4
5
Р Е Ш E Н И Е
№ 38
гр.София,
27.02.2020г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
EРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2720 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 14.02.2019 г. по в.гр. д. № 4407/2018 г. на АС София, с което е уважен частично иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 8 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, като за разликата до 40 000 лева искът е отхвърлен.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта.
Жалбоподателят Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и не поддържа искането си за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
Жалбоподателят Я. Ж. Ж. , чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивното в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата до 40 000 лв. е неправилно и моли да бъде отменено, като искът му бъде уважен изцяло.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил прокуратурата да заплати на Я. Ж. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 8 000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение, като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Установено е по делото, че спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал.1, предл. 1 – во/грабеж/, за това че на 09.12.2012 г. е отнел чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила. По повдигнатото обвинение е образувано наказателно производство, приключило в съдебна фаза, с влизане в сила на 03.06.2016 г. на оправдателна присъда по НОХД № 11626/2014 г., СРС 110 – ти състав от 19.10.2015 г.
Въззивния съд е установил, че наказателното производство е проведено в срок от общо 3,5 години, който срок се явявал разумен, предвид обстоятелството, че обвинителния акт е връщан на прокуратурата няколко пъти за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, участието на ищеца в процесуално – следствените действия е било сравнително интензивно, а мярката за неотклонение, която му е наложена е „задържане под стража“ се явява най – тежката предвидена в НПК и същата е с обща продължителност от 5 месеца и 22 дни, след което мярката за неотклонение е променена на „домашен арест“, като последната е траела 10 дни, след което е заменена със следващата по тежест мярка за неотклоненание „парична гаранция“.
Съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца, че е настъпил разрив в интимните му отношения. Съдът е посочил, че обуславящи по-нисък размер на обезщетението са следните обстоятелства: наказателното производство е приключило в разумен срок, а търпените вреди са обичайните, а обстоятелства, налагащи завишаване размера на обезщетението са, че обвинението е за тежко умишлено престъпление и за сравнително дълъг период от време ищецът е бил с най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Преценката на гореизброените фактори по отделно и в тяхната съвкупност е мотивирала въззивният съд да определи сумата 8000 лева за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда в рамките на разумния срок от 3,5 години, както и че от събраните доказателства не може да се направи извод за негативна обществена нагласа към ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство, за влошаване на отношенията му с близките, както и за причинени заболявания. В случая съдът не е отчел и обстоятелството, че ищецът не е доказал причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай , а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността му, обичайната му среда или обществено положение. Правилно съдът е отчел като обстоятелство, налагащо завишаване размера на обезщетението , наложената на ищеца най- тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, но неправилно е счел, че нейната продължителност е поставена в зависимост единствено от поведението на Прокуратурата на РБ при извършена проверка за необходимостта от налагането и от съд. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 5000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, а и извършеното категорично разпознаване от пострадалото лице е дало повод да му бъде повдигнато обвинение. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 5000 лева до уважения от въззивния съд размер от 8000 лева.
В останалата си отхвърлителна част въззивното решение следва да се остави в сила.
Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
Р е ш и :
ОТМЕНЯ решение от 14.02.2019 г. по в.гр. д. № 4407/2018 г. на АС София в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 5000 / пет хиляди/ лева до 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Ж. Ж. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 5000/ пет хиляди/лева до 8 000/ осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 03.06.2016г.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: