ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
София, 13.01. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3150 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. А. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Д. Г. срещу решение № 3733/10.5.2016 г, постановено по гр.дело №3707/16 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г“ въззивен състав, с което е отменено решение от 23.11.2015 г по гр.дело № 60780/14 по описа на СРС, ГО, 79 състав и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Б. Д. А. срещу М. У.-София искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.
Ответникът по касация М. У-София, представляван от проф.д-р В. М. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител по делото юрисконсулт Р. А..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
С въззивното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Б. Д. А. срещу М. У-София искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за отмяна на уволнението му извършено със заповед № 232/11.9.2014 г за възстановяването му на длъжност „доцент, висше училище“, за възстановяване на преди заеманата длъжност в К. „О.“ на М. Ф. при М.У.-София и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 3.10.14 г-16.12.14 г в размер на 1015, 53 лв, ведно със законната лихва, считано от 7.11.2014 г до окончателното плащане.Въззивният съд е приел, че трудовият договор на ищеца за допълнителен труд е законосъобразно прекратен на основание чл.334 ал.1 КТ с изтичане на 15-дневно предизвестие, считано от 3.10.14 г. За неприложима е приета разпоредбата на чл.35 ал.1 ЗРАСРБ, която дерогира приложението на общите норми на КТ относно правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовите договори на лицата, заемащи академична длъжност, тъй като прекратяването на трудовия договор за допълнителен труд не е предвидено в специален закон, а единствено в Кодекса на труда.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК към касационната жалба на касатора е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 и т.3 ГПК.
Формулиран е следния въпрос : Прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд, сключено с член на академичния състав може ли законосъобразно да се извърши без да е необходимо решение по смисъла на чл.35 ал.3 ЗРАСРБ, взето от факултетния съвет.
Въпросът е относим към решаващите изводи на съда и ги е обусловил.По него липсва създадена съдебна практика, породи което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3733/10.5.2016 г, постановено по гр.дело № 3707/16 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г“ въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.