3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
[населено място], 12.01..2012 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 967 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място], подадена чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Д. С. срещу въззивно решение от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 269/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 9.03.2011 г. по гр. д. № 3701/2010 г. на Кюстендилския районен съд, с което уволнението на Р. Т. З. е признато за незаконно, и е отменена като незаконосъобразна заповед № 65 от 20.08.2010 г. на кмета на [община] за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “началник отдел” в общината, като на основание чл.225, ал.1 КТ й е присъдена сумата 2846.16 лв., обезщетение за оставането без работа, поради незаконното уволнение за периода 21.04.2010 г. до 21.10.2010 г., ведно със законната лихва от 25.08.2010 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен правният въпрос – следва ли работодателят да установява наличието на валидно взето решение от компетентния орган /кмета на общината/, с което длъжността е определена за заемане от държавен служител, когато изискването за същата е установено в нормативен акт. Поддържа се, че по този въпрос е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие с разрешението дадено в решение от 3.01.2008 г. по гр.д. № 683/2007 г. на Софийски апелативен съд.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Р. Т. З. чрез пълномощника си адвокат А. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от Р. Т. З. срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са уважени. Приел е за незаконосъобразно уволнението извършено със заповед на кмета на общината на основание чл.325, т.12 КТ- поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, тъй като по делото не е установено наличието на валидно взето, от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение. Въз основа на това е извел извода, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, а предявените искове основателни.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения правен въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В приложеното влязло в сила решение по гр.д. № 683/2007 г. на Софийски апелативен съд е прието, че единственото условие за законосъобразност на уволнение, извършено от работодателя на основание чл.325, т.12 КТ е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Промяната в изискването относно условията за заемане на конкретната длъжност по правило е в компетентността на ръководителите на администрациите, които имат правомощия да утвърждават длъжностното разписание на повереното им учреждение, институция, звено на администрацията. В определени случаи обаче определянето на дадена длъжност за заемане от държавен служител може да бъде установено и с нормативен акт, в която хипотеза утвърждаването на длъжностно разписание в рамките на съответното звено на администрацията е ирелевантно за приложението на чл.325, т.12 КТ. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че задължително условие за законосъобразност на уволнението по чл.325, т.12 КТ е наличието на валидно взето от компетентния орган решение, с което длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като правният въпрос, който е от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд по същия въпрос.
На жалбоподателя следва да бъде указано да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 56.72 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 269/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Указва на [община], [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 56.72 лв., за разглеждане на касационната жалба.
След представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: