О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 03.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 838 /2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „С”А. , гр. С. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е уважен предявеният от ”П”А. срещу касатора иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 30 502.86 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
В депозираното, съгласно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение към касационната жалба, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване със съществуващо противоречие в практиката на съдилищата относно приложението на чл. 92, ал.1 ЗЗД в хипотезата на договорена между страните неустойка за забава.
Твърди, че по отношение на възникналите в хода на производството спорни материалноправни въпроси, обусловили крайния резултат по делото, а именно: дължима ли договорената между съконтрахентите неустойка за забава, при отпаднало основание- прекратяване на сключения договор за строителство, поради пълното му изпълнение и за наличието на правна възможност от размера на уговорената с договора неустойка за забава на парично задължение да бъде приспаднато предхождащото същата обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение, присъдено на кредитора по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД са налице възприети от отделни състави на ВКС различни разрешения, изразени в цитираните с касационната жалба решения – ТР № 48/86 год. на ОСГК; № 507/96 год. по гр.д. № 2380/94 год.на V-то г.о.; № 257/2001 год. по гр. д. № 1549/2000 год. на V-то г.о.; № 526/ 98 год. по гр.д. № 1087/97 год. на V-то г.о. и № 228/2002 год. по гр.д. № 1046/2001 год..
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и като съобразена с изискванията на чл.284 ГПК е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение Великотърновският апелативен съд е счел, че в случая не е налице недопустимо от закона кумулиране на неустойка и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за вреди, произтичащи от едно и също договорно неизпълнение – забавено плащане на възнаграждение по договор за строителство, по съображения, че при определяне дължимия на кредитора размер за обезщетяване вредите от забавеното изпълнение на длъжника е отчетено и приспаднато присъденото с влязло в сила решение по т.д. № 76/ 2006 год. обезщетение, основано на чл.86, ал.1 ЗЗД.
По този начин, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е налице обезщетяване на изправната по договора страна с договорена над размера на законната лихва, мораторна лихва и обстоятелството, че процесните фактури, материализиращи вземането на изпълнителя, са издадени преди преустановяване облигационната връзка между страните, изключва основателността на въведеното от възложителя възражение за отпадане основанието за присъждане на договорената неустойка, с приемане на изработеното.
Следователно поставените от касатора материалноправни въпроси, обусловили решаващите мотиви на въззивния съд, са относими към същността на възникналия между страните правен спор. Обстоятелството, че по отношение на втория от тях е налице противоречие в практиката на отделните състави на ВКС – с приетото в решения № 507/96 год. по гр.д. № 2380/94 год. и № 257/2001 год. по гр. д. № 1549/ 2000 год., двете на V-то г.о. се отрича правната възможност да се кумулира неустойка за забавено изпълнение на парично задължение с обезщетение за забава на същото задължение, разбиране, позволяващо определяне на дължимата на кредитора неустойка по възприетия от въззивния съд начин, а с решение № 228 / 2002 год. по гр.д. № 1046/2001 год. на V-то г.о. е отречена въобще възможността да се уговаря свободно неустойка за неизпълнение на парично задължение, по съображения, че отговорността за неизпълнение на същото е всякога отговорност за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, обосновава правен извод, че в случая предпоставките на чл.280, ал.1,т.2 ГПК са налице и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Що се касае до въпроса дали договорената между съконтрахентите неустойка за забава се дължи при отпаднало основание- прекратяване на сключения договор за строителство, поради приетото му пълно изпълнение, то доколкото същият не е бил предмет на изрично обсъждане нито в ТР № 48/86 на ОСГК, нито в останалите цитирани от касатора съдебни актове на ВКС, на които последният се позовава, отсъства и твърдяното противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 148 от 27. 06. 2008 год., постановено по в.гр.д. № 237/2008 год., по описа на с.с.
УКАЗВА на касатора ТД ”С„ А. , гр. С., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 610.05 лв./ шестотин и десет лева и пет стотинки/ и да представи в същия срок по делото документ, удостоверяващ извършеното плащане, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на така дадените указания делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: