Решение №381 от 22.5.2009 по гр. дело №433/433 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                      Р           Е          Ш          Е         Н          И         Е
 
                                                      №.  381
 
                                        гр. София,  22.05.2009 г.
 
                                    В       ИМЕТО    НА      НАРОДА
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 27 април през 2009 г. в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                               ЖИВА ДЕКОВА
 
 при участието на секретаря Цв. Найденова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №433/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
 
Производството е по чл.218а от ГПК / отм./, вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. и К. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен / ОС/ по гр.д. №590/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба Е. П. и Ц. С. я оспорват като неоснователна. Ответниците Н. В. и М. В. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното решение е уважен предявеният от Ек. С. и Цв. С. срещу останалите посочени по-горе страни иск с пр. осн. чл.53, ал.2 от ЗКИР – ищците са признати за собственици на претендираната от тях площ, описана подробно по делото и в решението, като част от имота им към одобряването на кадастралната карта за него от 2005 г. и е установена вярната граница между техния и съседния ответников имот, при ползване на заключение на вещо лице. Прието е, че от данните по делото се установява допусната в кадастралната карта от 2005 г. грешка в границата между двата имота, която не е поправена по административен ред – границата не минава по северната фасада на сградата на ищците, според отразеното в картата, а на 2 метра северозападно, в имота на ответниците по същата карта.
Изводите на въззивния съд са законосъобразни и обосновани: правото на собственост на ищците върху процесния имот е установено от представените по делото нот. акт №9/55 г. , №182/59 г. и скица от 31.10.06 г. Обосновано е прието, че при несъмнената обща граница между имотите на ищците и ответниците към 1955 г. и след това, общата площ на ищцовия имот е без значение като индивидуализиращ го признак и с оглед предмета на спора. Идентичността на имота на ищците по кадастр. карта от 2005 г. с придобития от наследодателя им с покупка по нот. акт №9/55 г. е установена от заключението на техническата експертиза.
Приетата по делото неоспорена техническа експертиза е установила регулационния статут на двата съседни имота и границата между тях по действащите планове от 1924 г. насетне. Законосъобразно въззивният съд е приел, че изменението на дворищнорегулационния план от 1988 г. по взаимно съгласие на страните, на осн. чл.32, ал.2 от ЗТСУ и по реда на чл.93 от ППЗТСУ е породило присъщото му действие – регулационните граници на парцелите придобиват автоматично значението и на имотни. Местата между предишните и новите регулационни линии се придобиват от лицето, в чийто парцел ****е включват, без да се означават като придадени по регулация.становената по този ред регулационна линия представлява имотна граница, от която трябва да се изхожда при бъдещи регулационни изменения – каквото е това от 96 г., ползвано при процесното заснемане от 2005 г., без да е необходимо да се установява завземане и плащане на така включената в имота площ.
Макар имотната граница да не е материазирана на място с ограда между имотите, не се установява процесната площ да е придобита от ответниците по давност – не е установено непрекъснатото и несмущавано тяхно владение за необходимия срок по чл.79, ал.1 от ЗС, а и то не може да доведе до придобиване на право на собственост по давност върху реална част от урегулирания имот, с оглед забраните на чл.59 от ЗТСУ / отм./ и чл.200 от ЗУТ.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №590/07 г. от 8.11.07 г.
Решението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: