O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 30.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3136 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 155460 /30 .12.2014 год. на К. И. Н. от [населено място] , подадена чрез адв.В. Я. САК срещу въззивно Решение от 17.11.2014 година по гр. възз. д. Nо 9142/2012 год. на Софийски градски съд по уважения иск по чл. 109 ЗС.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по уважения иск на Л. В. М. от [населено място] , по чл. 109 ЗС .
За да уважи исковете чл. 109 ЗС , решаващият съд е приел, че по отношение на спорното прилежащо/ обслужващо/ помещение – изба-зимник No 4, ищецът – въззиваема страна Л. М. е препятстван от ответниците – въззивници /сред които е и касаторът К. Н./ да упражнява правото си на собственост , като е постановил с решението си да бъде предаден ключ на ищеца. Съдът не е възприел възражението на ответниците по иска , че ищецът Л. М. не е собственик на процесното помещение- изба-зимник No 4 , намиращо се с сграда [населено място] , [улица].
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е недопустимо, поради наличие на влязло в сила решение по чл. 109 ЗС, респ. изцяло е постановено в нарушение на материалния закон , на съществени процесуални правила и е необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод , че по въпросите 1./ Задължен ли е ищецът поиска по чл. 109 ЗС да индивидуализира процесния жилищен имот, предмет на делото,с индивидуализиращи го белези- местоположение , площ, съседи? При липса на такава индивидуализация следва ли съдът да остави исковата молба без движение като изисква ищецът да отстрани тези недостатъци, допустимо ли е съдът с решението си да допълва описанието на процесния недвижим имот/ обект/, по начин надхвърлящ описанието по исковата молба и подържано по време на делото? произнасянето на ВКС е наложително за еднаквото и точно приложение на закона.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК с довод, че по въпроса 2./ процесуално допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 109 ЗС без да е надлежно индивидуализирано / очевидно спорния недвижим имот/с местоположение, площ и съседи ? Когато за доказване правото на собственост върху недвижим имот при иск по чл. 109 ЗС , ищецът е представил единствено констативен НА , то следва ли съдът за да изследва собствеността да изисква първичните документи за собственост, въз основа на които нотариусът е признал правото на собственост, какъв вид е порока на решението, с което съдът е уважил иска по чл. 109 ЗС с предмет недвижим имот/ обект/, който реално несъществува и подлежи ли на принудително изпълнение такова решение? касаторът не е намерил идентични случаи , но с оглед изискването за редовна искова молба есе констатира противоречива практика с произнесеното от въззивния съд решение , обективирана с Решение No 348 от 26.10.2011 год. по гр.д. No 473/2010 год. на ВКС- I г.о. Определение No 2 от 08.01.2009 год. по т.д. No 311/ 2008 год. на ВКС- ТК, II , Решение No 12252 от 13.11.2008 год. по адм. д.No 6328/2008 год. на ВАС и Решение No 14540 от 29.12.2008 год. по адм.д. No 9335/2008 год. на ВАС.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса 3./ в изложението под No 4 / за силата на пресъдено нещо по предходно влязло в сила решение , с довод , че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона.
На същото основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и със същите мотиви се иска да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса 5./ за допустимостта на искова молба при наличие на безспорни данни за системна злоупотреба с граждански права и конкретно с процесуалното право на защита и по конкретно следва ли съдът да приема и разглежда искова молба при наличие на данни за множество предходни заведени такива дела със същи предмет и страни, сочещи на явна злоупотреба с права, как следва да реагира съдът при такава системна злоупотреба , при доказано самоуправно заграбване на процесното помещение, следва ли лицето да има право на искова защита пред съд ?
Искане да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради противоречиво разрешаване от съдилищата в страната, което налага произнасяне за еднаквото и точно прилагане на закона ,се поддържа по въпроса 6./ допустим ли е последващ иск по чл. 109 ЗС между същите страни и за същия имот /обект/ при наличие на предходно висящо дело по чл. 108 ЗС по спор за собствеността на процесното избено помещение ?
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по процесуалните въпроси 7./ за допустимостта в хода на производство по чл.109 ЗС на мястото на починала страда да се конституират като ответници наследниците , когато в исковата молба се изложени твърдения за неоснователни фактически действия от страна на починалия, искът по чл. 109 ЗС е иск,свързан с личността на ответника и не следва ли да е недопустимо заместването на починалия със неговите наследници ?
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения вещен иск и цената на имота, настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване единствено по изведения въпроса допустим ли е последващ иск по чл. 109 ЗС между същите страни и за същия имот /обект/ при наличие на предходно висящо дело по чл. 108 ЗС по спор за собствеността на процесното избено помещение , когато в хода на въззивното производство е искано спиране на делото, но такова е отказано? приемайки тезата на защитата, че същият е не само обуславящ изхода на спора , но и произнасянето би довело до еднаквото и точно прилагане на закона в аналогични хипотези.
По останалите множество поставени въпроси, настоящият състав намира , че касационно обжалване не може да се допусне.Тези въпроси не могат да бъдат квалифицирани като такива по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, с които разяснения изрично е прието , че ‚обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК е само този, който е разрешен с въззивното решение в рамките на предмета на материално-правния спор или процедура при разглеждане на делото и конкретно е свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. дали неговото разрешение с решението на въззивния съд е 1./ в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, или 2./ е въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата , като това се илюстрира на базата на посочени и представени с изложението влезли в сила съдебни актове или 3./ касае поставен въпрос , по който няма съдебна практика и произнасянето на върховният касационен съд ще запълни тази празнина като по този начин ще се уеднакви –приложението на конкретна правна норма.
По начина на формулиране на въпросите от страна на касатора К. Н. и структуриране на изложението от защитата му, настоящият състав на ВКС намира , че не може да бъде извършена селекцията , която изисква законодателя по чл. 288 ГПК като предшестващ същинското касационно обжалване етап на касационното производство. Начинът на формулиране на въпросите предполагат преценката да се базира на конкретните факти при условността , че такива са безспорно установени по делото, което по естеството си съставлява правораздавателен контрол по законосъобразност на съдебния акт преди констатация , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.
Въпросите задължен ли е ищецът по иска по чл. 109 ЗС да индивидуализира процесния жилищен имот, предмет на делото, с индивидуализиращи го белези- местоположение , площ, съседи; при липса на такава индивидуализация следва ли съдът да остави исковата молба без движение като изисква ищецът да отстрани тези недостатъци, допустимо ли е съдът с решението си да допълва описанието на процесния недвижим имот/ обект/, по начин надхвърлящ описанието по исковата молба и подържано по време на делото , нямат качеството на обуславящи изхода на материално-правния спора , тъй като спорното избено помещение- зимник No 4 е напълно индивидуализирано в рамките на изслушаните експертни становища ,както и като предмет на множеството дела водени и висящи между страните . Редовността на исковата молба като условие за точното дефиниране предмет на спора касае решението на първата инстанция и необходимите процесуални действия на съда пред първата инстанция , поради което не може да се приеме , че е налице основания , налагащо произнасянето на ВКС е наложително за еднаквото и точно приложение на закона.
По поставените въпроси процесуално допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 109 ЗС без да е надлежно индивидуализирано / очевидно спорния недвижим имот/с местоположение, площ и съседи;когато за доказване правото на собственост върху недвижим имот при иск по чл. 109 ЗС , ищецът е представил единствено констативен НА , то следва ли съдът за да изследва собствеността да изисква първичните документи за собственост, въз основа на които нотариусът е признал правото на собственост, какъв вид е порока на решението, с което съдът е уважил иска по чл. 109 ЗС с предмет недвижим имот/ обект/, който реално несъществува и подлежи ли на принудително изпълнение такова решение , не може да обуслови извод за допусне на касационно обжалване , тъй като при изричното заявление на касатора , че няма идентични случаи , макар и по отношение на изискването за редовна искова молба се констатира противоречива практика с произнесеното от въззивния съд решение и Решение No 348 от 26.10.2011 год. по гр.д. No 473/2010 год. на ВКС- I г.о. /напълно неотносимо към спора за собственост/ , не може да се извърши надлежна преценка на която да се базира исканата селекция.
Цитираните Определение No 2 от 08.01.2009 год. по т.д. No 311/ 2008 год. на ВКС- ТК, II , Решение No 12252 от 13.11.2008 год. по адм. д.No 6328/2008 год. на ВАС и Решение No 14540 от 29.12.2008 год. по адм.д. No 9335/2008 год. на ВАС не са източник на противоречива съдебна практика , съгласно т.2 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС и преценката на касационния съд не може да се базира на възприетите в тези съдебни актове правни тези и изводи.
Не може да бъде уважено искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за силата на пресъдено нещо по предходно влязло в сила решение , с довод , че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона, след като с цитираното от самия касатор и защитата му Решение No 11 от 27.02.2015 година по гр.д. No 4854/2014 год. на ВКС- I г.о. има произнасяне по аналогичен въпрос, а още повече че се касае до произнасяне по чл. 290 ГПК по настоящия правен спор.
Въпросът за допустимостта на искова молба при наличие на безспорни данни за системна злоупотреба с граждански права и конкретно с процесуалното право на защита и по конкретно следва ли съдът да приема и разглежда искова молба при наличие на данни за множество предходни заведени такива дела със същи предмет и страни, сочещи на явна злоупотреба с права, как следва да реагира съдът при такава системна злоупотреба , при доказано самоуправно заграбване на процесното помещение, следва ли лицето да има право на искова защита пред съд не е в рамката на предмета на спора и в тази смисъл изведеният правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК е неотносим.
Процесуално правните въпроси за допустимостта в хода на производство по чл.109 ЗС на мястото на починала страда да се конституират като ответници наследниците , когато в исковата молба се изложени твърдения за неоснователни фактически действия от страна на починалия, искът по чл. 109 ЗС е иск,свързан с личността на ответника и не следва ли да е недопустимо заместването на починалия със неговите наследници , тангират към дадения отговор с отменителното решение на ВКС, цитирано по горе , поради което и не налагат ново произнасяне и от друг състав на ВКС.
При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати и пропорционална държавна такса , която съгласно Тарифа No 1 на МП за държавните такси , събирани по ГПК …е в размер на тази, дължима за въззивно обжалване – в случая от 25 лв. / двадесет и пет лева/. За задължението да се внесе определената пропорционална ДТ следва да бъде уведомен касатора, като изрично се укаже , че при невнасяне на таксата в седмичен срок, касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 155460 /30.12.2014 год. на К. И. Н. от [населено място] , подадена чрез адв.В. Я. САК срещу въззивно Решение от 17.11.2014 година по гр. възз. д. Nо 9142/2012 год. на Софийски градски съд по уважения иск по чл. 109 ЗС по посочения правен въпрос.
УКАЗВА на страната касатор задължението за внасяне на пропорционална ДТ в размер на 25 лв. / двадесет и пет лева/, в седмичен срок от получаване на съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………. 2016 година м, за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
На касатора К. Н. да се съобщи даденото указания за внасяне на пропорционална ДТ като му се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :