– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 383
гр. София 12.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10.07.2019 (десети юли две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2361 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 4681/10.06.2019 година, подадена от Б. Д. Б., срещу определение № 226/30.05.2019 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 219/2019 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Пловдив е потвърдил определение № 721/10.04.2019 година на Окръжен съд Пловдив, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 1521/2018 година, с което е върната подадената от Б. Д. Б. искова молба с вх. № 20 206/02.07.2018 година, поради неотстраняването на нередовностите й (невнасяне на дължимата се държавна такса), в определения от съда срок, като е прекратено образуваното въз основа на нея гр. д. № 1521/2018 година.
В частната си касационна жалба Б. Д. Б. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Твърди се, че не са налице нередовности на подадената от него искова молба с вх. № 20 206/02.07.2018 година и че трябва да бъде освободен от внасянето на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.. Поискано е обжалваното определение и потвърденото с него определение № 721/10.04.2019 година на Окръжен съд Пловдив, ІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 1521/2018 година да бъдат отмени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Пловдив.
Б. Д. Б. е уведомен за обжалваното определение на 04.06.2019 година, а частната му жалба срещу него е вх. № 4681/10.06.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови определението си съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че производството по гр. д. № 1521/2018 година по описа на Окръжен съд Пловдив е било образувано по искова молба с вх. № 20 206/02.07.2018 година, подадена от Б. Д. Б. срещу Р. В. В.. С нея са били предявени обективни кумулативно съединени искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на сумите от 100 000.00 лева-дължима се по договор за паричен заем от 07.12.2018 година и 23 560.92 лева-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за времето от 07.03.2016 година (датата на падежа) до 02.07.2018 година (датата на подаването на исковата молба), заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. С определение № 1664/14.08.2018 година по делото, е била оставена без уважение молбата на Б. за освобождаване от държавна такса в производството пред Окръжен съд Пловдив, в размер на 4942.44 лева. След проведен инстанционен контрол и стабилизирането на посоченото определение, с разпореждане № 1539/22.02.2019 година Окръжен съд Пловдив оставил исковата молба без движение, с указание в едноседмичен срок от съобщението Б. да представи по делото доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 4942.44 лева. В дадения срок Б. подал по делото молба с вх. № 7697/2019 година, без отбелязана дата, с ново искане за освобождаване от такси и разноски. С разпореждане № 2078/12.03.2019 година тази молба била приложена по делото без нарочно произнасяне по съображения за избягване на каскадното подаване на искания по чл. 83 от ГПК и необосновано забавяне на производството по делото. Също така на Б. бил даден нов двуседмичен срок от съобщението за внасяне на държавната такса за разглеждане на исковата му молба. Препис от разпореждане № 2078/12.03.2019 година с указани в него последици от неизпълнението му в срок, бил връчен на Б. лично на 21.03.2019 година. Доколкото последният не бил изпълнил указанията на съда, с определение № 721/10.04.2019 година исковата молба вх. № 20 206/02.07.2018 година, подадена от Б. Д. Б. е била върната и производството по делото било прекратено.
Съставът на Апелативен съд Пловдив е изложил мотиви, че съгласно чл. 128, т. 2 от ГПК към исковата молба следвало да се представи документ за внесена държавна такса. Нямало съмнение, че в случая такава била дължима се съгласно чл. 71, ал. 1 от ГПК. Предвид посочената от Б. Д. Б. цена на всеки от предявените искове, размерът от 4942.44 лева, бил определен правилно, съобразно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК. При това положение и доколкото нямало спор, че по делото не е представен документ за внесена държавна такса, исковата молба била останала нередовна въпреки двукратно дадената на ищеца възможност да я приведе в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Налице била хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК и исковата молба следвало да бъде върната, а производството по делото следвало да бъде прекратено.
В частната си жалба и в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 т ГПК Б. Д. Б. е развил общи доводи, свързани с искането му за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Твърди, че е трябвало да бъде освободен от нея и по този начин обосновава неправилността на обжалваното от него въззивно определение на Апелативен съд Пловдив и потвърденото с него първоинстанционно определение на Окръжен съд Пловдив. Б. е посочил, че при постановяване на определението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, но без да конкретизира, кои са те. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК, задължението за формулиране на правния въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира вече формулирания правен въпрос, но не и да извлича същия от мотивите на касационната жалба, в какъвто смисъл са и дадените с т. 1 от цитираното ТР указания. Неизпълнението на задължението на касатора да формулира правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 290, ал. 1 от ГПК е достатъчно основание обжалваното определение да не бъде допускано до касационен контрол.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 226/30.05.2019 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 219/2019 година по подадената срещу него от Б. Д. Б., частна касационна жалба с вх. № 4681/10.06.2019 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 226/30.05.2019 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 219/2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.