1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр.София, 04.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора …………………………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 498 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. А., представлявана от адв. К. И. и В. К. от САК, срещу въззивно решение № 2299/09.11.2017г., постановено по възз.гр.д. № 2342/2017 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 8526/24.11.2016 г. по гр.д.№ 6359/2014 г. на Софийски градски съд, като предявеният от А. Д. А. срещу жалбоподателката иск с правно основание чл. 57, ал. 2, вр. с чл. 55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД е уважен за сумата 23 750 лева, представляваща пазарната стойност на 1/4 ид.ч. от недвижим имот, чието връщане на отпаднало основание е невъзможно, поради отчуждаването му от С. А. преди развалянето на договора за издръжка и гледане, сключен между нея и Н. А. – наследодателка на ищеца.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от С.А. и е влязло в сила в частта, с която претенцията за равностойността на липсващата вещ е отхвърлена за разликата над сумата 23 750 лв. до предявения размер от 30 000 лв.; в частта, с която искът е уважен до размера на сумата от 5 000 лв., която жалбоподателката е признала, че дължи на ищеца; както и в частта по предявения акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД, който е уважен за сумата от 132,21 лева.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С определение № 769/16.11.2018 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как следва да се определи стойността на това, от което се е възползвал ответникът по иска с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД и коя е релевантната база за определяне на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по изведения правен въпрос споделя установената съдебна практика, намерила израз в решение № 31/28.04.2015 г. по гр. д. № 5214/2013 г., IV г. о., решение № 112/18.07.2013 г. по гр.д.№ 509/ 2012 г., III г.о. и решение № 98/10.05.2018 г. по гр. д. № 3722/ 2017г., IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Принципното разрешение, дадено в решение по гр. д. № 5214/2013 г., IV г.о. на ВКС изхожда от разбирането, че чл.57, ал.2 ЗЗД е общо реституционно правило, намиращо приложение винаги, когато натуралната реституция на вещ е невъзможна. То урежда широк кръг отношения и позволява достатъчно широка гама разрешения според наличието на различни обстоятелства, които не се съдържат в хипотезата на правната норма, но имат значение за обема на отговорността на обогатилия се, поради получаването на нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Отнасянето му към различните случаи, следва да държи сметка за вида на сделката, довела до задължение за реституция, за предмета на получената имуществена облага, за причините, поради които полученото е без основание и за добросъвестността или недобросъвестността на отговорното по чл.57, ал.2 ЗЗД лице.
В същия смисъл, в решение № 98/10.05.2018 г. по гр. д. № 3722/ 2017 г., IV г. о. на ВКС е посочено, че различният обем на отговорността по чл.57, ал.2 ЗЗД на обогатилия се, когато вещта е погинала, изразходвана или отчуждена, е в зависимост от добросъвестността му – недобросъвестният получател дължи действителната равностойност на вещта (или получената цена, ако е по-висока), а добросъвестният – онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете. Получилият нещо недължимо дължи връщане на даденото с лихвите (плодовете) от получаването на поканата или предявяването на иска, защото се предполага, че преди това е бил добросъвестен. Недобросъвестността не се предполага, но ако бъде доказано наличието й към определен момент, получателят ще дължи лихвата (плодовете) от този предходен момент.
Когато обогатилият се с получена на отпаднало основание вещ е недобросъвестен, различни са моментите, към които може да се определи равностойността й – към датата на предявяване на иска, към датата на отчуждаване, или към друг момент, ако това е необходимо за пълното обезщетяване на обеднелия. Когато обогатилият се е бил добросъвестен и към момента на отчуждаването на вещта, правилото е, че той дължи получената насрещна престация – вещ, пари или друго, или нейната равностойност, определена към момента, в който е престанал да бъде добросъвестен. Ако вещта е отчуждена без насрещна престация или срещу явно неравностойна насрещна престация, дължи се нейната стойност към същия момент.
Следователно, паричната оценка на компенсаторното обезщетение трябва да е съответна на различните форми и начини, в които може да намери израз увеличаването на имуществото на получателя, както и на принципите за справедливост и недопустимост на лишеното от правно основание разместване на имуществени блага. В този смисъл, критерий за определянето на това, от което се е възползвал добросъвестният отчуждител по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД е обогатяването, изразяващо се в увеличаване актива на имуществото, намаляване на пасива или спестяване на разходи (например, когато вещта е отчуждена възмездно, е налице увеличаване на имуществото с получената срещу нея цена или друга престация; а ако вещта е изразходвана – спестяване на разходи). Поради това, не би могло да се приеме, че при дадено нещо на отпаднало основание и възмездното му отчуждаване от получател, който е добросъвестен, базата за остойностяване на заместващата престация (пари вместо вещ) трябва винаги да се съизмерва с пазарната цена на вещта към момента на отчуждаването, без да се отчитат конкретните за случая обстоятелства, причините, поради които полученото е без основание, вида отчуждителна сделка, страните и предмета на разменените престации.
С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди поддържаните от жалбоподателката касационни основания и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал. 2 ГПК, намира касационната жалба за основателна, предвид следното:
По делото е установено, че ищецът А. Д. А. е наследник по закон (син) на Н. Б. А., починала на 06.05.2010 г. С влязло в сила на 07.07.2009 г. решение от 12.05.2009 г., постановено по гр.д. № 15713/2008 г. по описа на СРС, е развален договорът за продажба на 1/2 ид.ч. от недвижим имот (апартамент в [населено място]) срещу задължение за издръжка и гледане, сключен през 1992 г. между прехвърлителката Н. А. и ответницата С. А. (нейна внучка от дъщерята В. Д. А.). Преди завеждане на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, с нот.акт № 69/14.02.2008 г. приобретателката А. е продала на майка си В. А. процесната идеална част от имота за сумата от 10 000 лв. Няколко години след смъртта на праводателката Н.А., ищецът е отправил (на 23.04.2014 г.) покана към С.А. за връщане на припадащата му се 1/4 ид.ч. от имота, или за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща пазарната й цена към датата на отчуждаването.
За да уважи предявеният иск по чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД до размера на сумата 23 750 лева (за наследената от ищеца 1/4 ид.ч.), въззивният съд е посочил, че „това, от което се е възползвала” отчуждителката С.А. по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, е пазарната цена на вещта към момента на отчуждаването. Счел е, че получената по сделката цена от 10 000 лв. не може да се приеме за база за определяне на обезщетението, тъй като това е цената посочена в нотариалния акт, а тя е непротивопоставима на кредитора и не го обвързва. Правилата за разкриване на симулация и свързаните с нея процесуални забрани важат само за страните по сделката, не и за третите лица, какъвто е ищецът. При това положение, без по същество ищецът да е навеждал конкретни доводи за симулирана в нотариалния акт продажна цена, въззивният съд е приел, че волеизявленията на страните в тази част са симулативни. Възприет е този вариант от заключението на съдебно-техническата експертиза, при който базата за изчисляване на дължимото обезщетение е пазарната цена на имота към датата на отчуждаването му – сумата 95 000 лв. общо за целия имот. Стойността на отчуждената от А. в полза на майка й 1/2 ид.ч. от имота е прието, че възлиза на сумата 47 500 лв., което обуславя извод за симулативност на посочената в нотариалния акт цена. Възраженията на ответницата, че в исковата молба не са навеждани доводи за нейна недобросъвестност при разпореждането с имота, че в случая се касае за сделка между роднини по права линия (майка и дъщеря), както и че другата 1/2 ид.ч. от имота е продадена три години по-рано (през 2005 г.) на дъщерята на ищеца от праводателката Н.А. за сумата 3 762.30 лв., т.е. очевидно не на пазарна цена, са счетени за неоснователни. Съдът е посочил, че и за продажбата през 2005 г. важат същите съображения за симулативност на вписаната в нотариалния акт цена. В заключение е направен извод, че да се отрече правото на кредитора за присъждане пазарната стойност на имота при невъзможност за реално връщане на вещта след отпадане на договорната връзка, означава „да се поощрява неизправната страна” и „да се дарява със спокойствието, че не е получила нищо по отчуждителната сделка и в този смисъл – не се е възползвала”.
Допълнително е изтъкнато, че добросъвестността на отчуждителя не зависи единствено от обстоятелството дали разпореждането с вещта е станало преди или след поканата за връщането й. Прието е, че ответницата още към момента на извършване на разпоредителната сделка „е знаела, че е в неизпълнение на договора за издръжка и гледане”, което според въззивния съд е релевантен факт за преценката на добросъвестността й (по смисъла на чл.57, ал.2 ЗЗД ) към този момент.
Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че при дадено нещо на отпаднало основание и възмездното му отчуждаване от получателя преди поканата за връщане на даденото, получената по разпоредителната сделка престация (в случая – продажната цена от 10 000 лв.) е без значение, а остойностяването на заместващата натуралната реституция на вещта престация винаги трябва да се извършва към момента на отчуждаването и базата за обезщетението винаги е пазарната цена. Незаконосъобразно е счетено, че са ирелевантни конкретните за случая обстоятелства, причините, поради които полученото е без основание, вида отчуждителна сделка, страните и предмета на разменените престации.
Основателно, в този смисъл, е оплакването в касационната жалба, че в исковата молба изрично е посочено, че се претендира обезщетение при условията на чл. 57, ал. 2, изр. 2 -ро ЗЗД – от добросъвестен отчуждител, а съдът на практика е основал изводите си за размера на дължимото обезщетение като при сделка, сключена от недобросъвестно лице (чл. 57, ал.2, изр.1-во ЗЗД), присъждайки действителната пазарна равностойност на процесната 1/4 ид.ч. от имота. По делото няма нито твърдения на ищеца, нито ангажирани от него доказателства, че към момента на отчуждаването на придобития по договора за издръжка и гледане имот, ответницата е действала недобросъвестно – разпоредила се е с вещта, знаейки, че дължи връщането й. Поради това, приетото от въззивния съд, че фактически недобросъвестност е налице, защото към датата на сключване на продажбената сделка С.А. „е знаела”, че е в неизпълнение на договора за издръжка и гледане, е произволен извод, непочиващ на изложените в исковата молба факти, обстоятелства и твърдения на ищеца, както и на установеното по делото.
На следващо място, необосновано и в нарушение на материалния закон съдът е приел, че онова, от което ответницата се е възползвала, е пазарната стойност на имота, който е получила по договора за издръжка и гледане и впоследствие е отчуждила с договора за продажба. Поначало, както се посочи и в отговора на правния въпрос, при възмездно отчуждаване на неоснователно получена вещ добросъвестното, по см. на чл.57, ал.2, изр.2-ро ЗЗД, лице се „възползва” не от нея, а от насрещната престация, освен ако поради неполагане на дължимата грижа от негова страна тази престация е явно неравностойна. В случая, ищецът не е въвел подобни доводи в исковата си молба, нито е заявил такива в хода на производството. Липсват и конкретно формулирани твърдения за симулативност на вписаната в нотариалния акт продажна цена. В нарушение на диспозитивното начало в процеса и за да обоснове извода си, че на ищеца се дължи обезщетение, съизмеримо с пазарната цена на получената по наследство 1/4 ид.ч. от процесния имот, съдът е приел, че е налице симулативност на изявленията на страните по отчуждителната сделка по отношение вписаната в акта цена от 10 000 лв., без ищецът да е твърдял такива обстоятелства. При възприетата база за определяне на компенсаторното обезщетение не са съобразени и конкретните за случая обстоятелства, че както договорът за издръжка и гледане, така и продажбената сделка са сключени между близки роднини – първият е между баба и внучка, а вторият е между майка и дъщеря. За сделките с недвижими имоти в този кръг лица пазарните цени обичайно не са определящ фактор. Изводът на съда, че действително получената цена по договора за продажба, сключен между ответницата и нейната майка, е по-висока и е съизмерима с пазарната стойност на продаваната вещ противоречи на събраните по делото доказателства и е необоснован. Базата за изчисляване на компенсаторното обезщетение, възприета от въззивния съд би била приложима, ако ищецът беше въвел доводи и ангажирал доказателства за симулативност на престацията в този й размер, респ. при недобросъвестност по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД на ответницата, в който случай, съгласно правилото по чл.57, ал.2, изр. 1-во ЗЗД би се дължала действителната стойност на вещта. Неправилно съдът не е взел предвид и обстоятелството, че другата 1/2 ид.ч. от имота е придобита от малолетната дъщеря на ищеца от починалата наследодателка Н.А. в близък период до изследвания и на продажна цена, също съизмерима с данъчната оценка на апартамента, на каквато цена е сключена и сделката между С.А. и нейната майка; както и че за покупка на аналогичен имот през същия период ищецът е платил сумата от 13 000 лв., видно от представения по делото и неоспорен нот.акт №173/08.06.2005 г. по нот.д. № 618/2005 г.
Реституционната норма на чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД и компенсаторната норма на чл.57, ал.2 ЗЗД следва да се разглеждат във взаимовръзка и като едно цяло. Вложеният в тях от законодателя смисъл изисква при невъзможност за връщане на недвижимата вещ в натура на собственика й, задълженото лице да плати обезщетение, което за конкретния случай да постига справедлив баланс и пропорционалност на засегнатия имуществен интерес.
При така установеното по делото следва да се приеме, че онова, от което добросъвестната към момента на отчуждаването ответница се е „възползвала”, е получената по договора за продажба насрещна престация в размер на сумата 10 000 лв., която съдът приема, че е действително платената в случая цена за имота. С оглед наследствените права на ищеца, на същия се дължи плащане на сумата 5 000 лв., представляваща равностойността на наследената 1/4 ид.ч. от имота, чието връщане в натура е невъзможно, поради извършеното преди поканата разпореждане с вещта от страна на ответницата С.А..
По изложените съображения въззивното решение следва да се касира и вместо това, с оглед предмета на касационно обжалване, претенцията на ищеца А. А. като неоснователна да се отхвърли за разликата над сумата 5 000 лв. до присъдения размер от 23 750 лв.
Страните са направили искания за присъждане на разноските за производството, които следва да бъдат уважени, съобразно правилата по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК и представените доказателства за направени разходи пред трите инстанции.
Пред ВКС ответникът по касационната жалба е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касаторката, което се преценя за неоснователно. Договореният и заплатен от С.А. адвокатски хонорар за производството пред ВКС е в размер на сумата 1 500 лв., при договорен и заплатен такъв от ответника Ал.А. – 1 280 лв. и при минимален размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ – 1 430 лв.
С оглед на изложеното и съобразно представените списъци на разноски по чл.80 ГПК и документи за разходи, на касаторката се дължат разноски за трите инстанции, съобразно отхвърлената част от иска, общо в размер на сумата 4 642.10 лв. На ответника по касационната жалба и ищец по делото се дължат разноски, съобразно уважената част от иска, общо за инстанциите в размер на сумата 965.40 лева. По компенсация, А. А. следва да бъде осъден да заплати на С. А. общо сумата 3 676.70 лв. – разноски за производството пред всички инстанции.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 2299/09.11.2017 г., постановено по възз.гр.д.№ 2342/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8526/24.11.2016 г. по гр.д.№ 6359/2014 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част, като е уважен искът с правно основание чл.57, ал.2, изр.2-ро, вр. с чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД на А. Д. А. от [населено място], [улица] срещу С. Б. А. от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „Г”, ап.28, за разликата над сумата от 5 000 лв. до размера на сумата от 23 750 лв.; както и в частта за разноските.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А. Д. А., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица] срещу С. Б. А., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „Г”, ет.2, ап.28, иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение за разликата над сумата от 5 000 лв. до размера на сумата от 23 750 лв.
ОСЪЖДА А. Д. А., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на С. Б. А., с ЕГН – [ЕГН], по компенсация направените за трите инстанции разноски в размер на сумата 3 676.70 лева. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.