2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София, 24.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1226 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. В. против решение № 7448/28.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 7833/2018 г. от ІV”д” състав на СГС.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на СГС е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни, отменил е решението на първоинстанционния СРС и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете.
Съдът е приел, че не е доказано намаляването на оборота на магазина по време на смените на служителката, но въпреки вписването на това обстоятелство в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е прието, че този факт няма отношение и е ирелевантен за предмета на делото и в частност при уволнение на посочената в заповедта хипотеза, тъй като основанието не е резултатно, а е обективно и работодателят следва да докаже единствено липсата на качества за изпълнение на работата, които да водят до неефективно или лошо изпълнение на трудовите задължения. От свителеските показания по делото, съдът е приел за установено, че ищцата действително не притежава качествата, посочени в заповедта за уволнение – деловидност, комуникативност, инициативност и търпеливо отношение към клиентите. Тази липса съдът е приел за трайна, доколкото и двамата свидетелите са имали неепизодични контакти със служителката, посещавали са магазина, в който работи често, и системно са констатирали нейното негативно отношение към клиентите и липсата на хигиена. В разглеждания случай съдът е приел, че работодателят е обосновал подробно и аргументирано уволнението поради липса на качества с едно обективно безвиновно състояние, водещо до трайна неспособност на ищцата да изпълнява ефективно възложените трудови задължения. Служителката, с оглед липсата на посочените качества не е в състояние да изпълнява конкретни трудови задължения. В резултат на липсата на качества се установява, че тя не е в състояние да информира клиентите за стоките, да ги консултира, не е в състояние да поддържа хигиената на работното си място. С оглед показанията на свидетелите съдът е приел за установено, че същата не е следила редовно за наличието на етикети на стоките, което е нейно задължение съгласно длъжностната характеристика. Безспорно се установява, че поради липсващите качества ищцата е поддържала непочистен магазина и не е спазвала хигиенните изисквания на работодателя. Доказано е , според въззивния, че много клиенти на магазина са избягвали да пазаруват в него, докато служителката е на смяна, тъй като се държала грубо с тях.
Прието е, че липсващите качества на ищцата, съпоставени с изискванията за заемане на длъжността, посочени в длъжностната характеристика, водят до неефективно изпълнение на работата, поради което правилно и в съответствие с изискванията на закона работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правни въпроси, което е основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От двете касационната жалба и от изложението на касационните основания относно допустимостта на обжалването следва да се изведе правен въпрос, поставен от касатора, кои са фактите и обстоятелствата по заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение, които подлежат на доказване в процеса по оспорване законността на заповедта – тези , посочени в заповедта и послужили като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, или други, водещи до наличието на същото основание, но непосочени в заповедта и не сведени до знанието на работника. В тази насока се сочи противоречие с решение №163/2017 г. по гр.д.№ 4494/2016 г. на ВКС, ІV гр.отд., в което е прието, че заповедта е мотивирана тогава, когато в нея са посочени качествата, които липсват на работника за изпълнение на възложената работа и/или е посочил начина, по който работникът се справя с възложената му работа. Съдът не е обсъдил събраните доказателства във връзка с начина, по който работникът се справя с възложената му работа, въпреки посочването на факти и обстоятелства, мотивирали работодателят да издаде оспорената заповед, поради което на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационното обжалване следва да се допусне.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7448/28.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 7833/2018 г. от ІV”д” състав на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.