Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
гр.София, 10 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЕЛЕНА АВДЕВА
със секретар Надя Цекова
и с участието на прокурора МАРИАНА МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 352/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимите Г. Д. С. и И. Й. Й. против решение № 48/20.05.2008 год. по въззивно нохд № 14/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
В жалбата на С. се поддържа, че е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила,че е необосновано и при непълни доказателства. Прави се искане за изменение и намаляване размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.199 НК.
Основанията, с които се подкрепя искането в жалбата на подсъдимия Й за оправдаване по чл.157 НК и това за намаляване наказанията за другите две престъпления до размер на 3 години са нарушение на закона и на процесуалните правила, както и необоснованост на изводите за неговата вина.
Частните обвинители и граждански ищци З. Г. З. и И. Г. З. не вземат становище по жалбите.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че доводите в жалбите и на двамата подсъдими са неоснователни, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 14/2008 год. потвърдил изцяло присъда № 105/04.12.2007 год. по нохд № 250/2007 год. на Ямболския окръжен съд, с която признал подсъдимите Г. Д. С. и И. Й. Й. за виновни в това, че на 11.01.2007 год. в с. В. в съучастие като съизвършители:
– отнели чужди движими вещи на обща стойност 238,50 лева от владението на Г. Г. с намерение противозаконно да ги присвоят като употребили за това сила и грабежът е придружен със средни телесни повреди. На основание чл.199, ал.1, т.3 пр.2 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК ги осъдил съответно С. на 7 години и 6 месеца и Й. на 7 години лишаване от свобода;
– извършили полово сношение с лице от същия пол – Г. Г. , като употребили за това сила. На основание чл.157, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК ги осъдил на лишаване от свобода съответно в размер на 3 години и 6 месеца и 3 години;
– влезли в чуждо жилище – в дома на Г. Г. , като употребили за това сила и деянието е извършено нощем от две лица. На основание чл.170, ал.2 пр.1 и 3 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК ги осъдил на ли шаване от свобода в размер съответно на 2 години и 1 година и 6 месеца.
Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на всеки един от подсъдимите едно общо наказание – най-тежкото от определените-на С. 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначално строг режим и на Й. години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
По отношение на подсъдимия С приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието по нохд № 695/2005 год. на Ямболския районен съд и определил режима на изтърпяване.
Предявеният граждански иск за имуществени вреди, уважил в размер на 54 лева, която сума подсъдимите да заплатят солидарно със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер.
Произнесъл се по въпросите по чл.59, ал.1 НК, веществените доказателства по делото и размера на дължимите разноски и на държавната такса.
Въззивният съд извършил проверка по доводите в жалбите на двамата подсъдими и цялостна проверка съгласно чл.314 НПК. Направил извод, че са събрани възможните и достатъчно доказателства и че не е допуснато нарушение при проверката и оценката им, съответстваща на действителния им смисъл. Възприел установената фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол. Направил верен извод за квалификацията на деянията на подсъдимите въз основа на фактическите обстоятелства и конкретното поведение на всеки един към момента на извършването.
Отговорил на възраженията за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и на доводите за явна несправедливост на наложените им наказания по начин и със съдържание, което съответства на изискванията на чл.339, ал.2 НПК.
В жалбата на подсъдимия С се поддържат доводи за необоснованост и непълнота на доказателствата, които не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са предвидени като самостоятелни касационни основания и касационната инстанция не може да замени фактическите изводи на инстанциите по същество със свои и то въз основа на нови доказателства.
Неоснователни са възраженията, че не са оценени правилно заключенията на съдебно-медицинските експертизи и доказателствата в подкрепа на твърдението на подсъдимия, че мотива за извършване на престъплението е различен от приетия и определящ умисъла. От данните по делото се установява, че и двете инстанции по същество са оценили вярно обясненията на подсъдимия и подкрепящите го показания на свидетелите, че е имал негативно отношение към пострадалия, породено от сигнал до полицията за откраднати пари. Дали между двамата е имало сексуални отношения при положение, че се поддържа да са доброволни и по лична воля заради заплащане, решението, че подсъдимият е съзнавал към момента на извършване на деянията всички елементи – обективни и субективни, от съставите, че извършеното е при пряк умисъл и че пострадалият не е допринесъл с поведението си за извършването им е вярно. Оценката на съдебно-медицинските експертизи и съдържащите се в тях заключения за характера и тежестта на уврежданията, за механизма на причиняването им, както и за причината за смъртта в един по-отдалечен момент от датата на престъпленията без наличие на причинна връзка са оценявани наред с останалия доказателствен материал – гласни доказателствени средства, писмени и съдържащите се в тях обективни данни. По същество обаче данните в тях нямат пряко отношение към изводите на съда за мотивите.
Не е нарушен чл.116, ал.1 НПК, защото наред с признанията на подсъдимия съответните органи са изпълнили процесуалното си задължение да съберат и други доказателства за относимите към предмета на доказване обстоятелства – писмени и гласни, да ги обсъдят, анализират и да им дадат вярна оценка. Няма нито едно от установените фактически обстоятелства, имащо значение и за правните изводи, което да е прието за установено само въз основа на признанията на подсъдимия, затова и твърдението в посочения смисъл е невярно.
Неоснователни са доводите, че наложеното наказание, което е и установено като най-тежкото от определените – за престъплението по чл.199 НК, е явно несправедливо. Първоинстанционният съд е събрал всички възможни доказателства за установяване на индивидуализиращите личността на подсъдимия и извършените престъпления обстоятелства. Въззивният съд е възприел законосъобразното приложение на чл.54 НК като е направил извод, че са налице смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, че оценката им е в съответствие с изискванията по чл.107, ал.3 НПК и не са подценени оправдаващите, нито са надценени разобличаващите го и отегчаващи отговорността. Макар и да не ги е изброил изчерпателно, както това е направил първоинстанционният съд, изводът, че няма нарушение на правилата за индивидуализация на наказанието е правилен. По ясен и категоричен начин е заявил съгласието си с оценката им като вярна и обоснована, както и че конкретно извършеното с установената обществена опасност на личността на подсъдимия и на деянията дава основание наказанието да бъде определено при значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Явно несправедливо е наказание, което е определено в размер по-висок от необходимия за постигане целите на наказанието по чл.36 НК и не съответства на извършеното, какъвто извод не може да се направи в конкретния случай. Определянето на по-нисък размер би довело до пренебрегване тежестта на извършеното, резултата, последиците, въздействието върху другите членове на обществото, което е недопустима привилегия.
Неоснователни са и доводите в жалбата на подсъдимия И.
Поддържат се необоснованост в частта относно осъждането по чл.157, ал.1 НК и неправилно приложение на закона поради невярна оценка на доказателствата и преди всичко установяващите твърденията на пострадалия свидетел. Необосноваността не е предмет на касационна проверка и настоящият състав не може да обсъжда приетите от инстанциите по същество фактически положения като заменя вътрешното им убеждение по възприетите факти.
Няма нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал, въз основа на който са решени въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Показанията на свидетелите не са оценявани едностранно и изолирано от другите доказателства в нарушение на чл.107, ал.3 НПК, а след анализ, съпоставяне и оценка. Съдът е взел предвид и правилно оценил като последователни обясненията на подсъдимите, които не си противоречат по основните факти и в които се съдържа признание за конкретно извършеното по отношение половата неприкосновеност на пострадалия. Подсъдимият Й. не отрича обясненията си за конкретното му участие в извършване на престъплението. Това признание е съпоставено с признанието на другия подсъдим, със заключението в съдебно-медицинските експертизи за констатираните увреждания в резултат на извършеното деяние и обективните данни, отразени след извършения преглед. Фактическите положения са установени с годни доказателства и са обосновали извода, че конкретното поведение и на този подсъдим следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл.157, ал.1 НК след като фактическите обстоятелства указват на участие в употребената сила, че е извършено против волята на пострадалия, че конкретно извършените действия са с цел полово сношение или действие на полово удовлетворяване с лице от същия пол при съзнаване на всички елементи от състава и при правилно установена форма на вина.
Не се подкрепя възражението в жалбата, че не е доказано обвинението в съучастие на подсъдимия Й при извършване на грабежа и по-конкретно в нанасянето на побой върху пострадалия. Не само от признанията на подсъдимите, но и от показанията на свидетелите С, оценени като достоверни и последователни, се установява, че в нанасянето на побоя са участвали и двамата. Тези факти свидетелите предават като чути от пострадалия, с което обяснил наличието на видимите следи от насилие – „убиха ме снощи, пребиха ме”, „утрепаха ме”, посочвайки имената на нападателите. Верният анализ на целия доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл.107, ал.3 и 5 НПК е обосновал и фактическия извод за конкретното поведение на този подсъдим, което е и основанието приложения материален закон да бъде в съответствие с изискването за законосъобразно квалифициране на поведението.
Невярно е твърдението, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.107, ал.3 НПК, защото не е обсъдил и възприел показанията на разпитаните свидетели, установяващи относими за обществената опасност и за мотива на подсъдимия Й обстоятелства, че пострадалият е имал славата на човек с обратна сексуална ориентация, че между двамата е имало добри отношения, че подсъдимият бил добро момче. За да възприеме и утвърди направения от първоинстанционния съд извод, че мотива за извършване на престъплението се съдържа в обясненията им – решението, което са взели да отидат в дома на пострадалия е заради намерението им да вземат от него пари, както и че последващото им агресивно поведение е последица от поведението на пострадалия – произведените изстрели с притежавания газов пистолет, което определено ги ядосало много, е основано на установените фактически действия от личните им признания. Независимо от неговата ориентация сам подсъдимия установява, че е поддържал добри отношения и че е правел възможното, за да получава пари (нещо повече, в показанията на св. С се съдържат данни, че двамата са влезли в дома му и са го крали). Последващите действия след отказа да им даде повече пари от тези, които първоначално са получили след започналото насилие върху него и несъгласие да възприемат твърдението му, че няма други, в което се уверили лично, е възможно да са били повлияни от желание за някакво отмъщение, провокирано и от състоянието на алкохолно повлияване, в което са се намирали. Затова няма нарушение, което да се е отразило неблагоприятно върху оценката за обществената опасност на личността му.
Определеното наказание-което е и наложено като най-тежко – 7 години, е при прието наличие на значителен превес на смекчаващите обстоятелства, за каквито са отчетени младостта му, чистото съдебно минало, поведението му в процеса и проявеното в съдебно заседание разкаяние, изразяващо се в отрицателната оценка на извършеното. По-ниско по размер наказание може да се определи, но като се пренебрегнат данните за характера, тежестта и резултата от извършеното, последиците и въздействието върху останалите членове на обществото. Изолирани, неподкрепени по убедителен начин с безпристрастни показания за личността на подсъдимия доказателства, каквито са тези на приятелите му не могат да бъдат приоритетни пред установените по убедителен начин индивидуализиращи обстоятелства, които да обосноват различни от направените изводи за обществената опасност на деянието и особеностите на личността на подсъдимия. Няма основание за намаляване размера на наказанието, защото определеното за срок от 7 години в пълна степен съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е и справедливо.
От изложеното следва, че въззивният съд не е допуснал нарушения от поддържаните, които да бъдат определени като основания от предвидените в чл.348, ал.1 НПК за изменение или отмяна на решението, поради което следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48/20.05.2008 год. по въззивно нохд № 14/2008 год. на Бургаския апелативен съд по жалбите на подсъдимите Г. Д. С. и И. Й. Й..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: