1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
[населено място], 27.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2745/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. К. Н. срещу Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение №238 от 10.01.2014 г. по гр. д. № 12542/2012 г. на СГС, ГО, І-6 с-в, частта, с която е отхвърлен искът на касатора за сумата от 10 000 лв./ разликата между 25 000 лв. и 35 000 лв. . В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част – нарушение на чл. 52 ЗЗД и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС- основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗК ЗК „Е.” не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото е доказан фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД – вината на водача на МПС, с който е предизвикал ПТП, увреждането на пострадалия А. П. и причинната връзка между пътното произшествие и увреждането. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, съдът е взел предвид вида на увреждането; вида на приложеното лечение и продължителността на лечението; наличие на остатъчно явление от увреждането, изразяващо се образуването на съединително – тъканни уплътнения в белите дробове; интензитета на търпените болки и страдания; изоставяне в акта на дишане на лявата гръдна половина; поява на болки при студено време в гръдния кош. САС е отменил частично първоинстанционното решение и е уважил иска с още 5000 лв. / общ размер на обезщетението 25 000 лв./ За разликата до 35 000 лв. решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС ППВС 4/68г .
Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. ВКС, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по този въпрос е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне.
Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1097 от 2.06.2014 г. по в. гр. д. № 1309/2014 г на Софийски апелативен съд. гражданско отделение, осми състав, с което е потвърдено решение №238 от 10.01.2014г., по гр.дело №12542/2012г. на СГС, ГО І-6 състав , в частта, с която е отхвърлен искът на А. В. П. за неимуществени вреди за разликата от 25 000 лв. до 35 000 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: