Р Е Ш Е Н И Е
№ 382
гр.София, 10 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЕЛЕНА АВДЕВА
със секретар Надя Цекова
и с участието на прокурора МАРИАНА МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 341/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимата С. В. И. против решение № 41/31.03.2008 год. по въззивно нохд № 869/2007 год. на Софийския апелативен съд, в която се поддържат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Правят се алтернативни искания, които се поддържат и в съдебното заседание – за отмяна и оправдаване с отхвърляне на гражданските искове или за изменение с намаляване размера на наказанието и на присъдените обезщетения.
Частните обвинители и граждански ищци М. П. М., А. Й. А. и В. Й. А. чрез повереника поддържат, че доводите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира неоснователност на жалбата и искане решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Софийският окръжен съд, наказателно отделение, ІІ-ри състав признал подсъдимата И. за виновна в това, че на 12.08.2003 год. в с. К. умишлено умъртвила Й. М. и на основание чл.115 вр.чл.54 НК я осъдил на десет години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим.
Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 12 хил.лева, които подсъдимата следва да заплати със законните последици на М. М. , Ас. А. и В. А. Отхвърлил ги за разликата до пълните предявени размери.
Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства по делото и размера на дължимите разноски и държавната такса.
Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 869/2007 год.(което е втори въззивен съдебен акт поради отмяна на постановената нова присъда по въззивно нохд № 96/2006 год. от състав на Върховния касационен съд за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила) изменил присъдата по нохд № 217/2004 год. на Софийски окръжен съд само в частта относно наказанието, което определил при предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 НК в размер на 7 години и потвърдил в останалата й част.
Въззивният съд с обжалваното решение изложил своето реше ние за фактическата обстановка, при която е извършено престъплението, като заявил съгласието си с установената от първоинстанционния съд. Направил извод, че се основава на събрания доказателствен материал, който допълнил с повторен разпит на част от свидетелите и експертите от приетата съдебно-психиатрична и психологична експертиза за свидетелите Г. В. и Кр. И. и с допълнителните съдебно-психиатрични и психологични експертизи за подсъдимата и свидетеля Й. Направил категоричен извод, че няма основание за промяна във фактическите изводи след проведения повторен разпит на свидетелите А, Ив. Т. , Ив. Н. , Н. Н. , на експертите, изготвили приетите и неоспорени от страните съдебно-психиатрични и психологични експертизи, съдържащи заключения за психическото здраве на свидетелите К, въз основа на заключенията на новата тройна съдебно-психиатрична и психологична експертиза както на подсъдимата И. , така и на св. Й. Решението да се възприемат установените от първоинстанционния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, е мотивирано след подробен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал при стриктно спазване на правилата за съпоставяне, анализ и оценка – по отделно и в съвкупност, на свидетелските показания и особено на тези, за които предходната инстанция е приела, че съдържат противоречия, като ги е отстранил по реда, начина и по изложените съображения, съобразени с изискванията в чл.305, ал.3 НПК. Това е и правилния подход, за да се даде ясен и категоричен отговор на възражението за невиновност, което правилно е оценил като неоснователно, основавайки се на установеното за конкретното обективирано поведение на подсъдимата.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е допуснато нарушение на процесуалните правила при оценката на показанията на св. Т. Поначало правилно и двете инстанции по същество са приели, че неговият разпит, макар и да е бил служител на МВР, е допустим, тъй като не е от кръга на лицата, за които съществува забрана по чл.118 НПК. Показанията са определени като последователни, логични и безпристрастни след като е взето предвид тяхното съдържание, а за относимите към предмета на доказване обстоятелства са съпоставени, обсъдени и подробно анализирани с показанията на останалите свидетели и преди всичко с тези на св. А. Изложени са подробни съображения, които и настоящата инстанция споделя изцяло, в подкрепа на извода, че оценката им е съответна на действителния смисъл и че извод за противоречие може да се направи само при едностранна повърхностна оценка на доказателствения материал в нарушение на чл.107, ал.3 НПК, каквато в същност е направил въззивния съд с отменената нова присъда. Няма противоречие в показанията на този свидетел и за конкретно посочените в касационната жалба факти, които въззивният съд да е пренебрегнал и да не е отчел. Посочените избирателно и изолирано от цялостното съдържание на показанията не могат да бъдат оценени като съществени, които да водят до промяна на изводите за вината на подсъдимата или на тези, че няма изразена пристрастност от страна на свидетеля. Заявеното от подсъдимата пред свидетеля Т, а в по-късен момент пред майката, че е „утепала”(пострадалия М. ), указва на нейния умисъл, който правилно е оценен като пряк, а това в кой момент е научила, че действително е настъпила смъртта му в резултат от упражненото спрямо него насилие не е обстоятелство, което да има съществено значение, за да се отрази върху правилността на взетото решение, че тя е автор на деянието. Няма еднозначност между намерения и представи на подсъдимата и научаване на резултата от деянието, за да има противоречия в показанията.
Неоснователно е възражението, че липсата на ДНК експертиза е налагало съда да отхвърли като недостоверно и негодно доказателствено средство приетата съдебно-медицинска експертиза на веществените доказателства. Изводът, че по изследваните парцал от памучен плат и потник с отрязани презрамки на червени фигурки е установена кръв с кръвногрупова принадлежност, за която е направен извод, че произхожда от тялото на пострадалия, не е произволен. Той е основан на установеното от обясненията на подсъдимата, че с тях е избърсана кръвта от лопатата, с която са причинени уврежданията, от показанията на св. Т, на когото показала къде са изхвърлени, за да бъдат иззети в по-късен момент по предвидения процесуален ред и съответствието на кръвната група с тази на пострадалия. Присъствието на други лица в дома на подсъдимата и по време на извършване на деянието при липса на каквито и да било данни или твърдения, че са използвани от тях поради някакво обилно кървене за времето от извършване на деянието до изземването им, не е основание за съмнение и различен от направения извод за произхода на кръвта.
Вярна е оценката на показанията на св. Ив. Т. наместник, който е присъствал по време на задържането на подсъдимата и св. Й. И. ) и извършване на някои от процесуално-следствените действия. Заявеното пред него от подсъдимата, че тя е извършила всичко и че няма вина брат й е станало след като вече е била направила признание. Въпреки това брат й е бил също задържан-обстоятелство, което е създало у нея притеснение предвид здравословното му състояние, а не е възможност за прикриването му като извършител, каквито обяснения дава след това, за да се оневини.
Мотивиран е отказът на въззивния съд да оцени показанията на малолетните свидетели, дадени в съдебното заседание, като достоверни. От събраните други доказателства-показанията на психолога, пред когото са проведени разпитите на досъдебното производство, установеното за липсата на контакт между тях и майка им по времето, когато с нея са провеждали разговори служителите на МВР, както и невъзможността да чуят разговорите и нейните признания, заключенията на съдебно-психиатричните и психологични експертизи и допълнително дадените обяснения от вещите лица за склонността им към фантазиране и внушаемост, повлияни от физическата зависимост от близките във времето, отдалечено от датата на извършване на деянието, поради което могат да бъдат определени като негодни, но не и тогава, когато събитието непосредствено е станало, когато са го възприели със сетивата си-с очите и ушите, поради присъствието си на мястото на деянието. Затова като е възприел дадените показания на досъдебното производство и ги е оценявал наред с останалия доказателствен материал съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката.
Неоснователно е възражението и за явна несправедливост на наложеното наказание. Доколкото действително е било допуснато нарушение на правилата за индивидуализация от първоинстанционния съд, който е направил непълна, едностранна и недостатъчно обоснована оценка на данните за обстоятелства, имащи характер на индивидуализиращи личността на подсъдимата, конкретно извършеното и обществената опасност въззивният съд го е отстранил. Изчерпателно е посочил кои от установените по делото обстоятелства имат значение на индивидуализиращи, какво е тяхното значение и тежест и като е направил обоснована цялостна оценка, включително и на установеното за провокативното поведение на пострадалия, е направил законосъобразен извод, че е налице правната възможност за приложението на чл.55, ал.1 НК, поради което е определил наказание в размер на 7 години – под предвидения минимум. В този размер наказанието действително съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК и отговаря на критериите за справедливост. Няма основание за извод, че на някое от установените смекчаващи обстоятелства не е вярна оценката и е оценено във вреда на подсъдимата. Съображенията за решението в посочения смисъл са подробни и основани на действителния смисъл на доказателствата, поради което твърдението в жалбата за непълното им обсъждане не е вярно.
Законосъобразно е решението на инстанциите по същество да приемат предявените от наследниците на пострадалия граждански искове за неимуществени вреди на основанието по чл.45 ЗЗД. Настъпилият вредоносен резултат е в причинна връзка с неправомерното поведение на подсъдимата. Вярна е оценката на обстоятелствата, имащи значение за гражданската отговорност и съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД присъдените обезщетения в размер на по 12 хиляди лева за всеки един от гражданските ищци съответства на отговорност за действително извършеното от подсъдимата, поради което няма основание за изменение по съображения, че са завишени.
Предвид изложеното, че няма допуснати нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния и процесуалния закони както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната част, решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/31.03.2008 год. по въззивно нохд № 869/2007 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 4-ти състав по жалбата на подсъдимата С. В. И..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: