Р Е Ш Е Н И Е
№. 382
гр. София, 14.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 27 април през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретаря Цв. Найденова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №514/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а от ГПК / отм./, вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд / СОС/ по гр.д. № 267/07 г., с което са отхвърлени исковете му по чл.26, ал.2 и чл.34 от ЗЗД. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба К. Д. и Н. Л. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: Оплакванията на касатора за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, лишили него и К. Д. / като наследници на първоначалния ищец Д. Д. / от правото на участие и защита в процеса са неоснователни. Наследниците на починалия на 7.11.06 г. ищец Д. Д. са конституирани на негово място от районния съд с разпореждане от 11.01.07 г., веднага след уведомяването на съда за смъртта на страната. Постановеното преди това първоинст. решение от 27.11.06 г., при проведено последно по делото с.з. на 22.11.06 г., е съобщено на наследниците с указания за възможността да го обжалват в законния срок.
Жалба срещу решението на РС е подал само И. Д. Другият наследник на първоначалния ищец К. Д. не е обжалвал решението на РС , а след това – и въззивното. Позоваването на касатора на нарушени чужди – на Кр. Д. , права във връзка с обжалването на първоинст. решение и конституирането му пред въззивния съд е недопустимо, при обикновеното им другарство в процеса / арг. от чл.172, ал.2 от ГПК/.
Въззивната инстанция, също като първата, е такава по съществото на спора /ТР №1/01, т.4/ – пред нея страната може и е длъжна да поиска събирането на доказателства, когато е била лишена от възможността за това пред първоинст. съд, както е в случая, поради неучастие на наследниците на починалия ищец в съдебното заседание пред РС на 22.11.06 г. Това нарушение на правото на участие на ищеца в процеса пред първата инстанция не е основание за връщане на делото за ново първоинст. разглеждане, а се преодолява пред въззивната инстанция по посочения в т. 17 от ТР №1/01 г. начин. Наистина въззивният съд не е преповторил единственото процесуално действие за събиране на доказателства, извършено в с.з. от 22.11.06 г. без участие на ищеца-касатор – обяснения на ответника по реда на чл.114 от ГПК по въпроси на първоначалния ищец, изложени в негова молба и записани протокол на РС от 26.06.06 г., както е указано в цитираната точка от ТР. В случая обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило върху защитата на ищеца-касатор – от въззивния съд са зачетени само признатите от ответника, съвпадащи твърдения на страните по обстоятелствата от предмета на спора.
Касаторът като въззивник пред ОС не е поискал събирането на други доказателства, при дадения ход на устните състезания пред въззивния съд е бил редовно призован и е имал възможността да участва в тази фаза на процеса, но не го е сторил. Поради изложеното правото му на защита пред въззивния съд не е нарушено и не е налице соченото в жалбата основание за отмяна на въззивното решение по чл.218б, ал.1, б.”в”, пр.2 от ГПК.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд София по гр.д. №267/07 г. от 28.05.07 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: