О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 04.05.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1839/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Р. К. А. чрез пълномощника й адвокат Н. Т. от АК гр. В., срещу въззивното решение № 524 от 27.04.2009 г. по в. гр. д. № 200/09 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за тълкуването и приложението на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ.
От ответниците по касация ОС “З” гр. Долни чифлик счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, Общината гр. Б.не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 3* от 11.12.2007 г. по гр. д. № 3947/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на гр. Б., съставляващи нива с площ 3.320 дка в местността “С” и нива с площ 3.400 дка в местността “К”, при посочени съседи, в полза на наследниците на Р. А. К. , починала на 04.04.1953 г., на основание придобивна давност за периода от 1930 до 1958 г.
Искът е отхвърлен по съображения, че не са налице надлежни писмени доказателства, с които ищцата, при условията на пълно и главно доказване, да е доказала правото на собственост на наследодателката си към момента на обобществяване на земята. Вписването в оземлителната карта на землището не съставлява годен титул за собственост, а свидетелски показания за установяване на владение са недопустими.
Поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на делото, защото е свързан с доказване съществуването на претендираното субективно материално право. Той се свежда до това дали и на кои писмени доказателства, извън изрично изброените в текста на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, и конкретно дали на записването на имота в оземлителната карта на землището на гр. Б. от 1932 г., може да бъде придадено значение на надлежен документ за установяване на твърдяното основание за придобиване на собственост от наследодателката на ищцата. На съда е служебно известно, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, а поради изричното ограничение за допустимост на касационното обжалване по чл. 218а, ал. 1, б. “а ГПК /отм./ Върховният касационен съд не е разглеждал подобни дела. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като това би допринесло за точното прилагане на закона и за уеднаквяване на практиката на съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 524 от 27.04.2009 г. по в. гр. д. № 200/09 г. на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: