ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N380
София,21.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 9 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 117-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т”ЕАД-г. Враца срещу въззивното решение от 30.11.09г. по г.д. № 587/09г. на ОС-г. Враца, с което е отменено първоинстанционното решение от 22.06.09г. по г.д. № 507/09г. на РС-г. Враца и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения на основание чл.422 ал.1 ГПК от касатора срещу Е. Ц. П. от г. Враца установителен иск за установяване дължимост на сумата от 2360.16 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за жилище, находящо се в г. Враца за периода 31.07.06г. до 31.10.08г. и за сумата 447.28 лв. закъснителна лихва за периода 31.08.06г.-30.11.08г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 основания.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по следните следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за изхода на спора, а именно:
– в чия тежест е при предявен установителен иск по чл.422 ал.1 доказването на правоизключващи пълната или частична дължимост на сумата от 2360.16 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за жилище, находящо се в г. Враца за периода 31.07.06г. до 31.10.08г.
– настъпила ли е с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК преклузия на правоизключващите възражения на ответника за дължимост на исковата сума, при положение че те са релевирани за пръв път пред въззивния съд
В тази връзка касаторът развива съображения, че е налице противоречива съдебна практика, която сочи в касационната жалба както и че са налице предпоставките, предвидени в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
От данните по делото е безспорно установено, че между страните има облигационно правоотношение, породено от сключения между тях договор при общи условия за доставка на топлинна енергия/чл.150 ал.1 ЗЕ/.
От изслушаната и приета по делото техническа експертиза се установява, че на радиаторите на ответника са били монтирани топломери за отчитане количеството на консумираната топлинна енергия съобразно на изискванията, предвидени в чл.18 ал.1 от Общите условия на договора.
Отказа за ползване на топлинна енергия от страна на потребителя се удостоверява с двустранно подписан протокол съгласно предвиденото в чл.39 ал.1 от Общите условия, какъвто по делото не е представен.
За да отхвърли така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е кредитирал показанията на св. Х. Д. , според които ответникът Е. Ц. П. не бил живял през процесния период в апартамента, както и че радиаторите били демонтирани.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като е налице противоречива съдебна практика по поставените в касационната жалба въпроси.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не е налице актуална съдебна практика по прилагане нормите на чл.139 ал.1 ЗЕ и чл.139а ЗЕ, обстоятелство което предпоставя наличие на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 30.11.09г. по г.д. № 587/09г. на ОС-г. Враца
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.11.09г. по г.д. № 587/09г. на ОС-г. Враца
УКАЗВА на касатора “Т”ЕАД-г. Враца да внесе по сметката на ВКС 56.14 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: