3
гр. д. № 248/2012 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 382
София, 18.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 248/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. срещу решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 1388/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното по гр. д. № 2807/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Агенция за държавни вземания [населено място] за установяване, че касаторът е собственик на недвижим имот – апартамент, с площ от 119 кв. м., в сградата, в [населено място], [улица], ет. 2 и прилежащото му зимнично помещение № 8 и танско помещение с площ от 16 кв. м. и 5% от идеалните части от общите части на сградата и правото на строеж за нея.
Касационният довод е за незаконосъобразност и необоснованост на решението и нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяването му. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса при вдигане на възбраната на недвижим имот, който към този момент е придобит от тето на изпълненението лице, допустимо ли е да се възбрани отново и противопоставима ли е тази възбрана на собственика на имота. Въпросът е обусловил крайният извод на съда. По него няма формирана практика, коепо обуславя предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Ответниците по касация териториална дирекция на националната агенция по приходите намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че касаторът е сключил с [фирма], [населено място] бряг договор за покупко-продажба на апартамента, предмет на иска, на 27.10.2006 г. (н. а. № 146, т. І, рег. № 2748, н. д. № 138/2006 г. на нот. с рег. № 404). Към тази дата върху имота е била наложена възбрана с постановление от 07.09.2006 г. на НАП-ТД-П. за обезпечаване събирането на установено и изискуемо публично вземане, което държавата е имала към [фирма] в размер на 47 597.28 лв., установено с дан. ревизионен акт (ДРА) № 1500087 от 21.02.2006 г. и ДРА № 1501239 от 10.07.2006 г. В. е била вписана на 13.09.2006 г.
С постановление изх. № 1503-2 от 13.02.2007 г. на НАП-ТД-П. за обезпечаване на бъдещо публично вземане в предполагаем размер 33 237.24 лв. е наложена отново възбрана върху същия недвижим имот, вписана на 21.04.2007 г. Това постановление е вписано на 27.09.2007 г.
С постановление № 1503-5 от 21.04.2007 г. на НАП – ТС [населено място] е отменено постановлението за налагане обезпечителни мерки № 1503-2 от 13.02.2007 г. същата дата като е вдигната наложената възбрана върху апартамента. Постановлението е вписано на 21.04.2007 г.
С постановление изх. № 1503-6 от същата дата – 21.04.2007 г., е наложена отново възбрана върху имота, която е вписана на 27.04.2007 г.
По предявения от касатора срещу [фирма] и НАП иск по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 269 ДОПК е прието, че сключеният от ищеца договор е относително недействителен по отношение на публичния изпълнител. Към момента на сключването му имотът е бил възбранен за обезпечаване на негово вземане, което е имал към продавача и възбраната е била вписана, поради което договорът е непротивопоставим на кредитора – взискател.
Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния и е потвърдил решението му.
К. довод е за постановяване на решението при нарушаване на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички установени факти по делото. В изложението към нея се поддържат основанията за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК. Наличието им се обосновава с произнасяне на съда по процесуалния въпрос следва ли да се обсъдят всички доказателства по делото. Твърди се, че с решението въззивният съд се е произнесъл и по въпросите: – след като наложената възбрана преди сключване на сделката, е била вдигната след сключването й дали с това е отпаднало защитното й действие; – противопоставима ли е на приобретателя на имота наложената след това нова възбрана, след като към този момент, длъжникът не се легитимира като собственик на имота поради извършеното разпореждане с него; кои задължения обезпечава наложената преди разпореждането с възбранения имот възбрана – възникналите преди възбраната или възникналите след налагането й.; кога поражда действие обезпечителната възбрана – от вписването й от вписването на обезпечителната възбрана в нотариалните книги или от съобщаването й на длъжника.
Наличието на основанието по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК се обосновава с противоречие на разрешения от съда въпрос за отпадане защитното действие на възбраната с възприетото в решение № 613 от 06.03.1965 г. ,по гр. д. № 261 от 1964 г. на І г. о. на ВС. Посоченото решение няма тълкувателен характер, постановено е от тричленен състав при действието на отменения ГПК, поради което не съставлява задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, в какъвто смисъл е и разяснението дадено с т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Налице е предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешения въпрос след вдигане на наложена възбрана върху недвижим имот за обезпечаване на парично вземане, отпада ли защитното действие на възбраната и противопоставима ли е следваща наложена възбрана върху имот, който към момента на налагането й не е собствен на длъжника по вземането. Въпросите са от значение за точното прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 1388/2011г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса за касационното производство в размер на 782.00 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: