О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
гр.София, 19.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 781/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Г. д. „И. на н.” за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 559 от 01.11.2013 г. по гр.д.№ 844/ 2013 г., в частта му, в която е потвърдено решение на Левченски районен съд по гр.д.№ 880/ 2012 г. в частта, признаваща за установено, че П. П. Р. има право на компенсация за положени 280 часа извънреден труд за период 01.10.2009 г. – 30.12.2012 г.
Касаторът повдига материалноправният въпрос явява ли се част от работното време (при сумираното му отчитане) времето от 4 часа, през което служител, даващ 24-часово дежурство при условията на чл.301 (отм.) ППЗИНЗС, има право да почива. Според него по въпроса има противоречива практика и на това основание моли в обжалваната част въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
Ответната по касация страна П. П. Р. оспорва жалбата като недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК и моли да бъде върната на касатора.
Съдът намира отводът за недопустимост на жалбата за неоснователен. Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК предвижда изключване от обхвата на касационния контрол на онези въззивни решения, които са постановени по граждански и търговски дела, образувани по оценяеми искове. Когато делата са образувани по искове, които не могат да бъдат оценени, касационното обжалване не е начално изключено. В случая касационната жалба касае само тази част от въззивното решение, в която съдът се е произнесъл по установителния иск срещу касатора за признаване в отношенията между него и ищеца П. Р., че последният има право на допълнителен отпуск за положен извънреден труд. Този иск не е оценяем, поради което разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК не намира приложение.
Поради това жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
За да уважи предявения установителен иск, въззивният съд е приел, че ищецът е давал 24 – часови дежурства, в рамките на които е имал почивки за хранене и 4 часова почивка, през времетраенето на която не е имал право да напуска района и е трябвало да бъде на разположение на прекия си ръководител. Съдът посочил, че тези 4 часа не съставляват същинска почивка и поради това се включват в работното време. Съответно при отчитането на това време сумирано, по тримесечия, се оказва, че ищецът е положил труд в повече от този, който е бил длъжен и му се дължи компенсация за това, отчасти – чрез заплащане на обезщетение за извънреден труд и отчасти – чрез предоставяне на допълнителен отпуск.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставеният от касатора правен въпрос обуславя въззивното решение. Установяват се и твърденията на касатора, че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата, тъй като във влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 17064/ 2012 г. на същият въпрос е отговорено в противоположен смисъл: 4-те часа за почивка при 24 часови дежурства не се включват в работното време при сумираното му отчитане. При това положение налице са предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 559 от 01.11.2013 г. по гр.д.№ 844/ 2013 г., в частта му, в която в отношенията между Г. д. „И. на н.” и П. П. Р. е признато за установено, че П. Р. има право на компенсация с допълнителен отпуск за положени 280 часа извънреден труд за период 01.10.2009 г. – 30.12.2012 г. и в частта за дължимите по делото такси и разноски.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв (четиридесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: