Р Е Ш Е Н И Е
№ 382
София,20.05.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 217/ 2008г. по описа на ВКС.
Производството е по пар.2, ал.3 ПР на ГПК,вр. С чл.218а ГПК/отм./
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Д. С. Й. срещу решение от 02.07.2007г. по гр. д. № 272 / 2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането му за промяна на фамилното му име на основание чл.19 от Закона за гражданската регистрация.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът С. община-р. „К” не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Жалбата е неоснователна.
С въззивното решение съдът, като е оставил в сила решение от 16.02.2007г. по гр.д. №4010/2006г. на Софийски РС, е оставил без уважение искането Д. С. Й. му за промяна на фамилното му име на основание чл.19 от Закона за гражданската регистрация на Ш.
За да остави без уважение искането съдът е установил, че първоначално молителят е носел фамилно име С. – по името на баща си, през 1982г. е променил фамилното си име променено на Й. , при сключване на брака с германска гражданка към него е добавил М. , като няма данни бракът му да е прекратен. Действително по делото е установено, че дядото на молителя има фамилия Ш. , но съдът правилно е приел, че това не е важно обстоятелство за промяна на фамилното име по смисъла на закона.
Законосъобразни са изводите на съда, че според чл. 19 ЗГР промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. В случая не е установено твърдяното наличие на основание за промяна на фамилното име и касационно основание за отмяна на обжалваното решение.
В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и обществения морал, част от който е гражданският морал в свободното демократично общество, важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца носеното на името в частта, в която се иска промяна. Обоснован е изводът на съда, че в случая не са установени такива обстоятелства.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 02.07.2007г. по гр. д. № 272 / 2007г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: