Р Е Ш Е Н И Е
№ 380
София, 9 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 352 по описа за 2008 година.
С решение № 26 от 25.02.2008 г. по внохд № 8/2008 г. Апелативният съд-гр. Пловдив потвърдил присъдата на Окръжен съд-гр. Пловдив постановена по нохд № 1655/07 г. С последната са осъдени трима подсъдими, както следва: М. М. С. А. Х. – на основание чл.243 ал.1 вр.с чл.20 ал.3 и 4, чл.26 ал.1, чл.373 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 НК на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода; на основание чл.246 ал.1 вр.с чл.243 ал.1, чл.20 ал.2, чл.17 ал.1, чл.373 ал.2 и чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК на пробация; на основание чл.23 НК на същия подсъдим е определено общо наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като по реда на чл.59 ал.1 НК е зачетено предварителното му задържане от 17.11.2006 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимите Б. А. А. и А. Б. А. са осъдени на основание чл.243 ал.1 вр.с чл.20 ал.2, чл.26 ал.1, чл.373 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 НК първият на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, а вторият – на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода; на основание чл.246 ал.1 вр.с чл.243 ал.1, чл.20 ал.2, чл.17 ал.1, чл.373 ал.2 и чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК двамата подсъдими са осъдени на пробация; на основание чл.23 НК на същите са определени общи наказания, а именно – на подс. Борислав А. – 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, със зачитане на предварителното му задържане от 17.11.2006 г. до влизане на присъдата в сила, а на подс. Андрей А. – 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години и 6 месеца. На основание чл.67 ал.3 вр.с чл.42А ал.2 т.т.1 и 2 вр.с ал.3 т.1 и ал.4 НК е постановено подс. Андрей А. да изтърпи за периода на изпитателния срок пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящия му адрес в гр. А., бул. Б. № 73 и задължителни периодични срещи с пробационен служител. На същия подсъдим е зачетено предварителното задържане от 17.11.2006 г. до 08.03.2007 г.. Със същата присъда подсъдимите Б. А. и А. А. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.308 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК, като на основание чл.78а вр.с чл.2 ал.2 НК са освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на по 1000 лева на всеки един от тях.
В срока по чл.421 ал.3 НПК е постъпило искане от осъдения Х. за възобновяване на наказателното производство, като се претендира наличието на основанията по чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.т.1-3 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от осъдения и защитата му.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направеното искане.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи:
При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – това по чл.348 ал.3 т.3 вр.с чл.29 ал.2 НПК, което е отстранимо и предопределя отмяна на оспореното въззивно решение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане на ОС-гр. Пловдив от стадия на съдебното заседание.
Нарушението е от категорията на абсолютните нарушения на процесуални правила, за отсъствието на които ВКС следи служебно. Поради това обстоятелството, че иницииралия образуването на настоящото производство не прави такъв довод, не е пречка за направената от ВКС констатация и последиците й. От друга страна, макар осъдените Б. А. и А. А. да не са подали искания за възобновяване на наказателното производство, посочените по-горе последици от констатираното нарушение на процесуални правила следва да настъпят и за тях (чл.426 вр.с чл.347 ал.2 НПК), с изключение на онази част, с която на основание чл.78а НК, за престъпление по чл.308 НК, те са освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В тази част оспореният съдебен акт не подлежи на проверка по реда на глава 33 НПК. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 28 НПК, в частност по чл.372 ал.4 вр.с чл.371 т.2 НПК, което обуславя единство на наказателния процес спрямо тримата осъдени за престъпленията по чл.243 и чл.246 НК, за които обвинението претендира, че са извършени при съучастие помежду им по чл.20 ал.2,3 и 4 НК.
Допуснатото нарушение не е констатирано от въззивната инстанция.
Първоинстанционната присъда е постановена от незаконен състав, т.к. спрямо него са били налице условията на чл.29 ал.2 НПК.
В съдебно заседание на 22.10.2007 г. подсъдимите, чрез своите защитници са направили искания за провеждане на съкратено съдебно следствие в производството пред първоинстанционния съд – ПОС, по реда на чл.371 т.2 НПК. С определение на основание чл.372 ал.4 НПК, ПОС обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на тримата подсъдими, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В мотивите на посоченото определение ПОС освен, че е изразил положителна констатация за това, че направените от подсъдимите самопризнания се подкрепят от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, е сторил нещо повече, с което сам е създал предпоставка за невъзможност да продължи разглеждането на делото и приключването му с каквато й да било присъда. На същото място, ясно е изразено становище на ПОС, че “според убеждението на настоящия съд” доказателствата “доказват фактите на престъплението така както те са описани в обвинителния акт” – л.5 от протокола (л.116 от съдебното производство).
Съгласно нашият НПК, глава 28, решението за провеждане на съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд по чл.371 т.2 НПК е поставено в зависимост от наличието или не на подкрепа на направеното от подсъдимия самопризнание от събраните в досъдебното производство доказателства. Това самопризнание, както изрично е разписано в закона, е признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – чл.371 т.2 НПК. Ето защо при констатация за наличието на подкрепа на самопризнанието от доказателствата, събрани на досъдебното производство, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт – чл.373 ал.3 НПК.
Самопризнанието по смисъла на чл.371 т.2 НПК няма нищо общо с изводите относно съставомерността на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, респ. с приложението на закона спрямо тези факти.
От друга страна, обстоятелството, че в процедура по чл.371 т.2 НПК съдът възприема фактите от обвинителния акт, не означава, че като решаващ орган е лишен от възможността да направи собствени изводи за приложимото право. Той не само може, но е и длъжен, в рамките на тези факти да приложи закона, който е съответен на установените от него едни или други признаци от обективна и субективна страна. Нещо повече, този закон може и да е различен от възприетия от прокурора, а е възможно съдът да достигне и до отрицателен извод в тази насока – за липсата не само на предявения престъпен състав, но и въобще на такъв. Независимо от спецификата на производството по глава 28 НПК, въпросите по чл.301 ал.1 т.т.1 и 2 НПК се решават от съда при постановяване на присъдата по реда на чл.300 НПК, а не по-рано, както е сторил ПОС. Първоинстанционният съд като е взел становище (в посоченото по-горе определение) за престъпния характер на описаните в обвинителния акт факти, очевидно не по реда на чл.300 и сл. НПК, е заявил своята предубеденост. Това е и абсолютно основание за отвод по смисъла на чл.29 ал.2 НПК, което прави състава на ПОС незаконен по смисъла на чл.348 ал.3 т.3 НПК.
При новото разглеждане на делото съдът на плоскостта на забраната за утежняване положението на подсъдимите, следва внимателно да прецени рамките, в които следва да се произнесе. Независимо от това, ВКС няма как да не обърне внимание, че наказанието пробация е съвкупност от мерки.
Водим от горното на основание 425 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 26 от 25.02.2008 г. постановено по внохд № 8/08 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд-гр. Пловдив по нохд № 1655/07 г. както следва:
-в частта, с която подсъдимите М. М. С. А. Х. , Б. А. А. и А. Б. А. са осъдени за престъпления по чл.243 ал.1 вр.с чл.20 ал.2, 3 и 4, чл.26 ал.1, чл.373 ал.2 и чл.55 НК и по чл.246 ал.1 вр.с чл.243 ал.1, чл.20 ал.2, чл.17 ал.1, чл.373 ал.2 и чл.55 НК;
-в частите по приложението на чл.23 ал.1, чл.59 ал.1 НК спрямо тримата подсъдими;
-в частите по приложението на чл.46 ЗИН спрямо подсъдимите Х. и Б. А. ;
-в частите по приложението на чл.66 ал.1 и чл.67 ал.3 НК спрямо подс. А.Андреев;
-в частта по приложението на чл.53 НК.
В тези части ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Окръжен съд-гр. Пловдив от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: