Р Е Ш Е Н И Е
№ 382
София, 14.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 948/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
К. И. Ф. и Й. Н. Ф. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 18.12.2007г. по гр.д. № 1216/2007г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд, ХІV състав № 826 от 20.03.2007г. по гр.д. № 6670/2005г. , с което е уважен предявеният от Д. И. Д. ревандикационен иск и са осъдени К. И. Ф. и Й. Н. Ф. да предадат владението на реална част от поземлен имот 2840 по ПНИ на м.”Б” – гр. В..
В. съд е приел от фактическа страна, че ищецът се е легитимирал като собственик на спорния имот с позитивно решение на ОСЗ за възстановяване правото на собствеността, което е противопоставимо на ответниците, упражняващи фактическа власт без правно основание. По възраженията им за неоснователност на иска съдът е изложил съображения, че те не могат да се легитимират като ползуватели по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ с право на изкупуване на собствеността върху земята поради отсъствие на предпоставките на закона затова, отрекъл е и основателността на възражението за придобивна давност като се е позовал на разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ.
Решението е валидно и допустимо , а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Основният спорен въпрос, който съдът е следвало да разреши е дали са основателни възраженията на ответниците, с които противопоставят свое вещно право върху имота, заявено на две основания – изкупуване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ и придобивна давност. Възприемайки заключението на техническата експертиза, съдът правилно е приел, че не може да се установи идентичност на имота, върху който е предоставеното право на ползване и възстановения на ищците имот. Освен това решаващите изводи на съда не се изчерпват само с констатацията за липсата на идентичност между имотите. С оглед на събраните доказателства за съществуващите в имота основи на сграда, избен етаж и железобетонна плоча съдът законосъобразно е преценил, че са налице законни пречки за изкупуване на собствеността върху земята по §4а ПЗР ЗСПЗЗ , защото имотът не е застроен със сграда, отговаряща на изискванията на закона . Съобразно разпоредбата на §1в ал.3 т.4 ДР ППЗСПЗЗ, която има тълкувателен характер, не са сгради по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ незавършени строежи до покрива включително , каквато е характеристиката на строежа , построен в процесния имот и затова ползувателите не са могли да придобият собствеността чрез изкупуване на земята. Невъзможно е било и изкупуването по §4б ПЗР ЗСПЗЗ , както правилно е приел въззивният съд поради отстоянието на имота от бреговата ивица по-малко от 10 км. , и по-малко от 30 км. от центъра на гр. В.. На последно място е неоснователен довъдът за незаконосъобразност на изводите на съда по направеното от ответниците, сега касатори правоизключващо възражение за придобивна давност. Съгласно чл.5 ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Разпоредбата е приета през 1997г., следователно десетгодишният срок от влизането й в сила изтича праз 2007г., а с предявяването на иска за ревандикация през 2005г. давността е прекъсната, следователно не е изтекъл минималният десетгодишен срок по чл.79 ал.1 ЗС за оригинерно придобиване на собствеността. В случая не може да се приложи петгодишния срок по чл.79 ал.2 ЗС, защото не са налице предпоставките на добросъвестното владение – липсва придобиване на собствеността от гледна точка на изискването на §4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ на основание, годно да направи ответниците собственици по смисъла на чл.70 ал.1 ЗС. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 18.12.2007г. по гр.д. № 1216/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: