ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 381
София,22.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 23 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 148-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси”-г. София срещу въззивното решение от 14.12.09г. по г.д. №4298/09г. на СГС,ГО, Втори “Д” с-в, с което е оставено в сила решението от 10.03.09г. по г.д. №20463/08год. на СРС,г.отд.,29 с-в, в частта с която на основание чл.59 ЗЗД Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси” е осъдена да заплати на “И”АД-г. Габрово сумата 8724.64 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за периода 1.01.07год.-19.03.08г. на складови площи, както и на основание чл.79 ал.1 ЗЗД е осъдена да ги освободи.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.2 ГПК основание.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса за източника на облигационното правоотношение между страните, който е съществен за правилния изход на спора.
В тази връзка касаторът развива съображения, че договора за влог не е бил прекратяван между страните, както и че не са налице законоустановените предпоставки за освобождаване на цялото количество вложени материали.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи предявените в обективно кумулативно съединение искове по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че военновременните запаси, съхранявани в “И” АД-г. Габрово са били деблокирани с Протокол № 2/20.02.01г.на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната.
Материалноправният въпрос от значение за правилността на решението е били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в “И” АД-г. Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание.
По делото е представена Заповед №ІV-100-2030/20.02.06г. на Председателя на Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси” за реализиране на материали от група “89”, които не съставляват всички материали, предмет на Протокол № 2/20.02.01г. на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната. По делото не е представена Заповед на Председателя на Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси” за реализиране и на останалите материали, съхранявани в “И” АД-г. Габрово.
Като е приел противното въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с постоянната практика на ВКС, според която единствено при наличие на Заповед на Председателя на Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси” за реализиране на военновременни запаси, издадена въз основа на решение на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната може се поражда правото на влогоприемателя да иска опразване на помещенията, съответно обезщетение за неоснователното лишаване от тяхното ползване.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 14.12.09г. по г.д. №4298/09г. на СГС,ГО, Втори “Д” с-в, с което е оставено в сила решението от 10.03.09г. по г.д. №20463/08год. на СРС,г.отд.,29 с-в, в частта с която на основание чл.59 ЗЗД Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси” е осъдена да заплати на “И” АД-г. Габрово сумата 8724.64 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за периода 1.01.07год.-19.03.08г. на складови площи, както и на основание чл.79 ал.1 ЗЗД е осъдена да ги освободи.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.12.09г. по г.д. №4298/09г. на СГС,ГО, Втори “Д” с-в, с което е оставено в сила решението от 10.03.09г. по г.д. №20463/08год. на СРС,г.отд.,29 с-в, в частта с която на основание чл.59 ЗЗД Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси” е осъдена да заплати на “И” АД-г. Габрово сумата 8724.64 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за периода 1.01.07год.-19.03.08г. на складови площи, както и на основание чл.79 ал.1 ЗЗД е осъдена да ги освободи.
УКАЗВА на Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси”-г. София да внесе по сметката на ВКС 218.32 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: