4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 20.04. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 663/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат С. Хр. П. – пълномощник на И. Г. М. и Ц. А. М., срещу въззивното решение от 20.01.2010 г. по гр. д. № 2828/0208 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците И. С. И. и С. М. И. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество – жалбата е неоснователна.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 11.06.2008 г. по гр. д. № 2540/2007 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за преустановяване на неправомерни действия на ответниците, изразяващи се в лишаване от достъп до дворното място, общото електрическо табло и абонатната станция на сградата, находяща се в[населено място], [улица].
По делото е установено, че ищците, сега касатори, са собственици на самостоятелен обект в сградата, притежавана в режим на етажна собственост и построена в дворно място, собствено на ответниците. Установено е също, че достъпът до него се осъществява чрез външна врата, като видно от протокол от 15.09.2006 г. е взето решение на общото събрание на живущите в сградата да се сменят бравите на входната врата и на вратата към двора. Като съобразил нормата на чл. 64 ЗС, според която ищците като собственици на самостоятелен обект в сградата имат право да се ползуват от земята, върху която тя е построена, доколкото това е необходимо за ползуването на построеното, съдът приел за недоказано ползуването на дворното място да е необходимо за достъп до притежавания от тях имот. Оттук заключил, че ограниченият достъп до него не сочи на засегнато право на собственост. Хипотетичната възможност да възникне нужда за достъп не предполага неограничен такъв чрез осигуряване на ключ от вратата към двора, а и по делото не се твърди и установява реално да е възникнала такава необходимост.
По отношение на инсталираното в сградата електрическо табло и помещението за абонатната станция, които са заключени, не е установено да е взето решение на общото събрание за определяне режима на достъп на отделния етажен собственик, което налага да се приеме, че на общо основание право за това има всеки един. Създадена е организация, установена от разпитания по делото свидетел, при която с ключ разполага домоуправителят, но не се установява това да е именно ответницата, нито пък от наличните доказателства е възможен извод, че тя фактически разполага с възможност да осигури такъв достъп.
Не е установено ответникът да е създал пречки за достъп на ищеца до електрическото табло и помещението за абонатната станция, нито фактически да разполага с възможност за това.
Въззивният съд изложил и съображения, че предоставянето на допълнителен ключ като начин за отстраняване на пречката за свободно реализиране правото на собственост на ищците, предполага разноски, и доколкото касае обща вещ, по необходимост предполага това да стане със средства на етажните собственици. Като въпрос на преценка за целесъобразност при управление на общите части това е в компетенциите на общото събрание на етажните собственици, а възможностите за намеса на съда са ограничени до контрол за законосъобразност. Ето защо няма основание да се счита, че описаното действие като средство за преодоляване на твърдяната пречка предполага дължимо действие, още по-малко би могло да обуслови ангажиране на правната сфера на ответниците.
С оглед данните по делото и изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта по спора за ползуването на дворното място. Поставеният от касаторите материалноправен въпрос за правото на собствениците на отделно обособени обекти от сграда да се ползуват от земята доколкото това е необходимо за използуването на тези обекти според тяхното предназначение, когато в акта за отстъпване на правото на строеж не е предвидено друго, е определящ изхода на този спор.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като касаторите се позовават на Тълкувателни решения на ОСГК на Върховния съд, с които са разрешени въпроси, различни от поставения по настоящото дело. Така, ТР № 31/1985 г. е във връзка с допустимостта на иск по чл. 109, ал. 1 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби. ТР № 86/1968 г. постановява, че всеки от съсобствениците на отдадено под наем жилище е легитимиран да предяви иск по чл. 2, т. 4 ЗН /отм./ за задоволяване на личните и на семейството си нужди, без да е необходимо съгласието на другите съсобственици. ТР № 1/1995 г. е посветено на някои въпроси по приложението на ЗВСОНИ.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния съд, изразена в р. № 2639 от 02.11.1973 г. по гр. д. № 1944/1973 г. на I-во г. о., р. № 268 от 25.05.1988 г., р. № 29 от 21.02.1995 г. по гр. д. № 888/1994 г. и р. № 850 от 17.05.2004 г. по гр. д. № 459/2003 г., всичките на IV-то г. о.
В останалата част въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като касаторите не поставят релевантни за разрешените в тази част въпроси относно достъпа до електрическото табло и абонатната станция на сградата, нито излагат основания, при които същото може да се допусне. Освен изброените по-горе решения, касаторите се позовават и на р. № 37 от 20.04.1982 г. по гр. д. № 11/1982 г. на ОСГК; р. № 70 от 01.07.1999 г. по гр. д. № 488/1998 г. и р. № 99 от 05.04.1999 г. по гр. д. № 963/1998 г., двете на петчленен състав; р. № 232 от 23.02.2006 г. по гр. д. № 2792/2004 г. на IV-то г. о.; р. № 2390 от 30.11.1066 г. по гр. д. № 1666/1966 г. и р. № 458 от 26.05.1994 г. по гр. д. № 216/1994 г., двете на I-во г. о., но те обсъждат въпроси все за ползването на дворното място. Решение № 169 от 17.10.2008 г. по в. гр. д. № 129/2008 г. на К. окръжен съд не е влязло в сила и не може да послужи като основание при преценката за противоречиво разрешаван въпрос – т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. Определение № 143 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 3185/2008 г. на ВКС, IV-то г. о., е постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК и също не може да послужи като основание за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК отново е мотивирано от касаторите във връзка с осигуряване на достъп до дворното място, предвид множеството случаи на учредяване на право на строеж, респективно прехвърляне на отделни обекти в сгради, без прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху земята, което създава спорове по прилагането на чл. 64, чл. 31, чл. 38, чл. 109 ЗС. Тези съображения обаче, не са свързани с въпросите за осигуряване на достъп до обекти в сградата – етажна собственост.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.01.2010 г. по гр. д. № 2828/0208 г. на Софийския градски в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за преустановяване на неправомерни действия на И. С. И. и С. М. И., изразяващи се в лишаване на И. Г. М. и Ц. А. М. от достъп до дворното място, в което е построена сградата, находяща се в[населено място], [улица].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.01.2010 г. по гр. д. № 2828/0208 г. на Софийския градски съд в частта, с която искът е отхвърлен по отношение осигуряване на достъп до общото електрическо табло и абонатната станция на сградата.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 15 /петнадесет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: