Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
София, 07.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора РАЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1320 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “б” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. П. против решение № 24 от 30.01.2008г., постановено по гр.д. № 550/2007г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 30.10.2007г., постановено по гр.д. № 143/2007г. на Силистренски окръжен съд. С последното касаторът е поставен под пълно запрещение.
Навеждат се оплаквания от касатора за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон чл.5 от ЗЛС, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Ответникът по касация – ищец по иска Прокуратурата на Р. Б. взема становище да се остави в сила решението.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски апелативен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството по чл. 275 от ГПК е образувано по молба на Прокуратурата за поставяне на П. Г. П. под пълно запрещение поради това, че страдал от шизофрения – параноидна форма за което заболяване е инвалидизиран с ЕР на ТЕЛК №173/31.01.2007г. Твърди се, че първоначално бил агресивен, но след неколкократните лечения, състоянието му се подобрило и в момента не е опасен за себе си и за околните, постоянно посещава лекаря си и приема предписаните му лекарства. Според Прокуратурата основание за поставянето му под запрещение е това, че постоянно четял юридическа литература и писането на жалби пред различни инстанции е остатък от заболяването му. Това водело до невъзможност, или затруднявало много възможността му да се грижи за своите работи, поради което се иска поставянето му под пълно запрещение.
От данните по делото се установява, че в началото на 1980г. е претърпял трудова злополука от удар с дъска при която е получил фрактура на пръсти. Според показанията на бившата му съпруга М. Д. се установява, че от около 1981г. е започнал да изпитва силен страх и мания за това, че другите искат да увредят здравето му, придружено с неспокойствие. Доброволно отишъл на лекар и го приели за лечение в П. в гр. Р.. Представена е епикризата от това лечение, в която са описани изживяванията на лекувания, не е установено категорично диагноза.. Изразено е съмнение, че оплакванията може да са от тежка хипохондрия, но изрично е вписано, че интелекта е запазен. Следващи епикризи не са представени по делото. От назначената СМЕ се установява, че последното психиатрично лечение е проведено в болница в Б. в периода 1996-1998г., но въпреки това жалбите и писането до различни съдебни инстанции продължило. През 2000г. е проведено стационарно лечение, с добро сътрудничество от П. , но въпреки това жалбите и искането му за признаване, че е репресиран продължили. Вещото лице по данни от преписката е констатирало, че той проявява крайно настойчива действеност в посока на търсене на вина и отговорност от психиатричните и държавните служби за времето на първото му стационарно лечение. Заедно с това се долавяло актуализиране на параноидните идеи с преживявания за преследване в сегашния период, изразяващи се в искания към апелативни прокуратури за поставяне на семейството под неприкосновеност. През 1999г. в Т. е починал сина на П. от политравматизъм. Според вещото лице, развитието на психиатричното разстройство от 1997г. върви по посока на изграждане на устойчива налудна система от параноидномегаломанен стил и продължилото две години лечение не довело до разпадане на тази система. Така П. общува нормално с околните, лекува се, но психичната идея остава достатъчно активна за да мотивира грандиозните искания. Тя била почти неразградима и става част от личностната характеристика. Налудната система била монотематична и не нарушава същностно социалното функциониране на ищеца. Според вещото лице с ограничаване на възможността за достъп до съдебни и държавни институции, проблемите, създавани от П. биха били ограничени и лечението – по ефективно.
От отговорите на въпросите, задавани от първата и втората инстанция, съгласно чл. 275, ал.3 от ГПК е видно, че ответника отговаря адекватно, организирал е сам защитата си поради отказ от страна на съда да му назначи служебен пълномощник, задавал е адекватни въпроси на вещото лице, формулирал е искане за тройна СМЕ, което съдът не е уважил.
С обжалваното решение, въззивната инстанция е приела, че ответника има необичайни прояви, изразяващи се в борба със всички институции в страната по повод нарушаване на гражданските му права, което е проява на психичното му заболяване, с което вреди на себе си. Съдът се е позовал на вещото лице, за да приеме, че ответника не можел да се грижи за своите работи, което налагало необходимостта от поставянето му под пълно запрещение.
Решението е неправилно, защото е постановено при противоречие с материалния закон при допускане на особено съществени процесуални нарушения и необоснованост
За да се постави едно лице по запрещение – пълно, или частично е необходимо едновременно да са налице две условия. Първото е очертано от така нареченият медицински критерий – то да е болно от слабоумие, или душевна болест. Слабоумието е умствена недоразвитост от раждането, като идиотия, инбецилност, дебилност, олигофрения, а душевната болест /психопатия/ е страдание на умствено развито лице, което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение.. С експертното решение на ТЕЛК е констатирано, че ответника страда от параноидна шизофрения, довела до промяната на личността на ответника, но вещото лице не определя точно диагноза, а говори за налудна система, което не е заболяване.
Второто комулативно необходимо условия, за да се постави едно лице под запрещение е наличието на правният критерий – то да не може да се грижи за своите работи. Преценката за това се прави от съда. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с установеният в него ред, т.е. лицето следва да се дължи нормално. Поставянето в зависимост на кумулативност на двата законови критерия по чл. 5 от ЗЛС означава, че не е достатъчно лицето да страда от слабоумие или /и/ душевна болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е с оглед конкретното му поведение да се преценява дали то може да се грижи за своите работи. От събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че ответника не може да се грижи за делата си. Той живее сам, знае размера на пенсията си, плаща си сметките, не проявява агресивност, а и няма доказателства да нарушава установения ред. Активната му дейност се изразява в писане на жалби до различни институции с предявяване на различни искания, но тази дейност не може да се квалифицира като невъзможност да се грижи за работите си, или като такава, с която да може да си навреди. Въззивният съд не е анализирал и не е изложил собствени съображения относно наличието на правния критерий, а се е позовал на извода на вещото лице, в чийто компетенции не е тази преценка. Дали лицето може да се грижи за своите работи е правен въпрос, зависещ от здравословното му състояние, но извод в този смисъл следва да формира съда, съобразявайки се с останалите доказателства по делото за поведението на лицето в обществото и в социалната среда, и с личния разпит на лицето от съда, проведен в изпълнение на задължението по чл. 275, ал.3 от ГПК.
Въззивният съд е извършил съществено процесуално нарушение и като не е констатирал и поправил пропуска на първата инстанция да назначи на ответника изрично поискания от него служебен пълномощник. Отменения ГПК не предвижда задължително назначаване на адвокатска защита, но Закона за правна помощ в чл. 23 урежда хипотезата, когато страна по гражданско дело желае адвокатска защита за процесуално представителство и интересите на правосъдието налагат това. Предвид здравословното и материалното състояние на ответника и изразеното от него желание за адвокатска защита, съдът е следвало да се произнесе относно наличието на предпоставките по ЗПП за назначаване на такава. Като не е сторил това, съдът е лишил жалбоподателя от правна защита, което е основание за касиране на решението.
В нарушение на чл. 157, ал.2, изр. последно от ГПК/отм/, първата инстанция е отказала назначаването на тройна СМЕ, въпреки изричното оспорване на единичната експертиза от ответника. Въззивният съд не е констатирал и това съществено процесуално нарушение и не го е отстранил.. Така е останало неизяснено от каква душевна болест страда ответника, какво е нейното проявление и как се отразява тя на поведението му, в момента състоянието на продължителна ремисия около седем години означава ли, че има болестни симптоми, какви са те и какво проявление имат и има ли причинна връзка това болестно състояние с подаването на множество молби, жалби и т.н. и какво развитие се очаква. Отговорът на тези въпроси е важен, защото въз основа на тях и на останалите доказателства, съдът следва да формира извод относно наличието не само на медицинския критерий, а и на правния критерий за поставяне под запрещение – дали ответника може да се грижи за своите работи и дали тази неспособност е пълна, или частична. Подаването на молби и жалби пред държавните органи за защита на права, които ответника счита, че притежава не е проява на невъзможност да се грижи за своите работи, на незачитане на установените правни норми и на поведение, с което може да си навреди. Събраните гласни доказателства сочат на способност на ответника да се грижи сам за себе си, да се ориентира в социалната среда.
По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при наличие на основанията по чл. 218б, ал.1 б. “в” от ГПК /отм/, което налага касирането му, а поради това, че са допуснати съществени процесуални нарушения, делото следва да се върне на въззивня съд за ново разглеждане от друг състав.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 24 от 30.01.2008г., постановено по гр.д. № 550/2007г. на Варненски апелативен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: