О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 12.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4433/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] / в ликвидация/ със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от ликвидатора Ж. Г., чрез процесуалния представител на дружеството адв. Ст. А., против решение № 161 от 14.05.2015 г. по в.гр.д. № 812/2014 г. на Окръжен съд- Перник. С него е потвърдено решение № 617 от 18.07.2014 г. по гр.д. № 1409/2013 г. на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] /в ликвидация/ против С. М. Б., Б. М. Н., Е. М. М., В. А. С. и Н. А. Й. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ дворно място с пл.№ 2228 в кв. 21 по плана на [населено място], с площ от 775 кв.м.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение. К. намира за неправилен извода на въззивният съд, че [фирма] не е придобил правото на собственост върху процесния имот като правоприемник на държавното предприятие, на което същия е бил предоставен за ползване, като подържа, че този извод не е съобразен с разпоредбите на ЗПИНМ /отм./. Счита, че след като отчуждаването е било извършено и имотът е бил завзет за предвиденото мероприятие, и бившите собственици не са оспорили отчуждаването, не са си възстановили владението върху него по пътя на ревандикацията и не са направили искане за заплащане на обезщетение, това сочи, че фактическият състав на отчуждаването е бил осъществен по предвидения в закона – чл. 39, ал.2 ЗПИНМ/ отм./ред, включващ плащане на обезщетение на собственика. На следващо място излага доводи, че не са налице предпоставките на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ за възстановяване на правото на собственост, тъй като имотът не съществува реално в размерите, в които е отчужден, поради реализиране на отчуждителното мероприятие.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: Следва ли съдът да обсъди всички представени и относими към предмета на спора доказателства. Налице ли е пълно доказване чрез косвено такова относно факт, който обуславя спорното право, когато е установена такава система от доказателствени факти, която създава сигурност, че фактът, иницииран от съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. Твърди се, че тези въпроси са обусловили крайния резултат по делото, и са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС, както и че произнасянето на ВКС по съществото на спора ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В подадения писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Е. М. М., Б. М. Н. и Н. А. Й. изразяват становище, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК, евентуално- че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно, тъй като не са налице сочените от касатора основания за това.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Предмет на обжалване е въззивно решение, постановено по иск за собственост на недвижим имот, представляващ имот пл.№ 2228 в кв. 21 по плана на [населено място], общ. П., с площ на имота 775 кв.м. Искът е предявен на 07.03.2013 г. Видно от представеното по делото удостоверение изх.№ 13/ М.-379-1 от 08.04.2013 г., издадено от [община], Дирекция „Местни приходи”, данъчната оценка на този имот е в размер на 1 618.20 лв. Съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК това е и цената предявения установителен иск за собственост.
Касационната жалба е подадена чрез въззивния съд на 09.06.2015 г. Към този момент е в сила разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакция преди изменението в ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. С разпоредбата на § 14 от ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр. 50/ 2015 г., е предвидено, че касационните жалби, подадени преди влизане в сила на този закон подлежат на разглеждане при досегашните условия и ред.
В случая касационната жалба е подадена преди влизане в сила на ЗИД на ГПК, и следователно за нея е приложим критерият на чл. 280, ал.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване в редакцията преди изменението на процесуалния закон в ДВ бр. 50/2015 г. Поради това и с оглед цената на иска за собственост- под 5000 лв., касационната жалба се явява недопустима
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационна жалба вх. № 3174 от 09.06.2015 г., подадена от [фирма]/ в ликвидация/, против решение № 161 от 14.05.2015 г. по в.гр.д. № 812/2014 г. на Окръжен съд- Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: