи обаче юридическа непрецизност в правните очертания на инкриминираното престъпно поведение на подсъдимия, словесно материализирана при излагане съображенията на въззивния съд по приложимия материален закон в обстоятелствената и диспозитивна част на съдебния акт.
Правилно и в съответствие с възприетите фактически положения, актуалната законова база и константна съдебна практика, Смолянски окръжен съд е обосновал, че Ю. Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1, т.т.2 и 4, вр.чл.194 ал.1НК, действувайки в качеството на подбудител и помагач, при условията на чл.20, ал.3 и 4НК. Възползувайки се от познанството си с пострадалия Б. И. и информацията, която черпел от същото за стопанисвания от него в землището на с. М., имот, той склонил братя М да извършат сеч на намиращите се в местността „четири броя черешови дървета и един орех”, обещавайки им парично възнаграждение. Впоследствие подсъдимото лице улеснило А. М. и в реализираните действия по прекъсване фактическата власт на собственика върху дървените трупи, установяване на собствена такава, и разпореждане с чуждото имущество, чрез отстраняване на спънки във връзка с отрязването и транспортирането на инкриминираните вещи. Очертаното неправомерното поведение е обективирано в съзнателни прояви по предхождащи престъпния акт увещания на участвуващите в противоправното деяние, че ще получи разрешение от стопанисващия имота, и в симулирани телефонни разговори с Б. И. , мотивирали К. да отсече дърветата, а кметския наместник К. да маркира материала и издаде позволително за извоз. Обективно подсъдимият Т е допринесъл за реализиране на престъплението и извършеното от него е в причинна връзка с вредоносните общественоопасни последици. Налице са и субективните измерения на общност на умисъла, предполагащи проектирани в съзнанието на съпричастните лица, представи за съвместна противоправна дейност. В този смисъл предявените с депозираната касационна жалба, възражения за липса на субективните параметри на материалноправните разпоредби, очертаващи института на съучастие, поради незнание на извършителя А. М. за „целта на инсценираното обаждане”, респективно за осъществяване на престъпно присвоително посегателство, са неоснователни. Същите са били обект на задълбочена преценка в мотивите на постановената от въззивната инстанция, присъда, обсъдени са подробно и в детайли, с поставен акцент на обстоятелството, че както на подсъдимия Т, така и на неговият съучастник М. , е бил известен установения в чл.32 от ЗОСИ/Закон за опазване на селскостопанското имущество/, регламент при изсичане на овощни дръвчета в селскостопански имоти. Нормативният акт визира сложен фактически състав, включващ депозирана молба от собственика на имота, в който се намират овощните дръвчета до кмета на съответното селище, и издадено въз основа на нея разрешение за сеч, предпоставящ отсичането и реализирането на добития материал, на каквито данни не сочи конкретиката по настоящия казус.
В контекста на очертаната и доказателствено обоснована хронология от факти, индицираща на продължило във времето изкупуване на висококачествен дървен материал от подсъдимото лице и неговия съдружник М. , в обсега на което те са били запознати с изискванията на съблюдавания ред и предписана процедура, безусловно и убедително е заключението за съзнателно обмислена и волево мотивирана дейност при общност на умисъла, като форма на вина.
Коментираните гласни и писмени доказателствени средства сочат обаче на недостатъчност на доказателствената маса, аргументираща задружни престъпни действия, при условията на предварително сговаряне, с иманентно присъщите му характеристики-предварителна организация за извършване на престъплението, разпределение на ролите при осъществяването му и участие на две или повече лица в самото изпълнително деяние. Подобни верни фактически констатации е направил и въззивният съд. Последните обаче са обусловили правни изводи, несъобразени с буквата и духа на наказателния закон. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на материалноправната норма на чл.195, ал.1, т.5 НК, във връзка с разпоредбата на чл.93, т.12 НК, обосновава несъвместимо съчетаване на квалифициращото, инкриминирания престъпен акт, обстоятелство-предварителен сговор, с подбудителството и помагачеството като форми на съучастие при едни и същи прояви на инкриминирано поведение, и предпоставя юридическа недопустимост на приетата от въззивната инстанция, правна конструкция. Кражбата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително, когато в самото й изпълнение са участвували най-малко двама извършители, което не изключва възможно съучастие на други, в качеството на подбудители и помагачи. Престъпните състави на чл.195 ал.1, т.5НК, и чл.20 ал.3 и 4НК обаче са в съотношение на алтернативност и същите не могат да субсумират едновременно идентични по своето съдържание неправомерни проявления при съвместна престъпна дейност, на каквато хипотеза сочат очертанията на фактологията по конкретното дело. /ТР54/89г. на ОСНК , Р208/91г. на І-во н.о., Р780/91г. на І-во н.о. на ВС на РБ, и 407/2001г. на І-во н.о. на ВКС на РБ/
Констатираната неточност в правната квалификация на инкриминираното престъпление, касаеща правоприлагане на чл.195 ал.1, т.5НК, следва да бъде преодоляна в рамките на регламентираните в чл.354 НПК, правомощия на ВКС, чрез ревизия на атакуваната въззивна присъда, като подсъдимото лице бъде оправдано по така повдигнатото обвинение.
Оценявайки словно материализираното в касационната жалба бланкетно волеизявление на процесуалния представител на подсъдимия Т, за явна несправедливост на наложеното наказание-лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания, обосноваващи изменение на обжалвания съдебен акт, в санкционната му част. Защитата на подсъдимото лице не предлага аргументи, допринасящи за изясняване на заявеното, носещо белези на декларация и в съдебно заседание на 30.09.2008 година, като с процесуалното си поведение не предпоставя надлежно обсъждане на релевираното оплакване, с изискуемата се конкретика на правнозначимите факти. Определената при съблюдаване правилата на чл.54НК, минимално предвидена в закона, наказателна санкция е съответна на тежестта на очертаното престъпно посегателство, извършено при кумулиране на квалифициращите обстоятелства по т.2 и 4 на чл.195, ал.1НК, и съобразена с високата степен на лична опасност на автора на престъплението, последната от които оценена в аспекта на наличните фактически данни по делото за установени престъпни навици и неправомерен общественоопасен стереотип на поведение, отразени в приложената справка за съдимост. Логическа последица от изразената позиция е заключението, че същата корелира на целите, визирани в чл.36НК и не компрометира критериите за справедливост, по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 НПК.
Изложените съображения, мотивират настоящия касационен състав да приеме, че в пределите на възложената му компетентност, и предвид предоставените му процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия Ю, следва да ревизира атакувания съдебен акт на Окръжен съд – Смолян, постановен по ВНОХД№55/2008г., като отмени същия в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице за извършено престъпно деяние, при квалифициращия признак- предварителен сговор с А. М. , оправдавайки го по повдигнатото обвинение по чл.195, т.5НК, и остави въззивната присъда в сила, в останалата й част.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.3, вр. чл.354, ал.2, т.2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда №53 от 09.06.2008година, по ВНОХД№55/2008г., по описа на Смолянски окръжен съд, като ОТМЕНЯВА същата в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на Ю. С. Т. за извършено, при условията на предварителен сговор с А. И. М. , престъпление, и ОПРАВДАВА подсъдимото лице по повдигнатото обвинение по чл.195, т.5НК.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.