Р Е Ш Е Н И Е
№. 38
гр.София, .12.02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 532/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на адв. Л, пълномощник на Л. А. Б., срещу въззивното решение от 05.11.2007 год. по гр.дело № 1554/2007 год. на Софийския градски съд, ІV-д състав,, с което е оставено в сила решението от 16.03.2007 год. по гр.дело № 21155/2006 год. на Софийския районен съд, 38-ми състав. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответницата по касация Б. Т. П. от гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск по чл.30 ЗЗД за унищожаване поради заплашване сключения между нея и ответницата договор от 28.06.2005 год. за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 1* т.І, рег. № 2* нот.дело № 89/2005 год. на нотариус Д. Д. , с който е прехвърлен апартамент № 22, находящ се в гр. С., район „В”, бул.”А” № 96, вх. А, ет.6-ляв, състоящ се от две стаи, кухня, антре, коридор, килер, дрешник, баня-тоалетна, с площ от 70.50 кв.м., заедно с мазе и таван и 1.24% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Съдът приел, че изложените в исковата молба и уточнението й от 04.09.2006 год. фактически обстоятелства не сочат на възбуждане на основателен страх, докато свидетелката М засвидетелствала факти, които не били лично възприети от нея, а ги научила от ищцата.
Въззивният съд потвърдил решението, като приел, че изявленията на третото лице Б. П. М. не заплашват ищцата със засягане на нейни лични или имуществени права или интереси, нито заплашването да е насочено към права или интереси на близки на нея хора по начин, че засягайки тях, ищцата също да претърпи неблагоприятни последици от материален или морален характер. Отделно от това е прието, че събраните доказателства се ограничават само до факта на направените от третото лице М. изявления, но не установяват по никакъв начин, че именно тези изявления са били причината ищцата/сега касатор/, да сключи атакувания договор за продажба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.30 ЗЗД заплашването води до унищожаемост на договора, когато едната страна е принудена от другата страна или от трети лица да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. При заплашването се въздействува върху волята на лицето, като се използват средства за психическа принуда, като страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други лица, интересите на които са близки до тези на страната, чието волеизявление се иска. Макар и законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, необходимо е използване за целта на средства, които могат да възбудят основателен страх. Заплашване няма, ако обективно са налице обстоятелства, които сами могат да предизвикат страхови представи.
В исковата молба и в молбата-уточнение от 04.09.2006 год./л.11 от гр.дело № 21155/2006 год. на СРС, 38-ми състав/ се твърди, че трето лице Б. П. М. , пълномощник на продавачката Л. М. М. по договора от 23.03.2005 год. заплашило ищцата/касатор/, че щяло да каже, че продажната цена по същия договор не е била броена и че ако тя не прехвърли апартамента на Б. Т. П., било много вероятно бившият съпруг на ищцата- Н. М. М. да убие и нея, и сестра си Л. Поискано е да бъде унищожен договора от 28.06.2007 год., с който апартамента е продаден на ответницата, на основание чл.27 във връзка с чл.30 ЗЗД – поради заплашване.
От фактическа страна е установено, че при продажбата на апартамента от Л. М. М. на ищцата, обективирана в нотариален акт № 1* т.І, рег. № 4* тон.дело № 108 от 23.03.2005 год., е отразено изявление на пълномощника на продавачката Б. П. М. , че продажбената цена е получена в брой преди деня на подписване на акта. На 27.06.2005 год. ищцата, ответницата и Б. П. М. подписали т.н.”З”/л.7 от делото/, съгласно който документ ищцата поела задължение да продаде на ответницата апартамента срещу 45 000 лева, платими до 10.08.2005 год., а ако до тази дата сумата не бъде платена, Б. Т. П. се задължава да прехвърли собствения си апартамент в гр. Р.. Д. съдържа забележка, според която при поява на пречки П. да изпълнява задълженията си-целият ангажимент се поема от Б. П. М. На 28.06.2005 год. била сключена атакуваната с иска покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 1* т.І, рег. № 2* нот.дело № 89/2005 год., в който е записано изявлението на продавачката, че е получила продажбената цена от 18 070 лева п реди подписване на акта. От разпита на свидетелката М/с.з. на 13.03.2007 год./ се установява, че през лятото на 2005 год. имала среща с ищцата на книжния пазар на площад „С” и видяла последната да разговаря с един мъж, който разпалено й казвал, че …”не може толкова дълго време да се крие и че трябва да прехвърли един апартамент на Д. ”. Ищцата гледала изключително уплашено, а мъжът започнал да й обяснява как щял да се свърже с нейния бивш съпруг, как има особено влияние и как щял да предизвика връщане на някакви пари. Ищцата и свидетелката се стъписали и си тръгнали, без разговорът да е приключил. Свидетелката М. разбрала от ищцата, че човекът е адвокат и пълномощник на продавача на апартамент, който Б. купила за сина си, както и че същият адвокат винаги я тормозил и винаги я заплашвал. Ищцата споделила още, че този мъж бил адвокат на „големи мутри” и че щял да се справи с нея и да се съюзи с мъжа й.
Във въззивното производство /с.з. на 18.10.2007 год./ била разпитана свидетелката С, която разказала за своя случайна среща с ищцата в края на юни или началото на юли 2005 год. на площад „С”. Ищцата била отслабнала и много притеснена. Разплакала се и споделила, че има ужасни проблеми, тъй като закупила апартамент от сестрата на бившия си съпруг и адвокатът-пълномощник на продавача по сделката я заплашвал и настоявал тя да прехвърли апартамента на неговата бивша съпруга. Споделила още, че била заплашвана от същия адвокат, че ако не направи това, той ще разкаже всичко на бившия й съпруг и последиците за нея щели да бъдат ужасни. В същото време към ищцата приближил мъж, в който свидетелката разпознала своя колега М. и дочула думите му” „…Докога ще ви чакам двете с Д. Ако не прехвърлиш в най-кратки срокове апартамента, ще разкажа всичко на бившия ти съпруг и ако нещо се случи с Л. , ще бъдеш обвинена ти, защото ти имаш интерес да се отървеш от нея”. Ищцата съвсем се разтреперила и плачейки обяснила на свидетелката, че това е адвокатът-пълномощник.
При така установените фактически обстоятелства въззивният съд обосновано е приел, че изявленията на третото за атакуваната сделка лице не заплашват ищцата със засягане на нейни лични или имуществени права или интереси, нито че заплашването е насочено към права или интереси на близки на нея хора по начин, че засягайки тях, ищцата също да претърпи неблагоприятни последици от материален и морален характер. Обосновано е прието, че изявлението на третото лице, че ще каже нещо на бившия съпруг на ищцата, не съставлява заплаха от обективна гледна точка, а не е и незаконно, и след като на това изявление не може да се придаде по-особено от общоприетото значение, не може да се приеме, че е в състояние да възбуди основателен страх. Правилно съдът е приел, че единствено показанията на свидетелите са пряко относими към доказването на твърдяните с исковата молба и уточнението към нея правнорелевантни факти, но че свидетелите не установяват отправени от третото лице М. заплахи, съдържащи конкретни неблагоприятни за ищцата последици.
С оглед на изложеното, законосъобразно е прието, че договорът от 28.06.2005 год. не е сключен под въздействието на заплаха, която да води до неговата унищожаемост по чл.27 във връзка с чл.30 ЗЗД. Обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила, а жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация разноски по делото за тази инстанция в размер на 500/петстотин/ лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 05.11.2007 год. по гр.дело № 1554/2007 год. на Софийския градски съд, ІV-д състав.
Осъжда Л. А. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.”А” № 29, вх.”Б”, партера, адв. Л, да заплати на Б. Т. П. от гр. С., ж.к.”М”, бл.55, вх. А, ет.12, ап.57 сумата 500/петстотин/ лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: