O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 03.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5579 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 2339/ 08.04.2014 год. на А. Д. Н. представлявана от адв. В. П.-САК срещу въззивно Решение No 31 от 14.02.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 585/2013 година на ОС- Ловеч, с което е уважен иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар./
С посоченото решение , окръжният съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 312 от 04.09.2013 год. по гр.д. Nо 827/2010 год. на РС- Ловеч, с което са отхвърлени исковете по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стар/ и е постановил ново решение , с което на посоченото правно основание е прието за установено по отношение на ответника А. Н. , че ищците са собственици на припадащите се идеални части от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот , собственост на [община], съставляващ по РП на [населено място] УПИ VI в кв. 308 , част от който е идентичен с ПИ с идентификатор 73198.502.313 и ПИ с идентификатор 73198.502.488 по КК на [населено място] , както и че е допусната грешка при изработването на КК на [населено място] като е отреден несъществуващ имот с идентификатор 73198. 502. 488 с площ от 279 кв.м., трайно предназначение : урбанизирана , начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при съседи: комплексно застрояване 73198.502.484,за второстепенна [улица], комплексно застрояване 73198.502.315.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е недопустимо респ. неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на 281 т.2 и т.3 ГПК.
Поддържа се , че посоченото въззивно решение е недопустимо, тъй като в ПИ , собственост на общината по отношение на който се претендират правата по чл. 64 ЗС от ищците по делото като суперфициарни собственици на жилища в жилищен блок „К.“ [населено място] , а именно ПИ с идентификатор 73198.502.313 – частна общинска собственост с площ от 552 кв.м. , само в обем на 75 кв.м. е налице припокриване с нанесения в КК на града ПИ с идентификатор 73198.502.488 , т.е. за разликата от 204 кв.м. се бранят чужди права, което е недопустимо т.е. и решението, което ги касае също е недопустимо.
Решението е неправилно, поради приложение на материалния и процесуален закон , тъй като първопричина и основание на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ е наличието на спор за материално право т.е. наличие на колизия между претендирани от ищците и ответниците едни и същи вещни права върху един и същ имот, територия, които са отразени в КК несъответно на действителното правно положение.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа въз онова на разясненията по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , касаещо основанията за допускане на касационното обжалване и тезата за евентуална недопустимост на въззивното решение поради лисата на правен интерес и защитимо материално право за да може да се заяви иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за допустимостта да се предяви иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ с който ищците от свое име упражняват чужди права в противоречие на чл. 26 ал.2 ГПК, налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ , с довод , че въззивното решение е произнесено в противоречие с Решение Nо 397 от 03.10.2012 год. по гр.д. Nо 1604/2011 год. на ВКС-IV г.о., Решение Nо 205 от 05.11.2013 год. по гр.д. Nо 1415/2012 год. на ВКС-III г.о., и по въпроса допустимо ли е иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стар/ да бъде уважен , след като ищците не са провели успешно пълно доказване на вещните си права върху целия имот, предмет на иска ? с довод , че въззивния съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика , обективирана по Решение Nо 495 от 30.07.2012 год. по гр.д. Nо 494/2010 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 126 от 14.06.2013 год. по гр.д. Nо 53/2013 год. на ВКС-II г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна-Л. Т. К., Т. Л. К., В. И. Н. , Ц. А. С. чрез адв.С. С.- АК Л. с който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване с довод, че не са налице основанията на закона за допускане на касационното обжалване.Счита се , че тезата на касатора , че по делото доверителите и като ищци по делото предявяват чужди права е несъстоятелна , поради което и цитираната съдебна практика е неотносима, излагат се съображения относно законосъобразността на обжалваното решение и правилността на възприетата правна теза.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на цена на иска по гражданското дело над определения в закона стойностен праг.
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд , настоящият състав на ВКС намира че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за допустимостта да се предяви иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ с който ищците от свое име упражняват чужди права в противоречие на чл. 26 ал.2 ГПК, налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ , при констатирано противоречие със задължителна съдебна практика по Решение Nо 397 от 03.10.2012 год. по гр.д. Nо 1604/2011 год. на ВКС-IV г.о., Решение Nо 205 от 05.11.2013 год. по гр.д. Nо 1415/2012 год. на ВКС-III г.о., и по въпроса допустимо ли е иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стар/ да бъде уважен , след като ищците не са провели успешно пълно доказване на вещните си права върху целия имот, предмет на иска ? произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика , обективирана по Решение Nо 495 от 30.07.2012 год. по гр.д. Nо 494/2010 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 126 от 14.06.2013 год. по гр.д. Nо 53/2013 год. на ВКС-II г.о.
Искането за допускане на касационното обжалване, поддържано въз онова на разясненията по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , касаещо основанията за допускане на касационното обжалване и тезата за недопустимост на въззивното решение поради лисата на правен интерес след като ищците не установяват вещни права по отношение на целия нанесен в КК на [населено място] ПИ от 281 кв.м. с идентификатор ….488 в полза на ответницата, а и относно допустимостта да се защитят чужди права с иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стра/, както и за възможността с иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ да се отричат правата на ответник, в полза на когото е извършено нанасяне на реституирани права на собственост , признати с влязло в сила решение , следва да бъде предмет на произнасяне при служебната проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество.
При допускане на касационното обжалване , страната касатор дължи внасяне на дължима пропорционална ДТ , равна на тази платена за въззивното обжалване , в размер на 64.50 лв. / шестдесет и четири и о.50 лв./ , вносими по депозитната сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението за внасяне на ДТ, делото ще бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 2339/ 08.04.2014 год. на А. Д. Н. представлявана от адв. В. П.-САК срещу въззивно Решение No 31 от 14.02.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 585/2013 година на ОС- Ловеч, с което е уважен иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар./
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………………година , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
На касатора лично и чрез процесуалния представител адв.з. К.-П. да се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ и последиците при неизпълнение, като се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: