О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 22.05.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 155 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 06.11.2008г. по гр.д. №345/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като се поддържа,че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,както и с правната доктрина. Поддържат също така,че по поставените въпроси е налице и противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба К. М. К. и Й. К. К. изразяват становище,че предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице,тъй като не са посочени съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,както и че соченото в изложението противоречие с правната доктрина не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
Действително,както се поддържа и в отговора по чл.287,ал.1 ГПК, даденото от въззивния съд разрешение на определени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с правната доктрина не обуславя наличие на основание за допускане на касационното обжалване, но в приложеното към касационната жалба изложение са формулирани и въпроси,по които се поддържа,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и при наличие на противоречива практика на съдилищата,в подкрепа на което са посочени и представени и решения на ВКС,което твърдение следва да бъде надлежно обсъдено.
С обжалваното решение Ловешкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е признато за установено по отношение на К. М. К. и Й. К. К. ,че В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. в качеството им на наследници на П. Д. Б. са собственици на овощна градина с площ от 2 дка,находяща се в землището на с. Г. Ж. ,м.”А” и вместо това е отхвърлил предявения по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск. В частта,с която е отхвърлен предявеният от В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. иск с правно основание чл.42,буква”в” и чл.43,ал.1,буква”а” и буква”б” ЗН решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено. Обезсилено е и допълнителното решение на първоинстанционния съд от 30.07.2007г.,с което е отхвърлен предявеният от В. П. Б.,Траянка Д. Б. и П. Д. Б. иск за обявяване нищожността на дарение,извършено с н.а. №95,том ІІ,рег. №2200,н.д. №260/2006г. Прието,че не е установено наследодателят П да е притежавал правото на собственост върху имота преди образуването на ТКЗС,а съединяването на искове за недействителност на завещателно разпореждане и дарение, извършени след постановяване на решението на ОСЗ с иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е прието за недопустимо. Прието е,че не е доказано през 1937г. да е извършена делба,при която П. Б. да е получил в дял процесния имот,въпреки представения по делото протокол от 13.08.1937г,както и че не е установено да е придобил имота по давност,тъй като от 1937г. до 16.12.196.51г.,когато влиза в сила ЗС,не са изминали 20 години,а не е представена и декларация от 1949г. на името на П. Б. за притежаваната от него земя.
Съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси,по който съдът,според представеното от касаторите изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК съдът се е произнесъл в постановеното на 31.03.2008г. по гр.д. №210/2008г. въззивно решение, касаят приложното поле на разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.79 ЗС.
Поставя се въпросът за доказателствените средства,посредством които може да се установи принадлежността на право на собственост върху земеделски земи в производство по ЗСПЗЗ, въпросът към кой момент следва да се преценява дали в полза на наследодателя е изтекла придобивна давност-дали към момента на влизане в сила на сега действуващия Закон за собствеността или към момента на внасяне на имота в ТКЗС,както и въпросът за допустимостта в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ да бъдат правени възражения за нищожност на завещания,съставени след възстановяване на собствеността и да бъдат предявявани искове за прогласяване нищожността на договори,сключени след постановяване на решението на ОСЗ,както и следва ли при заявени подобни искания производството да бъде прекратено.
С изложението са представени: решение №131/25.02.2004г. на ВКС,ТК по гр.д. №527/2003г.в което е прието,че ако е налице писмено доказателство,установяващо начало на владение,то при позоваване на придобивна давност тя подлежи на установяване с всички допустими от ГПК доказателствени средства,като 20-годишният срок по чл.34 Закона за давността /отм./ следва да е изтекъл до включване на земята в ТКЗС,както и решение №445/28.04.1994г. по гр.д. №1851/93г. на ІV ГО на ВС,в което е прието,че ако в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ се твърди,че един имот е придобит по давност,трябва да се изследва въпроса кога е започнало владението и кога е завършило,за да се определи приложимия закон- Закона за давността или Закона за собствеността. Налице е противоречие при разрешаването на въпроса за приложимия закон при наведени доводи за придобиване правото на собственост по давност,както и за момента,към който в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ следва да се извърши преценка дали твърдяният придобивен способ се е осъществил в твърдяния в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК смисъл.
Представени са и решение на Окръжен съд-Велико Търново,постановено на 23.01.2006г. по гр.д. №663/2005г.,както и решение на Софийски окръжен съд,постановено на 03.01.2008г. по гр.д. №1015/2007г.,в които е прието,че правото на собственост в производствата по ЗСПЗЗ се доказва с посочените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ документи,които имат призната от закона доказателствена стойност. Наличе е противоречиво разрешаване на поставения в изложението въпрос за доказателствените средства,посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи в производствата по ЗСПЗЗ в твърдяния в изложението смисъл. Налице е следователно основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,като с оглед на обстоятелството,че е налице връзка на преюдициалност между иска с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и исканията за прогласяване недействителност на съставено след възстановяване на собствеността завещание,както и иска за прогласяване нищожност на последващо завещателното разпореждане дарение, настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение на поддържаното в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание като цяло.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 06.11.2008г. по гр.д. №345/2007г. по описа на Ловешкия окръжен съд по подадената от В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. касационна жалба вх. № 33/05.01.2009г.
Указва на касаторите в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС сумата 30.00 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представят доказателства,че таксата е внесена.
Насрочва делото за открито съдебно заседание,като делото се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: