О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 01.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3203/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. Ж. К.,чрез нейния пълномощник адв. Сн. Л., против определение № 826 от 15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 771/ 2013 г. на Варненския окръжен съд. С него е отменено определение № 18105 от 21.12.2013 г. по гр.д. № 12980/2012 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отменено определение № 15 307 от 30.10.2012 г.2, постановено по същото дело, с което е спряно по молба от К. Ж. К. производството по изпълнително дело № 1177/2012 г. на ДСИ при Варненския районен съд, взискател по което е Е. Ч. Я., а длъжник – Т. Д. К..
Жалбоподателката поддържа, че разпоредбата на чл. 524 ГПК не указва какъв е предмета на иска, който следва да бъде предявен от третото лице за установяване на правата му върху недвижимия имот, поради което счита за неправилен изводът на въззивния съд, че това може да бъде само положителен или отрицателен установителен иск за собственост. Поддържа, че преди спиране на въвода е предявила против взискателя и против длъжника по изпълнителното дело искове за обявяване за относително недействителна спрямо нея на сделката, от която взискателката черпи права, с което е изпълнено условията на чл. 524 ГПК за предявяване на иск. С оглед тези доводи в изложението към частната касационна жалба са поставени два правни въпроса, по които се иска допускане на решението до касационно обжалване: за вида и характера на иска, който следва да бъде предявен от третото лице след спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 524 ГПК и в частност дали тома може да бъде само положителен или отрицателен установителен иск за собственост или е възможно това да бъде друг иск, който дава адекватна защита на правата на третото лице и да съдържа имплицитно установяване на правата му спрямо взискателя; какво значение би имало, ако в периода между насрочения въвод и произнасянето на съда по спирането на изпълнението, е бил предявен иск от третото лице за установяване на правата му спрямо взискателя и длъжника.
В писмен отговор на касационната жалба ответната страна Е. Ч. Я. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Спирането на въвода в хипотезата на чл. 524 ГПК по своя характер представлява обезпечителна мярка, насочена към обезпечаване на бъдещия иск, който третото лице трябва да предяви в едноседмичен срок от спирането, за да отрече правата на взискателя да получи владението върху имота. Съгласно чл. 525, изр.посл. ГПК, ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя. В тази хипотеза отмяната на спирането представлява по същество отмяна на обезпечение – чл. 402 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 402 ГПК е идентична с разпоредбата на чл. 321 ГПК /отм./, следва да се приеме, че относно обжалваемостта на определенията за отмяна на обезпечение е приложимо задължителното тълкуване на закона, дадено в т.6 от ТР № 1/ 17.01.2001 г. на ОСГК, според което тези определения подлежат на двуинстанционно разглеждане, а ВКС се произнася по тях, когато са постановени за пръв път от въззивен съд.
Такъв е и настоящият случай- след отмяна на определение на Варненския районен съд, с което е отказано да се отмени спиране на въвода, допуснато в хипотезата на чл. 524 ГПК, въззивният съд е отменил спирането. Поради това настоящият състав намира, че частната касационна жалба е допустима. Разглеждането й по същество от касационната инстанция е предпоставено от наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че по поставените от нея правни въпроси липсва съдебна практика. Това становище не може да бъде споделено.
На първо място, въпросът за вида и характера на иска, който следва да бъде предявен от третото лице след спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 524 ГПК и в частност дали това може да бъде само положителен или отрицателен установителен иск за собственост или е възможно това да бъде друг иск, който дава адекватна защита на правата на третото лице и да съдържа имплицитно установяване на правата му спрямо взискателя, е неотносим към изхода на спора и в този смисъл не може да обоснове достъп до касационно обжалване, тъй като по делото не било спорно, че след спиране на въвода по реда на чл. 524 ГПК, допуснато с определение от 30.10.2012 г. по гр.д. № 12980/2012 г. по описа на Варненския районен съд няма предявен иск от жалбоподателката против взискателя и длъжника по изпълнителното дело.
Както вече бе посочено по- горе във връзка с допустимостта на частната касационна жалба, спирането на изпълнението на въвода по реда на чл. 524 ГПК е по естеството си обезпечение на бъдещ иск. Ако преди спиране на въвода третото лице вече е предявило иск, с който да установи правата си, редът за защита срещу принудителното изпълнение не е чрез спирането му по чл. 524 ГПК, а чрез допускане на обезпечение по вече предявения иск по реда на чл. 389 и сл. ГПК. В този смисъл има трайно установена съдебна практика.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 826 от 15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 771/ 2013 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: