3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 38
София, 25.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1263/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение от 13.05.2011 г. по гр.д.№ 6722/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 20957/2009 г. на Софийски районен съд, ГО, 66 състав. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 15 167.47 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – чл.301 ТЗ. Поддържа се, че в нарушение на чл.188 ГПК (отм.) не е обсъдено заключението на СТЕ, според което допълнително извършените СМР са функционално необходими за провеждането на нормален технологичен процес в обекта. Твърди, че контролът по строителството на обекта е извършван от лица, които са били натоварени с това, подписали са се, че са извършени процесните СМР и следователно е налице презумпцията на чл.301 ТЗ, след като ответникът – търговец не се е противопоставил веднага след узнаването им.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за достъп на въззивното решение до касация касаторът се позовава на това чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на чл.301 ТЗ, разрешен според твърденията му в противоречие със задължителната практика на ВКС, като се позовава на редица решения на отделни състави на ТК, постановени по новия процесуален ред.
Ответната страна [фирма] в писмения си отговор възразява срещу допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба, като претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, въззивният съд приел, че процесните допълнителни СМР, чиято стойност се претендира, не са били възложени от ответника, не е доказана функционалната обусловеност на обекта от тяхното извършване, като при това те не били и приети от упълномощени за това лица, следователно липсва воля за възлагането им, което според съда води до неоснователност на претенцията на заявеното договорно основание. Изложените твърдения във въззивната жалба за приложимост на разпоредбата на чл.301 ТЗ предвид заявеното от ищеца становище в качеството му на трето лице – помагач в предходен процес, касаещ и процесните СМР, не са коментирани предвид изрично заявеното от ответника оспорване на иска по основание и размер.
Съгласно чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение следва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС. Няма съмнение, че приетото от СОС за липса на създадени договорни отношения между страните и за недоказването на получаване на стоката от ответника, е произнасяне по съществен въпрос, тъй като е от значение за изхода на спора.
С оглед представените от касатора Решение № 37 от 01.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 106/2008 г., ТК, ІІ т.о.; Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т.д.№ 454/2008 г., ТК, ІІ т.о.; Решение № 5 от 09.02.2010 г. на ВКС по т.д.№ 268/2009 г., ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК по спорове, възникнали по повод изпълнение на договори, по които търговецът не се е противопоставил веднага след узнаването на действията, извършени от негово име от лица без представителна власт – чл. 301 ТЗ, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. І т. 1 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 303.35 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.05.2011 г. по гр.д.№ 6722/2010 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 303.35 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: