О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 21.06. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.03.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.д.дело № 895 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ”Е”О. , гр. П. против въззивно решение на Благоевградския окръжен съд № 160 от 24. 06.2009 год., по в.гр.д. №1110/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е уважен предявеният от В. Г. М. от гр. П. срещу касатора, като ответникq конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД и е обявен за окончателен сключеният между страните на 14. 10.2005 год. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 7, на етаж ІІІ, състоящ се от дневна, кухненски бокс и трапезария, баня с тоалетна, две спални с две тераси, от изградена масивна жилищна сграда с обща РЗП -1080 кв.м., находяща се в УПИ *, в кв.222 по плана на гр. Б., целият от 544 кв. м., при съседи: от изток- дворно място, от запад- ап. №8 и стълбищна клетка, от север- дворно място и от юг- дворно място, ведно с 11 кв.м. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж, учредено с нот.акт № 159,т.І, рег. № 755/2005 год. за сумата 72 000 евро.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
Според касатора доколкото към момента на постановяване на обжалваното решение, същият не е бил собственик на процесния недвижим имот, тъй като трето добросъвестно лице го е придобило по силата на валидно сключен договор за покупко- продажба, обективирана в надлежно съставен нотариален акт, вписан преди вписване исковата молба на настоящия ищец, то тя е непротивопоставима на последното, поради което предпоставките на закона за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД- отсъстват, обстоятелство, което в нарушение на закона и доказателствения материал по делото въззивният съд не е отчел.
В депозирано по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение по обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право, а именно:
1. „Следва ли със съдебното решение за обявяване сключения между страните предварителен договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, купувачът да бъде осъден да заплати на продавача едновременно и остатъка от договорената покупна цена или той дължи само разноски?”
2.”Подлежи ли на тълкуване датата на вписване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен и коя е меродавната дата-отразената в регистъра и възпроизведена в същата, или тази на подаване молбата за вписване?”
3. “Към кой момент продавачът по предварителния договор трябва да е собственик на продавания имот- към датата на сключването му, или към датата на обявяването му за окончателен?”са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, израз на която по първия са: решение № 219/ 2000 год., по гр.д. № 1276/99 год.; решение № 1023/98 год., по гр. д. № 792/97 год.; решение № 436/2008 год. по т.д. № 174/2008 год.; а по втория и третия -решение № 115/2006 год. по гр.д. № 173/2005 год.; решение № 586/2002 год., по гр.д. № 154/2002 год. и решение № 1104/2006 год., по гр.д. № 1072/2005 год., всичките на отделни състави на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на касационните оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовност е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу съдебен акт, подлежащ на контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение по предявения конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валиден предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, индивидуализиран в достатъчна степен, за да бъде възприет за годен негов предмет, който ответното търговско дружество се е задължило да построи до 31.05.2006 год. и да го прехвърли в собственост на купувача в срок до 30 дни, от тази дата срещу плащане на покупна цена от 72 000евро.
Счетено е, че доколкото още в деня на подписване на процесния предварителен договор ищецът- купувач е заплатил сумата 62 500 евро и се е съгласил да изплати остатъка от продажната цена на имота, възлизащ на 9 500 евро при окончателното завършване на обекта и снабдяване с разрешение за ползване, то той се явява изправна страна по така сключената сделка и при отказа на продавача да изпълни насрещното си задължение може успешно да упражни правото си на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Следователно извършеното от продавача- ”Е”О. , гр. П. на 30.05.2007 год. прехвърляне по нотариален ред на процесния недвижим имот на трето за възникналото облигационно правоотношение между страните и породеният от него правен спор лице е непротивопоставимо на купувача по предварителния договор М. , щом той е заявил вписване на исковата си молба за обявяване същия за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД в деня / 29. 05. 2007 год. /, предхождащ датата на извършената по надлежен ред на 30. 05. 2007 год., продажба на третото лице, за която различната отбелязана на исковата молба дата на вписване – 31.05.2007 год. е правно ирелевантна.
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси на материалното право/ № 2 и № 3/, свързани всъщност с изискванията за валидно прехвърляне собствеността върху имот, предмет на сключен предварителен договор и спазване на регламентираните с чл.297-298 ГПК предпоставки при уважаване на конститутивния иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, като включващи се в предмета на спора и обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане на касационен контрол.
Основателно в случая по отношение на тези въпроси се поддържа и критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационно обжалване, при въведената с действащия ГПК факултативност на същото.
Обстоятелството, че в цитираните – решение № 1104/2006 год. по гр. д. № 1072/2005 год. на ВКС и решение № 586/2002 год., по гр.д. № 154/ 2002 год., както и в трайно установената, служебно известна на настоящия съдебен състав, съдебна практика на ВКС по приложението на чл.114, б.”б” ЗС е застъпено становището, че при извършени с един недвижим имот няколко отчуждителни сделки правото на собственост принадлежи на този, който е вписал исковата си молба преди другите, като вписаните актове са противопоставими на трети лица, придобили след осъщественото вписване същия и то е правно значимо и към настоящия правен спор, с оглед разпореденото от закона, както е прието и в решение № 115/2006 год. по гр.д. № 173/2005 год. на ВКС, задължение на решаващия съд в производството по иск, основан на чл. 19, ал.3 ЗЗД да извърши служебна проверка дали към момента на обявяване предварителния договор за окончателен отчуждителят е собственик на имота, предмет на същия, обосновава правен извод, че твърдяното противоречие в случая е доказано.
То се явява обусловено от изразеното от въззивния съд противно на изложеното разбиране, че меродавна е не датата на вписване, отбелязана в исковата молба и регистъра, а датата на депозираното от ищеца заявление за вписването и.
Що се касае до първия поставен от касатора въпрос, то същият макар и значим материалноправен, като неотносим към крайния изход от спора по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, което само по себе си изключва обсъждането му с оглед допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградския окръжен съд № 160 от 24. 06.2009 год., постановено по в.гр. д. № 1110/2008 год., по описа на с.с.
УКАЗВА на касатора „Е”О. , със седалище гр. П. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 625 лв./ шесттотин двадесет и пет лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, като в същия срок представи по делото и съответен платежен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА бъде изрично уведомена страната, че при неизпълнение на дадените и указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: