1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр. София, 25.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 284 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на молителя [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ю. Л. срещу решение № 1912 от 28.09.2015 г. по т. дело по несъстоятелност № 4887/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1320 от 15.08.2014 г. по т. дело № 4509/2013 г. на Софийски градски съд, VІ т. о., 2 състав, с което е отхвърлена молбата на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 625 ТЗ като неоснователна.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. Необходимо ли е преценката на съда относно основателността на молбата за обявяване в несъстоятелност да съдържа изрични изводи за наличие на двете предпоставки по чл. 631 ТЗ, а именно: 1. затрудненията на длъжника да са временни; 2. или той разполага с имущество, достатъчно за покриване задълженията, без опасност за интересите на кредиторите? – противоречие с решение № 64/23.03.2010 г. по т. дело № 959/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
2. Достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност съотношението на актив и пасив, залегнало в стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност близки до референтните за тези показатели стойности? – противоречие с решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г.
3. Задължен ли е въззивният съд да допусне и събере представени след изтичане на срока по чл. 266, ал. 1 ГПК доказателства, съответно задължен ли е съдът служебно да събира доказателства, чрез които да се установи състоянието на неплатежоспособност? – противоречие с решение № 261/23.10.2013 г. по гр. д. № 3777/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 153/23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 241/21.06.2013 г. по т. д. № 158/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 199/08.11.2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Х. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. По отношение на първия въпрос излага съображения, че въззивният съд е направил извод за обективна способност на ответника да погасява задълженията към кредиторите си без опасност за интересите им като го е изразил в негативна форма, а непосочването изрично на разпоредбата на чл. 631 и съответната точка не представлява нарушение на материалния закон. Относно втория въпрос ответникът поддържа, че съдебният състав подробно е изследвал в мотивите на решението всички коефициенти по заключението на вещото лице, като обстоятелството, че САС е отчел спецификата на извършваната от ответника дейност, респективно структурата на активите при такава дейност и е преценил за определящи в конкретния случай основните коефициенти, не е в противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Ответникът излага доводи за неоснователност на доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по третия правен въпрос, тъй като молбата с доказателствата е подадена в САС на 01.09.2015 г., т. е. шест месеца след приключване на съдебното дирене, съдебните прения и обявяване на делото за решаване.
Ответникът [фирма], [населено място] /молител в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния седмодневен срок по чл. 633 ТЗ, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
За да отхвърли молбата на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че не е налице трайно и необратимо състояние на обективна невъзможност на длъжника с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения.
Въззивният съд е приел, че [фирма] се легитимира като кредитор на [фирма] по търговски сделки – два предварителни договора, съдържащи елементи на договори за строителство на посочените в тях обекти – изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, задълженията по които не са погасени със сключването на окончателните договори за прехвърляне на собствеността върху тях. Установил е наличието на правоотношения между страните по два предварителни договора за изграждане и продажба на готов строителен продукт – апартаменти, находящи се в жилищна сграда „Г. роял“ в имот № 015032, м. „Гуровница“ по плана на [населено място], сключени между страните по делото на 09.10.2007 г. и 21.11.2007 г., с които [фирма] се е задължило със свои материали, строителна техника, работна ръка и организация да изпълни строителството на продаваемите жилищни имоти в срок, съответно до 30.06.2008 г. по договора от 09.10.2007 г. и до 31.12.2008 г. по договора от 21.11.2007 г. С предварителния договор от 09.10.2007 г. купувачът [фирма] се е задължил да заплати на [фирма] общо уговорена цена в размер на 253 548.30 евро, включваща разходите за проектиране и строителство на обектите, съгласно приложение № 1 към договора, без вътрешното обзавеждане, платима на три вноски, а с предварителния договор от 21.11.2007 г. – сумата от 1 864 427.30 евро, включваща компонентите, посочени в аналогичната клауза на чл. 2 от договора от 09.10.2007 г., платима също на три вноски. Въззивната инстанция е установила, че в изпълнение на поетите задължения с договор за покупко-продажба, сключен на 17.10.2007 г. с нот. акт № 16, т. VІ, рег. № 6887, съст. по нот. д. № 976/1007 г. от нотариус № 489, [фирма] е прехвърлило на [фирма] правото на собственост върху апартаменти В1, В2, В4 и В6, предмет на предварителния договор от 09.10.2007 г., срещу цена от 33 600 лв., която пълномощникът на [фирма] е заявил, че е изплатена изцяло и в брой преди съставянето на акта, а с договор за покупко-продажба, сключен на 27.11.2007 г. с нот. акт № 35, т. VІІ, рег. 7913, съст. по нот. д. № 1188/2007 г., [фирма] е прехвърлило на [фирма] собствеността върху апартаментите и двете студиа, предмет на предварителния договор от 21.11.2007 г., срещу цена, уговорена поотделно за всеки от имотите, в общ размер 248 350 лв., която представителят на продавача е заявил, че е получил изцяло преди сключване на договора. Изложила е съображения относно комплексния характер на договорите от 09.10.2007 г. и от 21.11.2007 г., съдържащи елементи, както на предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти – апартаменти в сграда, собствеността върху които продавачът се е задължил да прехвърли на купувача с окончателни договори, така и елементи на договор за изработка, в частта, в която продавачът е поел задължение да ги изгради със свои материали, средства, работна ръка и организация, в какъвто смисъл са идентичните клаузи на чл. 6 от двата предварителни договора, в които е уговорена обща цена на имотите, различна от тази, посочена в договорите, сключени с двата нотариални акта. Въззивният съд се е аргументирал и с клаузите, регламентиращи отношенията между страните във връзка с изпълнението на уговорените в приложенията към всеки един от тях строително-монтажни работи, и обвързването на окончателното заплащане на цената със завършването на строителния обект и приемането му с акт обр. 15.
Въз основа на събраните доказателства, включително двустранно подписания протокол от 09.03.2011 г., заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тезата на самия длъжник в отговора на молбата по чл. 625 ТЗ и отчитайки, че в клаузите на т. 2 от двата предварителни договора цената на имотите е уговорена общо, без да е разграничена съобразно различното естество на поетите с тях задължения, решаващият съдебен състав е направил извод, че независимо от прехвърлянето на собствеността върху имотите в състояние на груб строеж с двата окончателни договора, сключени с нотариалните актове, задълженията на [фирма] по паралелно съществуващите отношения по чл. 258 и сл. ЗЗД, свързани с изграждането на обектите, не са погасени, като възнаграждението за изпълнение на строително-монтажните работи се формира като разлика между цената по предварителните договори и тази, посочена в нотариалните актове.
Доводът на [фирма], че изявлението на неговия пълномощник за заплащане на посочената в нотариалните актове цена на продаваемите имоти от купувача не го обвързва, тъй като в нотариалното производство той е представлявал и купувача, въз основа на пълномощно, издадено от Д. Р., който към релевантния момент е осъществявал органното представителство на двете дружества, е приет за неоснователен по аргументи, че с упълномощаването от органния представител на двете дружества Д. Р. на едно и също лице да ги представлява в нотариалното производство е налице изрично съгласие на страните, дерогиращо забраната по чл. 38, ал.1 от ЗЗД.
Доводът на [фирма] за симулативност на изявлението за получаване на цената по нотариалните актове от продавача с позоваване по протокола от 09.03.2011 г., също е приет за неоснователен, тъй като протоколът не съдържа изявление на представителя на [фирма] за привидност на признанието на неговия пълномощник за получаване на посочената в тях цена на прехвърлените имоти.
Въззивният съд е обсъдил издадените от [фирма] фактури за вземанията по двата предварителни договора, установил е факта, че същите не са подписани от представител на [фирма], но са осчетоводени от двете страни, констатирал е, че в счетоводството на [фирма] е осчетоводено задължение по тях в размер на 516 287,61 лв., фактурите са включени в дневниците за покупки по ЗДДС и справките-декларации за съответните данъчни периоди, а в счетоводството на [фирма] осчетоводеното задължение по същите фактури възлиза на 4 188 252,40 лв., като са отразени извършени от длъжника плащания в общ размер на 173 634,43 лв., след които непогасената част от задължението възлиза на 4 014 617,97 лв. Решаващиаят съдебен състав е формирал изводите си и въз основа на протокола от 09.03.2011 г., въз основа на който е констатирал, че длъжникът [фирма] е признал задълженията си по предварителните договори от 09.10.2007 г. и от 20.11.2007 г. и издадените въз основа на тях фактури в размер на 4 142 400,22 лв., а кредиторът [фирма] – частичното му погасяване до размер на заплатената от длъжника сума от 173 634,43 лв., като непогасена е останала сумата от 4 014 617,97 лв. с ДДС.
Възражението на длъжника за погасяване на вземанията по фактурите по давност е прието за неоснователно по съображения, че давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД с признаване на вземанията по фактурите от длъжника, извършено с двустранно подписания между страните протокол от 09.03.2011 г., и съобразно чл.117, ал.1 от ЗЗД е започнала да тече нова давност, която до датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ – 15.07.2013 г. не е изтекла.
По молбата за присъединяване на [фирма] по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ въззивната инстанция е обсъдила представените договор за банков кредит № 671/29.02.2012 г. за предоставяне на [фирма] като кредитополучател на револвираща кредитна линия в размер до 500 000 евро, от която сума 190 000 евро за рефинансиране на кредит и до 310 000 евро за оборотни средства за дейността, договор за банков кредит № 719/08.10.2012 г. и допълнителни споразумения към него, съответно анекс № 1/22.10.2012 г., анекс № 2/17.04.2013 г. и анекс № 3/31.10.2013 г. за предоставяне на ответника като кредитополучател на сумата от 577 000 евро, договор за банков кредит № 733/26.03. 2013 г. и сключените към него анекс № 1/17.05.2013 г. анекс № 2/19.06.2013 г., анекс № 3/15.08.2013 г. и анекс № 4/31.10.2013 г.
Молбите на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място] са отхвърлени поради наличието на трайно и необратимо състояние на обективна невъзможност на длъжника с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения.
Въззивният съд е изложил съображения, че състоянието на неплатежоспособност на длъжника се преценява преди всичко с оглед стойностите на коефициентите за ликвидност, които отразяват способността му с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения, като между показателите за ликвидност обуславящ извода за платежоспособността на длъжника е този за обща ликвидност, тъй като в неговия числител се включват всички краткотрайни активи, намалени със сумата на разходите за бъдещи периоди от актива на баланса, отнесени към краткосрочните му задължения. Според въззивната инстанция останалите коефициенти за ликвидност дават по-ограничена представа за финансовото състояние на длъжника, доколкото се формират само от част от активите – краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и паричните средства при коефициента на бърза ликвидност, отнесени към текущите задължения със срок на погасяване до 1 година, краткосрочните инвестиции и паричните средства при коефициента на незабавна ликвидност и само паричните средства, отнесени към текущите задължения при коефициента на абсолютна ликвидност.
Въз основа на приетите в първоинстанционното производство основно и допълнително заключение на съдебна финансово – икономическа експертиза, извършена от вещо лице С. А. М., решаващият съдебен състав е установил, че към 31.12.2007 г., 31.12.2011г. и към 31.12.2012 г. коефициентът за обща ликвидност на [фирма] има стойности над единица, съответно 1,37, 1,61 и 1,40, а коефициентът за бърза ликвидност е със стойности близки до референтните, съответно 0,23, 0,52 и 0,67. По данни от обявените в търговския регистър счетоводни баланси на [фирма] коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2011 г. е 1,59, а към 31.12.2012 г. – 1,80, а този за бърза ликвидност към посочените дати е съответно 0,49 и 0,86.
При обсъждането на заключенията на съдебната финансово – икономическа експертиза въззивният съд е отчел направените от вещото лице констатаци въз основа на записванията по кредита на сметка 501 „Каса в лева” и на сметка 503 „Разплащателна сметка в лева” за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., че ответникът не е спирал плащанията към кредиторите си, както и че за периода от 2007 г. до 2012 г. към края на всеки отчетен период балансовата стойност на имуществото превишава сумата на паричните задължения на дружеството, като към 31.12.2012 г. чистата балансова стойност на активите е била 15 238 000 лв., а общата сума на задълженията – 13 695 000 лв., като е констатирана тенденция към относително по-бързо нарастване на имуществото на дружеството от размера на задълженията му. По отношение на структурата на краткотрайните активи на [фирма] въз основа на заключенията е установено, че преобладаващи са материалните активи- между 67 % и 89 % в периода от 2007 г. до 2011 г. вкл., като единствено към 31.12.2012 г. материалните запаси са намалели до 52,14 % от краткотрайните активи за сметка на увеличение на относителния дял на краткосрочните вземания до 47,81 % от краткотрайните активи. По отношение на структурата на пасивите на дружеството съдебният състав е приел, че през изследвания период има тенденция към увеличаване абсолютната стойност на собствения капитал на дружеството – от 605 000 лв. към 31.12.2007 г. до 1 564 000 лв. към 31.12.2012 г., основно за сметка на нарастване размера на реализираните текущи печалби през периода от 2007 г. до 2010 г. включително. Преобладаващи в структурата на пасива са задълженията /привлечения капитал/, които заемат от 89 % до 97 % от общата му сума, като през различните отчетни периоди краткосрочните и дългосрочните задължения променят съотношението помежду си, без да е налице устойчива тенденция.
Въззивният съд е констатирал, че съгласно заключенията на съдебната финансово – икономическа експертиза, докато коефициентите на обща и на бърза ликвидност са със стойности близки до референтите, то вследствие незначителния дял на паричните средства в структурата на краткотрайните активи, стойностите на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството през изследвания период са многократно по-ниски от тези, приети като оптимални; стойностите на коефициента на финансова автономност са по-ниски от минималната граница /0,33/, но с всеки следващ период след 2008 г. е отчетено нарастване на стойността на този коефициент, респ. намаляване на стойността на коефициента на задлъжнялост; към 31.12.2013 г. стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност са се увеличили около три пъти, което е в резултат на отчетено намаление размера на краткосрочните задължения, и в по-малка степен – на увеличение на краткотрайните активи; вследствие на относително малкия дял на паричните средства в структурата на краткотрайните активи, в края и на този отчетен период стойностите на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, макар и да са по-ниски от оптималните, в сравнение с 2012 г. са се увеличили почти четири пъти; към 31.12.2013 г. коефициентът за финансова автономност със стойност 0,11 и коефициентът на задлъжнялост – 8,74 са извън препоръчителните граници и в сравнение с предходния отчетен период почти не са променени.
В хипотезата на изискуемост на вземането на [фирма] по процесните фактури съгласно протокола в размер на 4 014 617,97 лв. е прието, че коефициентите за обща и бърза ликвидност към 31.12.2012 г. са близки до референтните стойности – съответно коефициент на обща ликвидност 0,96 и коефициент на бърза ликвидност 0,46, а към 31.12.2013 г. коефициентът за обща ликвидност е 1,80, а на бърза ликвидност 0,86, т. е. превишават референтните стойности.
При тези данни въззивната инстанция е направила извод, че през изследвания период длъжникът е в състояние с краткотрайните си активи да покрие краткосрочните си задължения.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Първият, посочен от касатора, процесуалноправен въпрос не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е решен в противоречие със съдебната практиката. Предвидените в разпоредбата на чл. 631 ТЗ предпоставки за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не са кумулативни, поради което при наличието на данни за непогасено парично вземане на молителя молбата може да бъде отхвърлена или ако затрудненията на длъжника са временни, или ако длъжникът разполага с достатъчно имущество за погасяване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. В настоящия случай въззивният съд е направил извод, че не е налице трайно и необратимо състояние на обективна невъзможност на длъжника с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения, т. е. приел е, че е налице втората хипотеза. Преценката за правилността на този извод не се извършва в производството по допускане на касационно обжалване, а е относима към правилността на въззивното решение и се осъществява в производството по чл. 290 ГПК.
Вторият правен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. В посоченото решение е даден следния отговор: „Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. В. същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса – актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни.” В настоящия случай въззивната инстанция е възприела съотношението на актив и пасив, заложено в коефициентите на общата и бързата ликвидност, но не е анализирала и коментирала ликвидността на актива и пасива, извън съотношението им като стойности. Решаващият съдебен състав не е изследвал дали вземанията като част от актива са ликвидни, дали са реално реализируеми, дали вземанията са към свързани лица, не е извършил преценка за вероятната им събираемост или несъбираемост. Като се е позовал на коефициентите за обща и бърза ликвидност и по този начин на съотношението актив/пасив като достатъчно за установяване на икономическото състояние на ответното дружество, и като е приел, че не е налице трайно и необратимо състояние на обективна невъзможност на длъжника с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения, т. е. приел е, че е налице втората хипотеза на чл. 631 ТЗ, без да изследва и обсъди структурата във връзка с ликвидността на актива, без да изследва реализируемостта и вероятната събираемост на вземанията като компонент на актива, въззивният съд е процедирал по отношение на релевантния правен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС, поради което се налага извод, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Формулираният от касатора трети въпрос е процесуалноправен и е релевантен за делото, предвид направените оплаквания във въззивната жалба: съдът не е съобразил обстоятелствата, които сочат, че счетоводството на ответника не се води редовно по смисъла на чл. 182 ГПК; счетоводните записвания на ответника не са достатъчни за установяване на твърденията му; при оценка на финансовото и икономическото състояние на ответното дружество следва да се вземат предвид всички показатели, а не единствено коефициентът на обща ликвидност. Въпросът е от значение за изхода на спора и поради това, че пред въззивния съд е подадена молба от молителя – въззивник в производството пред САС и настоящ касатор с приложени към нея заверени копия от писмени доказателства във връзка с твърдението на молителя, че същите удостоверяват наличието на ликвидни и изискуеми задължения на [фирма] към трети лица, определени по основание и размер от съд, които не са отразени в счетоводството на ответника, поради което не са взети предвид от съдебно-финансовите и икономически експертизи. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решение № 153/23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 90/20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 241/21.06.2013 г. по т. д. № 158/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 199/08.11.2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ се явява специална по отношение на нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК, с която се преклудира правото на страната да се позовава на нови обстоятелства, да сочи и представя доказателства, които е могла да посочи и представи в първоинстанционното производство, освен ако е налице обстоятелството по ал. 3. С посочената правна норма е засилено служебното начало в производството по несъстоятелност, като се предостави възможност на съда да установява факти и събира доказателства относно установяване състоянието на неплатежоспособност по свой почин, които ще са от значение за неговите решения и определения. Прието е, че преклузията за представяне на доказателства по чл. 266, ал. 1 ГПК не се прилага за производството по несъстоятелност – по молбата по чл. 625 ТЗ. Въззивният съд не е събрал представените пред него доказателства, относими към финансово-икономическото състояние на длъжника, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № решение № 1912 от 28.09.2015 г. по т. дело по несъстоятелност № 4887/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 125 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.