О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 21.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6300 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Б. П. против решение № 27 от 13.02.2014г. по гр.д.№ 2/2014г. на Силистренски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 532/25.11.2013г., постановено по гр.д.№ 783/2013г. на Силистренски РС и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск като касаторката е осъдена да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер на 974,50 лв. С последното е отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от касаторката на основание чл.124, ал.1 ГПК срещу [фирма] [населено място] да се признае за установено по отношение на банката, че тя не притежава ипотечно право по отношение на собствения й недвижим имот в [населено място], [улица], ет.2 ап.№ 6, представляващ жилище с площ 65,63 с идентификатор № 66425.501.8727.3.6
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като няма идентичност между спора за нищожност на договора за ипотека и основанието и петитума по иска, предявен по настоящия спор.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: за това допустим ли е иск за устанвовяване несъществуване на ипотечното право след като е постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за нищожност на договор за ипотека, от който ответника извежда същото ипотечно право. По този въпрос се иска допускане на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения от касаторката иск е установено следното: На 03.07.1997 г. ищцата и нейния съпруг са прехвърлили собствеността на процесния апартамент на своя син Р. П. П. срещу задължение за гледане и издръжка, като прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху имота докато са живи. Правото на собственост е преминало у преобретателя в този момент. През 1998 г. съпругът на ищцата е починал. На 02.10.2007 г. ищцата се е отказала от вещното право на ползване с нотариално заверена декларация. На 12.10.2007 г. синът на ищцата Р. П. и неговата съпруга са учредили договорна ипотека върху имота в полза на ответната банка в обезпечение на договор за банков кредит. С решение № 654/14.12.2012 г., влязло в сила на 05.03.2013г. договорът за гледане и издръжка е бил развален, като исковата молба по предявения иск е била вписана на 10.07.2012 г., а решението е вписано на 15 март 2013г. С решение № 233/18.06.2012 г. по гр.д.№ 1351/2011г. на РС-Силистра е отхвърлен иска на Г. П. срещу [фирма] за обявяване за нищожен на договора за ипотека, обективиран в н.а. № 84/12.10.2007г., вписан в службата за вписване същия ден.
РС е приел, че иска е допустим, но че е неоснователен предвид нормата на чл. 88, ал.2 ЗЗД, според което тъй като ипотечното право на банката е придобито от нея преди вписване на исковата молба за разваляне на алеаторния договор, то правата й не се засягат от обратното действие на развалянето и се запазват, съгласно чл. 88, ал.2 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че тъй като не се твърди и няма доказателства за изпълнение или неизпълнение на договора за банков кредит, съответно за насочено принудително изпълнение към имота, искът за не съществуване на ипотечно право за банката е недопустим. Мотивите са допълнени и с това, че ищцата не е в спорно правоотношение с банката, а валидността на договора за ипотека е призната с влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен иска за прогласяване нищожност на този договор. Според съдът, със сила на пресъдено нещо е признато ипотечното право на банката. Затова е прието, че е недопустимо предявяване на иск за несъществуване на едно вече признато по съдебен ред право.
Поставеният въпрос е относим към предмета на спора и към решаващите мотиви на съда при постановяване на обжалването решение. Той касае допустимостта на иска и на решението на РС, предмет на въззивното обжалване. По този въпрос не се намира съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 13.02.2014г. по гр.д.№ 2/2014г. на Силистренски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. Б. П..
Указва на касаторката да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от събощението в размер на 43 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационата жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: